Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 02.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 19 септември………………………………………… през две хиляди и дванадесета година……….……...………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 358 по описа за 2012г…………..…………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по иск с правно основание чл.143, ал.2 във връзка с чл. 149 от СК.

 

Ищцата  твърди, че  с ответника са съжителствали на семейни начала и имат родено на *** г. от съжителството дете А.. Твърди, че от м.април 2006 година с ответника са във фактическа раздяла. Твърди, че ответникът я напуснал сама с детето на квартира в град С., като взел със себе си целия им багаж, в т.ч. домакинска посуда, телевизор и др.вещи, необходими за отглеждането на детето. Твърди, че към настоящия момент живее с детето при родителите си в град Вършец, които й помагат в отглеждането на детето, тъй като е и безработна. Твърди, че ответникът работи и няма задължения за издръжка към трети лица. По тези причини претендира да бъде определен размер на издръжка, заплащана от ответника  по 150.00 лева месечно, считано от 09.07.2011 година.

 

         Ответникът А.А.Б. в предоставения срок за отговор,  взема становище за неоснователност на предявения иск за заплащане на издръжка за минало време, както и за прекомерност на търсения размер издръжка за бъдеще. Твърди, че действително с ищцата са във фактическа раздяла, но не отговаря на истината твърдението й, че при напускането е взел със себе си цялата домакинска посуда. Твърди, че взел само личните си вещи и дори оставил личната си пералня. Твърди, че за периода на раздялата им многократно е давал средства за издръжка на детето, като е изпращал пари чрез общи познати. Твърди, че за период от около две години здравословното му състояние се влошило и не работел. Към настоящия момент не е ангажиран постоянно на трудов договор, но периодично си намира работа за по около 300.00 лева месечно. Твърди, че ищцата осуетява контактите му с детето. А през последната година дори не се е грижила тя за него, тъй като живеела на семейни начала с друг мъж в град С.  Ето защо твърди, че не следва да заплаща издръжка за минал период, а в бъдеще може да дава по около 80.00 лева месечно. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда при определяне размера на дължимата издръжка да приспадне размера на закупените от него дрехи, обувки и играчки.

 

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. След анализа им, съдът прие за установено следното :

         Не се спори между страните, че са родители на непълнолетното дете А.. Не се спори и обстоятелството, че двамата живеят разделено.  Спорен между страните най – напред е въпросът дължи ли ответника издръжка, ако дължи в какъв размер с оглед потребностите на детето и неговите възможности, както и налице ли са условията за присъждане на такава издръжка при условията на чл.149 СК.

 

         А. е роден на *** г. година и към момента на постановяване на настоящото решение е ученик в първи клас. Родителите му живеят разделени, като непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание полага майката, подпомагана от своята такава. Не бяха ангажирани доказателства за това, че в последната година и ищцата не е полагала грижи за детето.

Както е разяснено на страните в доклада по делото, предявеният иск е осъдителен и цели да защити правото на ненавършилите пълнолетие деца да получават издръжка от своя родител. Всеки родител е длъжен да се грижи и издържа непълнолетните си деца без значение дали работи и какви доходи получава. Последните са от значение за определяне размера на дължимата издръжка. Трайната съдебна практика възприема, че щом родителят е в трудоспособна възраст, той би могъл да реализира средства, с които да изпълнява задължението си за издръжка към непълнолетните си деца. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК минималният размер на дължимата издръжка е 1/4 от установената за страната минимална работна заплата или сума, равняваща се на около 75.00 лева. Доколкото всеки родител е длъжен да издържа непълнолетните си деца, то всеки родител дължи издръжка, независимо от обстоятелството дали реализира доходи или не. Размерът на издръжката обаче във всеки конкретен случай е различна и се определя като се държи сметка за баланса между нуждите на детето и възможностите на дължащия такава. Предвид наблюдаващата се в страната и света икономическа криза е все по-трудно да бъде отглеждано едно дете и още по-трудно да бъдат задоволявани всички негови потребности. Следва да се има предвид, че дължимата от другия родител месечна издръжка не може да бъде определена в размер, който в пълна и максимална степен да задоволява всички желания на детето. Издръжката са по-скоро средства, които имат характер да осигурят задоволяване на потребностите на детето, свързани с неговото отглеждане и възпитание. Не може да не бъде отчетено и  обстоятелството, че ответникът не е задължен за издръжка към трети лица от същия ред. Като отчита възрастта на детето съдът намира, че за нуждите на А. са необходими средно месечно по около 200.00 лева. От тях ответникът следва да заплаща месечно съответно по 110.00 лева, а останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да престира майката. Съдът намира, че този размер на издръжка няма да е непосилен за бащата.

        

         Претендираната издръжка е при условията на чл.149 СК. Законът предвижда възможността задължението за издръжка да бъде определяно и за минало време, но за не повече от една година. Не се спори обстоятелството, че родителите на А. са разделени от 2006 година. Ответникът не доказа в производството чрез средствата, предвидени в ГПК, че за този период от време е престирал ежемесечна издръжка и в какъв размер. Установи се само, че през м.април тази година еднократно е закупил за детето дрехи, обувки, играчки. От друга страна ищцата и ответникът живеят разделени от 2006 година до момента, т.е. за целия този период бащата на детето не е полагал каквато и да било грижа за него. С оглед на това съдът намира предявения на основание чл.149 СК иск за основателен.

 

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати  ДТ върху присъдения размер на издръжката, както и разноските по делото, пропорционално на уважената част от иска.

        

         Водим от гореизложените мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА А.А.Б. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на Д.Е.Т., с ЕГН **********,***-р Елена Теодосиева № 3, бл. 16, ет.2, ап. 6, като майка и законен представител на малолетното дете А. Александров Б. с ЕГН ********** по 110.00 лв. месечна издръжка, считано от 09.07.2011 година до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 100.00 лв., направени в производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА А.А.Б. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ ДТ в полза на държавата по сметка на ВСС  държавна такса в размер на  158.40 лева, както и 5.00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.

        

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от 03.10.2012 г.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :