Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 10.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 11 септември.…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година……....……….………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А...….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 284 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 398/ 14.05.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на В.О.Р. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00лв. на основание чл.178 ал.1 т.2 пр.ІІ от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.О.Р., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Навежда още доводи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили цялото административно-наказателно производство. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Пълномощникът му в хода на въззивното производство доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 23.04.2012г. около 14.00 часа по път ІІ-81 на КПП - Чепраза и с посока на движение от град Вършец към град Берковица се движел товарен автомобил ГАЗ 66 с ДКН М 58 44 АК. Същият бил спрян за проверка при която се установило, че водач на МПС е В.О.Р. ***, жалбоподател в настоящето производство. Установило се още, че номера на рамата намиращ се на табелата в кабината на автомобила ХТН006681L0619955 не отговаря на номера на свидетелството за регистрация на автомобила СР № 000902761. От направената справка с ОДЧ на РУП – Берковица се установило, че номера на рамата намиращ се на табела в кабината на автомобила отговаря на автомобил ГАЗ 66 с ДКН Вр 69 75 АК, който е с прекратена регистрация на 11.12.2009г. Проверяващите счели, че това е състав на административно нарушение по чл.146 ал.1 и чл.138 от ЗДвП и съставили акт за установяване на административно нарушение. При предявяването на акта жалбоподателят не направил възражения. Не направил такива и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

         Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Г.Л.В. и Младен Николов Стоянов съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

         Жалбоподателят лично и чрез пълномощникът си правят възражение, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

         При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са със самостоятелно отменително основание.

При издаване на атакуваното наказателно постановление е било допуснато нарушение от материалноправна страна, водещо до незаконосъобразността му. Жалбоподателя е наказан на основание чл.178 ал.1 т.2  предл.2  от ЗДвП в качеството му на водач на МПС за това, че без да спазва установения ред, изменя конструкцията на моторно превозно средство. Видно от установената в хода на администлативнонаказателното производство, а така също и от  отразените в НП и  АУАН обстоятелства по извършване на нарушението  товарният автомобил не е собственост на жалбоподателя,  а Г. Борисов П., който е предоставил с пълномощно правата по управление и стопанисване на МПС на свидетеля Младен Николов Стоянов – арг.л.15 от делото.

Съгласно чл.178 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП административнонаказателно отговорен е този, който без да спазва установения ред, изменя конструкцията на моторно превозно средство. От друга страна, граматичното тълкуване на нормата сочи, че отговорността следва да бъде понесена от лицето, което именно е изменило конструкцията на МПС в нарушение на условията и реда за това. В хода на въззивното производство се събраха доказателства, че именно свидетеля Младен Николов Стоянов е извършил изменението на конструкцията на автомобила. Нещо повече, той е присъствал при извършване на полицейската проверка заедно с жалбоподателя, но не е управлявал МПС, тъй като срока на СУ на МПСе бил изтекъл.Ето защо съдът намира, че по безспорен начин в процеса се доказа, че жалбоподателят не е изменил конструкцията на МПС, а само го е управлявал към момента на проверката. Следва  да  се отбележи и че установения  ред за изменение на конструкцията на МПС е свързан и с регистрация на МПС, която не е задължение на водача на МПС,  а на собственика на МПС /чл.15 от  Наредба № І-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях/. При така изложеното, за съда остават неясни мотивите на АНО да насочи административнонаказателната репресия точно срещу жалбоподателя, още повече, че в нормата на чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от цитирания закон, законодателя не е обвързал отговорността за извършване на нарушението, с качеството водач на моторното превозно средство, чиято конструкция е изменена.

При така изложеното съдът намира, че липсват доказателства, от които да се установява по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.178 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП, поради което и като материално незаконосъобразно, в тази му част, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Жалбоподателят В.Р. е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП, съгласно която, изменение в конструкцията на регистрираните ППС, се извършва при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Така цитираната разпоредба обаче, не вменява задължения към водачите и собствениците на ППС и в този смисъл не съдържа състав на нарушение. Нормата е бланкетна и препраща към наредба, издадена от министъра на транспорта. Такава, касаеща материята, е Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях. Съгласно чл.15, ал.1, т.8 от същата, при изменение конструкцията на регистрираното превозно средство, се изисква разрешение от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и на посочените в разрешението документи. Същевременно, за нарушението жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.178, ал.1, т.2, предл. 2-ро от ЗДвП, съгласно която, глоба се налага на лице, което е изменило конструкцията на МПС, без да спазва установения за това ред. Реда, е определен в Наредба І-45/24.03.2000 година. Ето защо, съдът намира, че в обжалваното наказателно постановление не е посочена разпоредбата, която е нарушена виновно от жалбоподателя, тъй като нормата на чл.146, ал.1 от ЗДвП е препращаща и не съдържа състав на нарушение. Описаното е нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН  и е винаги съществено, тъй като нарушава правото на защита на наказаното лице. Последния следва да знае какво точно нарушение му се вменява, за да може да упражни правото си на защита в пълен обем. В случая, наказващия орган се е задоволил да посочи само, че е нарушена наредба на министъра на транспорта, без да уточни наименованието й, още по-малко пък нарушената норма от тази наредба. Това нарушение на административно - процесуалните правила не може да се санира в хода на съдебното производство и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, защото, между словесното описание на нарушението, цифровата му квалификация, както и приложимата санкционна норма, следва да съществува пълно единство.

         Предвид гореизложеното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. 

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 398/ 14.05.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, с което на В.О.Р. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00лв. на основание чл.178 ал.1 т.2 пр.ІІ от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: