Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 08.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 11 септември.…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..……………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..……….........АН дело 282 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 972 / 15.08.2011г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица на Ю. Н.М. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00лв. на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.І от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.І от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Ю. Н.М., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи, но само в частта на наложеното наказание по чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, а като алтернативно искане моли съда да намали размер ана наложеното наказание. Защитникът му в съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощникът на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, в частта на алтернативното искане.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 16.07.2011г. свидетеля Г.Л.В. и Р.П.П., в качеството си на служители на въззиваемата страна извършвали проверка по КАТ. Около 10.40 часа в град Берковица по ул.”Хаджи Петър Хаджи Илиев” се движело четириколесно МПС с рама № JKASV700ААВ604283, което не билорегистрирано и е без поставени регистрационни табели на определените за това места. При проверката водачът – Ю.Н.М., жалбоподател в настоящето производство не представил СУ на МПС и контролен талон.

Проверяващите приели това като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и съставили АУАН на жалбоподателя Ю. Н.М..

         При предявяване на акта наказания не направил никакви възражения. Не направил такива и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Г.Л.В. актосъставител съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна в алтернативното искане, поради следните съображения:

Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на административнонаказания е проведено правилно и законосъобразно.

         Спазени са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на шест месечния преклузивен срок след издаване на АУАН.

Съдът намира, че в хода на съдебното дирене по безспорни и категоричен начин бяха събрани доказателства, от които става видно, че въззивника е управлявал МПС, без да бъде регистринано по съответния ред.

 

Видно от събраните по делото доказателства и разпитания по делото свидетел на посочената дата и място е била извършена проверка, при която жалбоподателят е бил спрян в момент, в който управлявал по улицата нерегистрирано МПС. Самото МПС нямало регистрационни табели, а в себе си жалбоподателят не носил и свидетелството си за управление на МПС.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел Г.Л.В., тъй като той не е заинтересован от изхода на делото. Показанията му са логични, безпротиворечиви, кореспондират с останалите доказателства по делото. В тази посока няма и спор с твърденията на административоннаказаният.

Този тип четириколесни превозни средства – „АТВследва да бъдат регистрирани в службите по регистрация в „Пътна полиция”, ако отговарят на изискванията на чл.149 ал.1б.м ЗДвП. Тези превозни средства трябва да притежават регистрационен номер след регистрацията и се считат за моторни превозни средства от типа L7Е, като превозни средства, внос от страни извън ЕС, за да се регистрират, следва да имат европейско типово одобрение.

Четириколесното превозно средство, типАТВне притежава необходимите сертификати и не следва поради тази причина да се регистрира в службите по регистрация в „Пътна полиция”.

При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка съдът намира, че законосъобразно наказващия орган е подвел извършеното като административно нарушение по посочения текст. Жалбоподателят, чрез своя представител, счита, че не е налице нарушение, тъй като въпросното МПС не подлежало на регистрация и поради тази причина и не следвало да се носи отговорност за това, че същото се движи по пътищата на страната. Това становище обаче не се споделя от съда. Както се визира закона, а именно чл.140 ЗДвП, по пътищата се допускат само МПС, които са регистрирани и са с регистрационни табели. Безспорно, както се установява от събраните в хода на производството доказателства, въпросното МПС няма как да бъде регистрирано от „Пътна полиция” поради липсата на европейско типово одобрение. След като това няма как да стане, то това означава, че това МПС не може да се движи по пътищата, а само и единствено извън републиканската пътна мрежа, за планински и други подобни терени. При такова едно движение извън пътищата не е необходимо нито регистрацията му, нито пък от водача се изисква да има свидетелство за управление. Очевидно жалбоподателят не прави разграничение в тази насока и счита, че след като притежаваното от него МПС не подлежи на регистрация, то няма пречка същото да се управлява по пътищата. Това обаче вече влиза в противоречие с изискванията на закона. Респективно, регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС не е задължителна и на практика в случая няма и как да стане, тъй като няма европейското типово одобрение, но това не означава, че на това МПС се разрешава автоматично движението по пътищата. Напротив, разрешено му е да се движи, но само извън пътищата. При движение по пътищата е необходимо да има регистрация и регистрационни табели, а след като няма такива, то му е забранено движението по тях и след като тази законова забрана не е била спазена, то и жалбоподателят подлежи на санкция по посочените в обжалваното НП текстове.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият е следвало да има предвид целите на

наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.

Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че не е наказван административно досега. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което наказанието се явява твърде завишено и следва да бъде намалено на глоба в размер на 100.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление 972 / 15.08.2011г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица, в ЧАСТТА, с която на Ю. Н.М. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00лв. на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 100.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец

В останалата част наказателното постановление досежно наказанията глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.І от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.І от ЗДвП не е обжалвано и е влязло в законна сила по смисъла на чл.64 от ЗАНН.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                         

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: