Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 18.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,гражданска колегия в публично заседание на  03 октомври…………………………………… през две хиляди и дванадесета година….……........……………………………в състав:

                                                            

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св. П.………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 380  по описа за 2012г……………...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по предявени обективно съединени искове за отмяна на уволнение, възстановяване на заемана длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което работникът или служителят е останал без работа, вследствие на незаконно уволнение, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

 

Ищецът твърди в исковата си молба, че до 21.05.2012 година заемал длъжността Директор на Дома за деца и младежи с умствена изостаналост в град Берковица. На тази дата трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед РД – 19-134 на Кмета на Община Берковица на основание чл.325, т.3 КТ. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. Развива доводи, че до 13.03.2012 година заемал същата длъжност по безсрочно трудово правоотношение. След тази дата подписал с работодателя допълнително споразумение за трансформиране на трудовия договор от безсрочен в такъв до провеждане на конкурс. В молба – уточнение, подадена след като исковата молба е оставена без движение за отстраняване на нередовности, заявява, че незаконността на уволнението му се корени в това, че не е настъпило законосъобразно основанието, визирано в чл.325, т.3 КТ. Проведеният конкурс за заемане на длъжността е незаконосъобразен, тъй като според разпоредбата на чл.90, ал.2 КТ за да бъде определена за заемане чрез конкурс длъжността, която той е заемал в частност, следвало длъжността да е свободна, да предстои да бъде освободена или при продължително отсъствие на лицето, което я заема. Нито една от тези предпоставки не е съществувала, поради което и Кметът на Общината не е имал основание да обяви длъжността му като такава за заемане чрез конкурс. Моли съда, да постанови решение, с което отмени извършеното уволнение като незаконосъобразно и го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, като осъди ответника да му заплати и обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконност на уволнението за период от 6 месеца в размер на 6 497.04 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и да му присъди направените по делото разноски. Моли също съдът да се произнесе с решението си и обяви за незаконна клаузата за срок в допълнителното споразумение от 12.03.2012 година.

         В срока за отговор ответникът Дом за деца и младежи с умствена изостаналост оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че основното възражение на ищеца във връзка с недействителност на допълнителното споразумение е неоснователно, тъй като е изразил писменото си съгласие за превръщане на договора от безсрочен в срочен до провеждане на конкурс. На следващо място твърди, че законността на проведения конкурс е неотносимо към трудовия спор обстоятелство.

 

 

Доказателствата по делото са писмени и гласни и след анализа им, съдът приема за установено следното :

 

Не се спори между страните, че ищецът заемал длъжността Директор на Дом за деца и младежи с умствена изостаналост по силата на трудов договор от 21.04.2004 година. Не се спори и обстоятелството, че този договор бил сключен за неопределено време, като с допълнително споразумение от 12.03.2012 година между страните било постигнато съгласие срокът на договора да бъде изменен – до провеждане на конкурс. На 21.05.2012 година на основание чл.325, т.3 КТ трудовото правоотношение между страните било прекратено. Спорно между тях е дали уволнението е законосъобразно извършено с оглед направената промяна с допълнителното споразумение. Предвид законосъобразността на уволнителната заповед следва да бъде установено, следва ли ищецът да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, както и дължи ли му се обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконност на уволнението и в какъв размер.

 

От представените по делото доказателства се установи, че между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността Директор на ДДМУИ. Договорът бил с неопределен срок.

На 12.03.2012 година страните подписали допълнително споразумение, с което променили срока на договора – до провеждане на конкурс.

Със Заповед РД 15-119 на Кмета на Община Берковица на основание чл.90, ал.1 КТ били определени длъжностите, които да бъдат заети с конкурс, а със заповед РД 15-124 бил обявен конкурс за заемане на длъжността Директор на ДДМУИ. Участие в конкурса взел и ищеца в производството.

В резултат на проведения конкурс на длъжността била заета от спечелилия го на 21.05.2012 година. От същата дата със заповед РД – 19-134 на основание чл.325, т.3 КТ трудовото правоотношение с ищеца било прекратено.

Основното възражение срещу уволнителната заповед се състои на първо място в това, че Кметът на Община Берковица е определил длъжността за заемане с конкурс в нарушение на разпоредбата на чл.90, ал.2 КТ при липса на който и да е от посочените там критерии и на следващо място незаконосъобразността на уволнението се корени и в нарушението на чл.67, ал.3 КТ, който забранява превръщането на трудов договор с неопределено време в такъв за определен срок.

Настоящият състав намира тези възражения за неоснователни.

Дом за деца и младежи с умствена изостаналост е специализирана институция по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за социално подпомагане, която предоставя социални услуги. Съгласно чл.18а от посочения закон кметът на съответната община управлява социалните услуги на територията на общината като може да възложи тези услуги на предоставящите ги лица чрез конкурс. Следователно в правомощията на Кмета на Общината е да назначава, уволнява или променя трудовото правоотношение на ръководителя на лицето, предоставящо социални услуги. В неговите правомощия е и да  определи длъжността на управляващия (в случая Директора)да бъде заета чрез конкурс.

Съдът намира, че не е налице нарушение и на разпоредбата на чл.67, ал.3 КТ забраняваща изменение на трудов договор, сключен за неопределено време в такъв за определен срок. Както е разяснено и в Р 284 от 07.10.2011 година на ВКС по гр.д.1154/2010, постановено на основание чл.290 ГПК тази забрана не е безусловна, а при съблюдаване ограниченията на чл.68, ал.2 и ал.3 КТ. В конкретния случай срочността на правоотношението е на основание чл.68, ал.1, т.4 КТ.  Самият КТ в чл.90, ал.3 изисква срочност на трудовото правоотношение до провеждане на конкурс. Следователно, след като длъжността е определена да бъде заета чрез конкурс, то задължително, правоотношението на лицето, заемащо тази длъжност следва да бъде трансформирано в такова за определен срок – до провеждане на конкурс.

След провеждане на конкурса и встъпване в длъжност на лицето, което го е спечелило, трудовото правоотношение с работника или служителя, заемал длъжността до момента се прекратява.

Ето защо съдът намира, че уволнителната заповед не е незаконна, при издаването й са спазени всички изисквания на КТ, поради което и извършеното с нея уволнение не следва да бъде отменяно.

 

Неоснователността на иска за признаване на незаконността на уволнението и отмяна на уволнителната заповед обуславя неоснователноста на другия обективно съединен иск – за възстановяване на ищеца на заеманата при ответника преди уволнението длъжност.

 

Горните изводи обуславят и неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ. Този иск е обусловен на първо място от незаконността на уволнението, а на следващо място, при доказана незаконност – от установената принудителна безработица.

 

По делото ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, а ищецът е освободен от заплащане на ДТ за производството.

 

При такъв разбор на доказателствата , съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.П. с ЕГН **********,*** обективно съединени искове за отмяна на уволнение, възстановяване на заемана длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което работникът или служителят е останал без работа, вследствие на незаконно уволнение, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ срещу ДОМ ЗА ДЕЦА И МЛАДЕЖИ С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ гр. Берковица, ул. Стефан Стамболов № 34 като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 18.10.2012г.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: