Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 18.10.2012 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:                               

                                     

                                                                   Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 410 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.50 във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата И.А. *** твърди, че на 11.07.2012 година след 9.30 часа с малолетното си дете Антонио Видов излезли от дома на родителите й в село Комарево и се запътили към дома на леля й С.Н., която живеела недалеч от тях. Поддържа, че когато излязла на главната улица за село Костенци видяла, че леля й се движи към тях с внучетата си. В този момент чула звънци на кози, обърнала се назад и видяла три кучета, собственост на ответника Б.И.Ф. - две от тях били каракачански овчарки, на цвят бяло с черно, а третото било по-малко, черно на цвят. Твърди, че кучетата се разлаяли, нахвърлили се върху нея и я съборили на земята. С.Н. намерила от някъде тояга, с която успяла да разгони кучетата и така прекратила нападението. Изтъква, че вследствие на нападението на кучетата получила 15-16 на брой повърхностни одрасквания в долната част на дясната подбедреница на десния крак с диаметър 8-10 см и охлузване с хематом в лявата лакътна става около 5-7см. Малолетния й син, който бил в непосредствена близост до нея, много се уплашил и се напишкал. Твърди също, че е бременна и инцидента много я уплашил. Моли съда, след като докаже иска си по основание и размер, да осъди ответника Б.И.Ф. да й заплати сумата 500 лева, съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и направените разноски по водене на делото.

Ответникът Б.И.Ф. ***, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и по размер. Твърди, че негови кучета не са нападали ищцата и не са й причинили телесни увреждания на посочените в исковата молба дата и място, нито пък където и когато и да било. Поддържа, че не е присъствал на случая, но от присъстващите е разбрал, че ищцата се е нахвърлила върху неговата майка с обидни думи и закани, когато стадото и кучетата са били вече далече от тях. Счита, че настоящето дело е инициирано от бащата на ищцата - Антон И. Стоянов, който също е завел гр. дело № 412/ 2012г. срещу него пред Берковския районен съд за обезщетение по чл.50 от ЗЗД с твърдение, че козите му били нанесли щети на една ливада и той отказал да му плати. Изтъква, че години наред преди това е плащал на Антон Стоянов, като се оплаче, че козите му са му причинили щети, без да е сигурен в това, но тази година е отказал да плати и това е повода за заведените срещу него дела.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:

Не е спорно между страните, че ответникът Б.Ф. е регистриран като земеделски производител и е собственик на стадо кози и кучета, които отглежда във ферма близо до с. Комарево.

На 11.07.2012г. около 9,30 часа майката на ответника – свидетелката И.К. и пастира Иван Вацов от с. Комарево, също свидетел по делото, изкарвали стадото с кози на паша, като свидетелят Вацов вървял пред стадото, а свидетелката К. – след стадото. Пътя, по който вървяло стадото, пресичал асфалтов път, по който се влиза в селото, след което се спускал надолу към реката. По същото време свидетелят С.И. – близък на ответника, пътувал с автомобила си по асфалтовия път за с. Костенци. Като видял стадото с кози да пресича пътя му свидетелят спрял автомобила си, за да премине стадото. Свидетелите Вацов и И. се поздравили, след което пастира и стадото продължили надолу. По същото време, на същия асфалтов път в селото, на около 20 метра от мястото, където се пресичат двата пътя, била и ищцата И. Видова, бременна тогава в третия месец, с детето си Антонио на 6 години. Същите отивали към дома на съседката си С.Н. – свидетелка по делото. Тази свидетелка и свидетелят С.И. са единствените от разпитаните свидетели, които са видели ищцата на улицата. Показанията обаче на двамата са противоречиви относно обстоятелството дали кучетата, собственост на ответника, са били близо до ищцата и дали са я нападнали и бутнали на земята. В показанията си свидетелката Н. твърди, че когато излязла от дома си на улицата е видяла ищцата паднала на земята да пищи, ожулена по ръката и по единия крак, а покрай нея били 2 кучета. Според тази свидетелка кучетата не правили нищо на ищцата, просто били до нея. След като свидетелката прогонила кучетата с викове и пръчка, ищцата й казала, че била нападната от тези кучета. Същото ищцата казала и на баща си и майка си – свидетелката А.С., които пристигнали малко след това. Свидетелката С. в показанията си установява, че и внучето й още тогава й казало, че кучетата са нападнали майка му („олеле, бабо кучетата нападнаха мама”).

Противното твърди в показанията си свидетелят И.. Същият е видял как ищцата се е спънала в малко кученце, което било тръгнало към нея, и паднала. Твърди също, че покрай ищцата нямало други кучета. Този свидетел и свидетелите И.К. и Иван Вацов твърдят, че кучетата на ответника са вървели напред пред стадото заедно с пастира Иван Вацов и не са се отклонявали от пътя. Свидетелят Вацов е категоричен, че кучетата са били близо пред него и около стадото с козите и не са се отделяли от него.

Установи се също, че същия ден ищцата е откарана от майка си – свидетелката А.С.,***, където д-р Емил Дойков, н-к хирургично отделение в МБАЛ-Берковица я прегледал. От съставеното от него медицинско свидетелство, представено като доказателство по делото, е видно, че върху долната част на дясната подбедрица на ищцата по външната страна имало 15-16 на брой повърхностни одрасквания на кожата в диаметър 8-10 см и охлузване с хематом в лявата лакътна става около 5-7 см.

От разпита на св. С.Н. и А.С., се установи, че вследствие на инцидента детето на ищцата се уплашило, плачело, заеквало и се напишкало. Първите нощи след инцидента детето не могло да спи, плакало на сън и се напикавало. Същото не смеело да излиза само от дома, заключвало външната врата и изпитвало страх, когато виждало куче. Свидетелката С. твърди, че лечението на раните на ищцата продължило около месец.

При съпоставянето на показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата, с тези на свидетелите, ангажирани от ответника, се установява явно противоречие относно обстоятелството дали кучетата, собственост на ответника, са били близо до ищцата и дали са я нападнали и бутнали на земята. В тази връзка при анализа на свидетелските показания настоящия състав дава вяра на показанията на свидетелите, ангажирани от ответника, тъй като същите са последователни и непротиворечиви, в резултат на личните и непосредствени възприятия на лицата, взаимно се допълват и съвпадат.

От друга страна, явно е наличието на опосредяване на личното възприятие на свидетелката С., ангажирана от ищцата, което само по себе си поставя под съмнение достоверността на показанията й като цяло. Същата признава, че не е видяла кучетата да са нападнали ищцата, а само пресъздава думите на дъщеря й и внука й за такова нападение. Налице е и разминаване между твърденията на ищцата в исковата молба и показанията на свидетелката Н. – ищцата твърди, че кучетата са били три и са я нападнали, когато леля й С.Н. с внучетата си е била излязла на пътя и се е движила към тях, а последната твърди в показанията си, че кучетата са били две и когато е тръгнала да излиза с внучето си е видяла, че ищцата е била паднала на улицата.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Казусът изпълва хипотезата на института на непозволеното увреждане, по реда на чл. 50, изречение 2 от ЗЗД във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, за възмездяване на вреди, причинени от животно, от страна на собственика солидарно с лицето, под чийто надзор то се намира. В конкретния случай искът е предявен само срещу собственика на кучетата – ответника по делото, и съдът изследва наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане само по отношение на него.

За да се ангажира отговорността на собственика на животните – ответника по делото, в процеса ищцата следваше да докаже елементите от състава на разпоредбата на чл.50 ЗЗД, а именно – извършено от ответника противоправно деяние, настъпили за нея вреди и причинната връзка между деликта и вредите в нейния патримониум, както и да докаже размера на претенцията си за неимуществени вреди.

По делото не се доказа по категоричен начин кучетата на ответника да са нападнали и наранили ищцата сутринта на 11 юли 2012 година. Никой от разпитаните свидетели не е видял тези кучета да гонят или да се нахвърлят върху ищцата. Дори и свидетелката Н., която твърди, че е видяла кучетата покрай ищцата, установи само, че същите не са правили нищо на последната, а просто са били до нея. Следователно, не е налице първия елемент от състава на разпоредбата на чл.50 ЗЗД, а именно – извършено от ответника противоправно деяние.

Дори и да беше установено извършването на деликта, по делото не се доказа ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, нито пък наличието на причинна връзка между него и претендираните вреди. От медицинското свидетелство, издадено от „МБАЛ” ЕООД – Берковица, не се доказа, че установените при прегледа на ищцата наранявания са причинени от кучета. Не се установи също, че в резултат на посочените наранявания, ищцата е претърпяла болки и страдания, представляващи за нея неимуществени вреди. Не се събраха доказателства за наличието и интензитета на каквито и да са болки и страдания, които ищцата твърди, че е претърпяла, т. е. за неимуществените й вреди. В този смисъл, не може да се определи от съда и обезщетение по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, за неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Съобразно с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер 100 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.А. Видова с ЕГН ********** ***, срещу Б.И.Ф. ***, ИСК с правно основание чл.50 във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 500 лв., вследствие непозволено увреждане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА И.А. Видова с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на Б.И.Ф. *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер 100 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: