Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 17.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 13 септември………………………………………… през две хиляди и дванадесета година………………...………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 324 по описа за 2012г…………..…………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.193  по описа на БРС за 2012 година.

Ищците “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, град София  твърдят, че на 21.02.2008 г. е сключен договор за потребителски кредит №  8480810006 с ответника Д.П.В.. Твърди че, съгласно така сключения Договор, ищецът е предоставил на ответника кредитна карта с лимит от 500.00лв. Ответникът, от своя страна, се е задължил да погасява в срок „задължителна месечна вноска", която е променлива величина и се формира като сбор от дължимите за месеца договорна лихва, транзакционна такса и такса за обслужване. Страните се договорили и за неустойка в случай на невнасяне в срок на задължителната месечна вноска, която определили в размер на законната лихва. Страните договорили също, че при неплащане на три поредни месечни вноски  за остатъка от дължимото настъпва предсрочна изискуемост. Твърди, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК ответникът е дължал сумата от 427.89 лева от отпуснатия лимит, 178.20 лева такса за обслужване, 413.70 лева договорна лихва за периода 01.12.2008-13.03.2012г и 14.81 лева неустойка за периода 01.12.2008-13.03.2012г. Това мотивирало ищеца да предяви вземането си в заповедно производство, за което по ч.гр.д. 193/2012 година му е издадена заповед за изпълнение. Подаденото от ответника възражение по чл.414 ГПК е основание да предяви настоящия иск, с който да установи вземането си по отношение на него. В този смисъл отправя и искане към съда, като прави искане за присъждане на разноските в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.П.В. не взема становище по предявения иск. 

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.193/2012 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл.410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

Не се спори между страните, че между тях е било налице облигационно отношение, по силата на което ищците са предоставили на ответника в заем сумата от 500.00 лева. Според договора, ответникът следвало да прави ежемесечни погасителни вноски в различен размер според усвоената част от кредитния лимит, ведно със заплащане на договорна лихва, транзакционна такса и такса за обслужване. Поради неплащане ищецът е предявил претенция към ответника в заповедно производство по чл.410 ГПК за сумата от 427.89 лева. На 03.04.2012 година по ч.гр.193/2012 година е издадена заповед за изпълнение за посочената сума, 178.20 лева такса за обслужване, 413.70 лева договорна лихва за периода 01.12.2008-13.03.2012г и 14.81 лева неустойка за периода 01.12.2008-13.03.2012г., както и 227.08 лева – разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 ГПК ответникът е подал възражение, в което твърди, че не дължи посочената сума. Това дало повод на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в настоящото производство.

По селото са представени писмени доказателства, от които се установява по безспорен начин, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на заетата сума. Безспорно се доказа и размера на задължението, в т.ч. и на допълнителните договорки за заплащане на транзакционни такси и договорени лихви за ползване на кредита. Неизпълнението на задължението за погасяване на периодичните вноски поставило ответника в забава, която според сключения между страните договор се санкционира с неустойка.

Ето защо, като прие предявения иск за доказан, съдът намира, че следва да установи с обвързващата сила на решението си наличието на вземане на ищеца към ответника в посочения размер. Основателен е и иска за установяване размера на разноските, направени в заповедното производство, предвид съдържащите се в ч.гр.д.193/2012 година  доказателства. 

 

При този изход на делото ответникът  дължи на ищеца заплащане на направените от последния в настоящото производството разноски.

 

По горните съображения съдът

 

          

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54, представлявано от  Валентин А. Гълъбов срещу Д.П.В. с ЕГН ********** *** за сумата от 606.09 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2012 година до окончателното й изплащане, произтичаща от договор за кредитна карта № 8480810006/21.02.2008 г.; 413.70 лв. договорна лихва за периода 01.12.2008 г. – 13.03.2012 г., 14.81 лв. неустойка за периода 01.12.2012 г. – 13.03.2012 г., 227.08 лева, представляващи разноски, за които е издадена заповед за изпълнение от 03.04.2012 година по ч.гр.д. № 193 по описа на БРС за 2012 година.

 

ОСЪЖДА  Д.П.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54, представлявано от  Валентин А. Гълъбов сумата от 227.08 лв. направени в настоящото производство разноски.

        

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр.193/2012 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

 

                                                                      

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :