Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 29.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 27 септември…………………………………… през две хиляди и дванадесета година…………….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 267 по описа за 2012г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството по делото е по иск с правно основание чл.108 ЗС.

 

Ищецът Е.А.У. твърди, че като наследник на баща си Ангел Г.У. е собственик на следния недвижим имот : ¼ идеална част от ПИ с идентификатор 12961.422.123 по кадастралната карта на град Вършец с административен адрес ул. „Кирил и Методий” 16, целият с площ от 492 кв.м, ведно с ½ идеална част от построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор 12961.422.123.1 със застроена площ от 42 кв.м. Твърди, че ответникът от около две години е заключил целия имот и му пречи да го ползва съобразно правата си. Неотдавна разбрал също, че последният се снабдил и с констативен нотариален акт 438, н.д.273/2011 година. Тези обстоятелства пораждат за него правен интерес да бъде установено по съдебен ред правото му на собственост по отношение на ответника, а последният да бъде осъден да му предаде владението на процесните идеални части от имота, като претендира и направените в производството разноски.

         В срока за отговор ответникът  Г.А.У. оспорва предявения иск. Твърди, че от смъртта на баща им до момента брат му (ищеца по делото) нееднократно е заявявал, че не се интересува от имота. От смъртта на наследодателя им – 10.03.1999 година ищецът не е посещавал нито веднъж имота. Всички ремонти през годините, които са били необходими за неговото запазване, ги е извършвал сам, без участието на брат си. Твърди, че за времето от м.май 1999 година до настоящия момент той и съпругата му два пъти месечно посещават имота в почивните дни, обработват дворното място и се грижат за къщата, а през лятото прекарват отпуските си там. Твърди, че от смъртта на баща си единствено той плаща дължимите за имота данъци. Ето защо като е упражнявал фактическа власт върху имота повече от десет години, той е придобил правото на собственост по давност.

 

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. След анализа им, съдът прие за установено следното :

         Страните в производството са братя и са наследници на Ангел Г. ***, поч. на 10.03.1999 година. Приживе последният бил собственик на недвижим имот, подробно описан по – горе, като правото си на собственост придобил в резултат на делба. След смъртта му никой от двамата му сина не живее постоянно в имота.

По делото бяха разпитани две групи свидетели. Едната част от тях установява, че ищецът е посещавал  имота в град Вършец; притежавал е ключ от външната порта и къщата; използвал е дворното място, за да складира материали на фирмата, в която работи; преди около две години се оказало, че ключът от входната врата е подменен, но той прескачал оградата и отново посещавал имота.

Втората група свидетели твърдят, че никога не са виждали ищеца да посещава имота; че единствено ответника със съпругата си посещават в почивните дни имота и обработват дворното място.

При тези факти спорът между страните е притежава ли ищецът право на собственост върху имота и придобил ли е ответника на заявеното от него основание собствеността върху целия имот. В резултат на това следва да се отговори и на въпроса, ако ответникът владее целия имот, владението му почива ли на правно основание и ако не, следва ли да предаде част от него на ищеца.

 

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. Правото на собственост е имуществено право и се наследява. Ето защо, при липса на твърдения и доказателства за това някой от тях да е недостоен да наследи, страните в производството като низходящи на Ангел У. наследяват притежаваното от него приживе право на собственост върху имота. Като еднокръвни и едноутробни братя двамата наследяват поравно. Следователно ищецът е собственик по силата на наследственото правоотношение на половината от притежаваното от наследодателя.

Противопоставимо на това право е правото, заявено от ответника – да е придобил целия имот по давностно владение. За да бъде признато правото на ответника (т.е. да бъде отречено правото на ищеца, възникнало от наследяване), последният следва да установи чрез пълно и главно доказване да е придобил в пълен обем правото на собственост и то на заявеното от него правно основание – в случая давностно владение.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя  е средство з

а придобиване на правото на собственост след изтичане на известно време и при определени от закона условия.

За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението  като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя (арг.  Р от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о.).За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамките на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, правоизключващото му съсобствеността възражение за изтекла придобивна давност може да бъде уважено. Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.

В конкретния случай след смъртта на общия наследодател един от наследниците му - ответника ползва преимуществено целия имот – посещава го през почивните дни, засажда и обработва двора, измазал стените в коридора, подменил няколко греди на покрива и т.н.

 

Само фактът на ползването на имота, обаче не е достатъчен, за да се приеме, че това лице осъществява владение върху него. В случая, наследникът е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици и сънаследници, които от своя страна имат владението чрез него – ТР  85 / 1968г. ОСГК. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници. Тоест, той следва да  доведе до знанието им намерението си да свои имота и да ги уведоми, че отказва да ги допуска до този имот. Следователно, за да се  уважи претенцията за право на собственост в резултат на изтекла придобивна давност не е достатъчно само свидетелите да установят, че лицето е ползвало, обработвало, стопанисвало имота през последните 10 или 20 години. Необходимо е да се докаже и че е отблъснал владението на останалите съсобственици ( Р 508 от 29.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 740/2002 г., I г. о.; Р  238 от 11.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1031/99 г., I г. о.; Р 216 от 5.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 657/2001 г., I г. о.; Р  1161 / 1969г. І г.о. ВС; Р  1731 / 1968г. І г.о. ВС).

Доказателства в тази насока не се събраха. Установи се в производството и този факт не бе оспорен от ответника, че до преди две години ищецът е имал ключ от имота и го е посещавал. Ако се приеме, че със смяната на катинара на входната врата ответникът е демонстрирал пред ищеца намерението си да владее имота като свой, то от момента на афиширане на това негово намерение не е изтекъл предвидения в закона срок, който да превърне владението в право на собственост. В тази насока неоснователно е и възражението, направено в писмената защита, че намерението е демонстрирано със съставяне на констативния нотариален акт за собственост. Напротив. За да бъде констатирано правото на собственост в нотариалния акт, то следва да е вече придобито. Правото на собственост не се придобива със съставяне на нотариален акт.

Ето защо съдът намира, че предявения от ищеца иск е основателен и следва да бъде уважен. Налице са комулативно и трите предпоставки на ревандикационния иск – ищецът е собственик на 1/2 идеална част от имота, последният се владее изцяло от ответника без правно основание, тъй като последният е владелец само за собствените си части и държател на частите на останалите съсобственици.

Като констатира права, различни от констатираните в нотариалния акт, от който се ползва ответника, съдът намира, че на основание чл.537, ал.2 ГПК следва да отмени издадения НА438, н.д.273 от 2011 година на Нотариус Огнян К. до размер на 1/4 идеална част за поземления имот и 1/2 идеална част за жилищната сграда, построена в него.

 

При такъв изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния в производството разноски.

 

С оглед изложените мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.А.У. с ЕГН **********,*** ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на Е.А.У. с ЕГН **********,*** върху ¼ идеална част от ПИ с идентификатор 12961.422.123 по кадастралната карта на град Вършец с административен адрес ул. „Кирил и Методий” 16, целият с площ от 492 кв.м, ведно с ½ идеална част от построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор 12961.422.123.1 със застроена площ от 42 кв.м., при съседи на целия имот: 12961.422.651, 12961.422.655, 12961.422.124, 12961.422.125 и 12961.422.122 като ОСЪЖДА Г.А.У. ДА ПРЕДАДЕ на Е.А.У. ВЛАДЕНИЕТО върху описаната част от имота.

 

ОТМЕНЯВА на основание чл.537, ал.2 ГПК НА 438, т.ІІІ, рег. № 2493, дело № 273/2011 на нотариус Огнян К. до размер на 1/4 идеална част от поземления имот и 1/2 идеална част от жилищната сграда, построена в имота.

 

ОСЪЖДА Г.А.У. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ  на Е.А.У. с ЕГН **********,***  сумата от 560.90 лева, направени в производството разноски.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 

 След влизане в сила решението подлежи на вписване.                                                                                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: