Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 05.10.2012 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                                   Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 221 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по договор за поръчителство и договор за банков кредит.

В исковата молба ищците „УниКредит Булбанк” АД, гр.София (с предишно наименование „Банка Хеброс" АД) твърдят, че по силата на сключен Договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 177 от 25.10.2006 г. са предоставили на Калин Будьонов Г., в качеството му на кредитополучател, банков кредит в размер 20 000 лева. Страните по договора за кредит уговорили краен срок за погасяване на кредита 27.10.2016 г., като същия следвало да се погаси от кредитополучателя чрез заплащане на 120 броя равни месечни погасителни вноски, дължими на 27-то календарно число на всеки месец от срока на действие на договора, всяка една в размер 243,55 лева. За ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва и всички такси, съгласно действащата Тарифа на банката, а в случай на неиздължаване на падежа на коя да е вноска по главницата на кредита, кредитополучателят се задължил да заплаща и наказателна надбавка, като при обявяването на кредита за предсрочно изискуем, върху неиздължените суми по главницата кредитополучателят дължал и лихва. Поддържат, че изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит било обезпечено с поръчителството на Тодор Йорданов Герасимов и С.М.М. - ответник по настоящото дело, с Договор за поръчителство № 177 от 25.10.2006 г., с който поръчителите са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително за лихвите и разноските по събиране на вземането на банката. Твърдят също, че кредитът бил надлежно усвоен от кредитополучателя на 25.10.2006 г. чрез превод по посочената в договора за кредит сметка, открита на името на кредитополучателя. Изтъкват, че от 27.07.2008 г. кредитополучателят системно не е заплащал на падежа дължимите от него анюитетни вноски, а именно: 1. не е плащал системно дължимите погасителни вноски на падежа, като нередовното погасяване от негова страна е започнало от 27.07.2008 г., когато не е заплатил дължимата към тази дата вноска, а е сторил това едва на 13.08.2008 г., поради което банката е започнала да начислява наказателни лихви; 2. не е заплащал на падежа, респ. е плащал със закъснение, погасителните вноски с падежи след 27.07.2008 г. до 17.02.2011 г. (когато в счетоводството на банката е отразено настъпването на предсрочната изискуемост на кредита). Поддържат, че забавата в плащания от страна на длъжниците е продължила и през цялата 2009 г. и цялата 2010 г., като през това време е продължило начисляването на наказателната лихва по чл. 7, ал. 2 от договора. След 09.09.2010 г. (когато е било извършено последното плащане от 280,00 лв.) до подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.03.2011 г.) не са извършвани каквито и да е било погасявания на кредита. Твърдят, че кредитополучателят не е заплатил 10 последователно дължими погасителни вноски с падежи: 27.04.2010 г., 27.05.2010 г., 27.06.2010 г., 27.07.2010 г., 27.08.2010г., 27.09.2010 г., 27.10.2010 г., 27.11.2010 г. 27.12.2010 г. и 27.01.2011г., поради което на 17.02.2011 г. са упражнили правомощието си да направят кредита предсрочно изискуем. На същата дата са изпратили покана за доброволно изпълнение до кредитополучателя, с която са го уведомили за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и са го поканили да заплати доброволно задължението си, но същата не е била потърсена от получателя. Поддържат, че на 18.03.2011 г. на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, са подали до Районен съд Берковица Заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания, основаващи се на извлечение от счетоводните книги на банката и произтичащи от договора за кредит и договора за поръчителство. Със заявлението, на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК, са поискали да бъде постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и да бъде издаден изпълнителен лист срещу кредитополучателя Калин Будьонов Г. и поръчителите Тодор Йорданов Герасимов и С.М.М. за солидарно заплащане на сумата 15 406,60 лева, представляваща дължима неплатена главница; сумата 1 966,10 лева, представляващи дължими договорни лихви за периода от 27.04.2010 г. до 17.03.2011г.; такса за обслужване на кредита от 33,05 лева; законна лихва върху главницата от 15 406,60 лева, считано от 18.03.2011 г. до окончателното й издължаване; сумата 353,12 лева разноски за държавна такса в заповедното производство; както и  сумата 717,74 лева (с ДДС) разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство. По подаденото заявление е образувано частно гражданско дело № 183/2011 г. по описа на Районен съд Берковица, по което съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в тяхна полза срещу посочените солидарни длъжници за горепосочените суми. Твърдят, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в PC Берковица е постъпило възражение по смисъла на чл. 414, ал. 1 от ГПК само от страна на длъжника С.М.М., поради което в указаният им от съда едномесечен срок предявяват настоящия иск.

Молят съда, след като се увери в основателността на твърденията им, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С.М.М., че към 18.03.2011 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), в тяхна полза, по силата на Договор за поръчителство № 177 от 25.10.2006 г. и Договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 177 от 25.10.2006 г., съществуват следните вземания, обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.03.2011 г., издадена по ч. гр. д. № 183/2011 г. по описа на Районен съд Берковица, а именно: (1) сумата от 15 406,60 лева, представляваща дължима неплатена главница; (2) сумата от 1 966,10 лева, представляващи дължими договорни лихви за периода от 27.04.2010 г. до 17.03.2011г.; (3) такса за обслужване на кредита от 33,05 лева; (4) законна лихва върху главницата от 15 406,60 лева, считано от 18.03.2011 г. до окончателното й издължаване; (5) сумата от 353,12 лева, разноски за държавна такса в заповедното производство; както и (6) сумата от 717,74 лева (с ДДС), разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Молят също съда да им присъди направените от тях разноски в настоящото производство от  343,11 лева доплатена държавна такса, 957,74 лева (с ДДС) заплатено адвокатско възнаграждение, както и всички останали разноски, които ще направят в хода на производството.

Ответникът С.М.М. ***, в писмения отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК и в писмена защита по делото, оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли като недоказан. Не оспорва, че е сключил договор за поръчителство за обезпечаване на изпълнението на задълженията на Калин Будьонов Г., възникнали с Договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 177 от 25.10.2006г., но твърди, че е поръчител само и единствено при условията подробно посочени в същия. Оспорва претендираните с исковата молба от ищците суми, като твърди, че на 16.08.2007г. длъжникът Калин Будьонов Г. от негова сметка № 02/14288846 в Банка „ДСК” - Берковица е превел сумата 19 900 лв. по сметка BG22uncr75271088011017 - УКБ - Берковица, която сума е преведена за рефинансиране - погасяване на задълженията му именно по Договор № 177/25.10.2006г., сключен с Банка "Хеброс" АД, а сега „УниКредит Булбанк” АД. Така кредита е погасен изцяло към датата на превода и поради това оспорва исковата сума, визирана в точка 1 (1) от исковата молба, а от там и всички посочени в т. 1 (2), (3), (4),(5) и (6), тъй като те се явяват производни на основната искова сума. Поддържа, че в гл. VII, чл. 12 (2) от Договор № 177/25.10.2006г. е предвидено при непогасяване на три последователни дължими плащания по кредита, същия следва да стане предсрочно изискуем, и с оглед непогасяването на кредита от 27.04.2010г. до 17.03.2011г., същия би трябвало да е станал предсрочно изискуем към м. октомври 2010г., а не на 17.02.2011 г., когато ищците са упражнили правомощието си да направят кредита предсрочно изискуем. Това изчакване от страна на кредитора, според ответника, уврежда него, като го натоварва с допълнителни плащания, без да е допринесъл с поведението си за това развитие на нещата. Изтъква също, че кредитора не е информирал нито един от поръчителите да изпълнят задължението на кредитополучателя, дори напротив, след като е установил, че длъжника не желае да получи изпратените му покани и информация за предсрочна изискуемост на кредита, е предпочел по реда на заповедното производство по ГПК да извади заповед за изпълнение и изпълнителен лист и срещу поръчителите, претендирайки разноски по същото, без да е поканил поръчителите да изпълнят задължението на кредитополучателя. Счита, че ищците умишлено с цел да увеличат размера на задължението, не са информирали поръчителите за възникналите проблеми при погасяването на кредита от страна на кредитополучателя. Твърди също, че съгласно чл. 12 (5) на Договор № 177/25.10.2006г., след настъпването на промени в трудово-правните отношения на длъжника, кредитора е следвало или да изиска допълване на обезпечението по кредита и ако това не е изпълнено, да направи кредита предсрочно изискуем, като към този момент кредитора е могъл да се ползва от наличните по сметката на длъжника суми и тези, постъпили като обезщетения с оглед прекратяването на трудовия му договор. Поддържа, че ищците, като кредитор, са имали задължението да застраховат за своя сметка със застраховка "Живот" кредитополучателя за целия срок на кредита, изпълнението на което, с оглед безвестното към момента отсъствие на кредитополучателя, се явява от съществена важност.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 183/2011 г. по описа на БРС, на основание чл. 417 ГПК, въз основа на разпореждане от 19.03.2011г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от 21.03.2011г., по силата на които Калин Будьонов Г. (кредитополучател), Тодор Йорданов Герасимов и С.М.М. (поръчители, последният от които ответник в настоящото производство), солидарно са осъдени да заплатят на ищците „УниКредит Булбанк” АД, гр.София сумите: 15 406,60 лева, представляваща дължима неплатена главница по извлечение от счетоводната книга от 18.03.2011г. и договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 177 от 25.10.2006г.; 1 966,10 лева, представляващи дължими договорни лихви за периода от 27.04.2010 г. до 17.03.2011г.; такса за обслужване на кредита от 33,05 лева; законна лихва върху главницата от 15 406,60 лева, считано от 18.03.2011 г. до окончателното й издължаване; сумата 348,12 лева разноски за държавна такса в заповедното производство; както и  сумата 717,74 лева (с ДДС) разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от поръчителя С.М.М. и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против поръчителя - ответник по настоящото дело.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 177 от 25.10.2006г. Банка „Хеброс” АД, гр.Пловдив са предоставили на Калин Будьонов Г. - „кредитополучател", банков кредит в размер 20 000 лева за погасяване на задълженията на кредитополучателя по банков кредит, съгласно договор за кредит от 26.10.2005г. към Банка „ДСК" в размер 16 470 лева главница ведно с дължимите върху тази сума лихви и разноски, както и за текущи нужди. Страните по договора за кредит уговорили крайния срок за погасяване на кредита - 27.10.2016 г. (съгласно чл. 3, ал. 2 от същия). Кредитополучателят се е задължил да погасява кредита чрез заплащане на 120 броя равни месечни погасителни вноски (включващи главница и лихва), дължими на 27-то календарно число на всеки месец от срока на действие на договора, всяка една в размер на 243,55 лева (съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за кредит). За ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент (БЛП) 8,606 минус надбавка в размер на 0,54 %. (съгласно чл. 7, ал. 1 от договора за кредит). Посоченият годишен лихвен процент е включен в размера на анюитетните вноски. В договора е уговорено, в случай на неиздължаване на падежа на коя да е вноска по главницата на кредита, банката да начислява, а кредитополучателят да дължи заплащане и на наказателна надбавка в размер на 10 % над определената лихва по чл. 7, ал. 1 от договора за кредит, върху размера на неиздължените суми по главницата за времето на забава (съгласно чл. 7, ал. 2 от договора за кредит). При обявяването на кредита за предсрочно изискуем, върху неиздължените суми по главницата кредитополучателят следвало да дължи лихва в размер на сбора от определената в чл. 7, ал. 1 лихва плюс наказателна надбавка в размер на 10 % (съгласно чл. 7, ал. 3 от договора за кредит). Съгласно чл. 8, т. 5 от договора за кредит кредитополучателят се е задължил и да заплаща всички такси, съгласно действащата Тарифа на банката. В т. 3 от чл. 8 на договора за кредит, кредитополучателят е поел задължение да погасява по предвидения в договора начин задълженията си по усвоения кредит, включително да погасява дължимите вноски до 27-то календарно число на всеки месец. В чл. 12, ал. 2 от договора за кредит страните договорили, че кредитът става предсрочно изискуем при непогасяване в срок на три последователни дължими плащания по кредита.

С Договор за поръчителство № 177 от 25.10.2006 г. предоставеният на Калин Будьонов Г. кредит по договора за кредит е обезпечен с поръчителството на Тодор Йорданов Герасимов и С.М.М. - ответник по настоящото дело. С договора поръчителите са се задължили да отговарят пред банката солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задължението му по погасяване на отпуснатите от банката средства и за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително за лихвите и разноските по събиране на вземането на банката (съгласно уговореното в чл. 5 от договора за поръчителство, вр. чл. 138 и сл. ЗЗД). В чл.8 от договора за поръчителство страните уговорили, че банката има право, в случай, че кредитополучателя изпадне в забава при издължаване на предоставения кредит или лихвите по него, както и при настъпване на което и да е от условията по чл.12 от договора за банков кредит, да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем и да пристъпи към предсрочно събиране на цялото си вземане, включително и чрез ангажиране на поръчителовата отговорност.

Установи се също, от приложената по делото справка от системата на „Банка Хеброс" АД относно сметката обслужваща кредита за периода 25.10.2006 - 09.04.2007г., а също и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, което съда приема изцяло като обективно, професионално и пълно, и не е спорно по делото, че посоченият кредит е бил надлежно усвоен от кредитополучателя на 25.10.2006 г. чрез превод по посочената в чл. 2 на договора за кредит сметка, открита на името на кредитополучателя.

От заключението на вещото лице, изготвено след извършени проверки в счетоводната документация на банката, и от представените по делото писмени доказателства се установи също, че от 27.06.2008 година кредитополучателят е започнал да не погасява на падежа дължимите месечни вноски по договора за кредит, а от 09.09.2010 година същия е спрял плащанията си по този договор. Вещото лице е установило също, че в счетоводната система на банката кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 17.02.2011 година и на тази дата е осчетоводен като съдебно вземане. За периода от 27.07.2008 година до 27.03.2010 година по договора не са платени на падежа 21 на брой погасителни вноски на обща стойност 2 321,25 лева – главница. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 17.02.2011 година, както и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.03.2011 година кредитополучателят не е погасил последователно на падежа 10 броя погасителни вноски. Според заключението към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 18.03.2011 година размерът на дължимата непогасена главница по договора за кредит е 15 406,60 лева, размерът на непогасените дължими договорни лихви за периода от 27.04.2010 година до 17.03.2011 година е общо в размер на 1 966,10 лева, от които: 1 607,35 лева лихва договорирана за плащане месечно на неиздължената част от кредита - редовна лихва и 358,75 лева наказателна лихва - лихва върху неплатени на падежа погасителни вноски – просрочени, а размера на дължимите неплатени такси е 33,05 лева. Т.е., размерът на дължимите суми (главница, лихви и такса) по договора за кредит съвпада с размера на сумите, претендирани с исковата молба и присъдени със заповедта за незабавно изпълнение от 21.03.2011г.

От представеното по делото писмо от 22.02.2012г. на Банка „ДСК” се установи, че на 16.08.2007г. от сметка с титуляр Калин Будьонов Г. е преведена сумата 19 900 лв. по сметка на същия в „УниКредит Булбанк” АД за рефинансиране на потребителски кредит. В изложението си в съдебно заседание вещото лице заяви, че действително на посочената дата по разплащателната сметка на Калин Будьонов Г. има превод от ДСК, но в документа не е записано, че става въпрос за погасяване на кредита, поради което с част от преведената сума титуляря е погасил част от негов кредит овърдрафт, а другата част от сумата е изтеглил.

На 17.02.2011 г. с писмо с обратна разписка банката е изпратила Покана за доброволно изпълнение до кредитополучателя, с която го е уведомила за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и го е поканила за заплати доброволно задължението си. Писмото, обаче, не е било потърсено от получателя и на 10.03.2011г. е върнато обратно, видно от обратната разписка на л.102-103 по делото.

Установи се и не е спорно по делото, че с решение № 33 от 27.04.2007г. по ф. д. № 2010/1990 г. на СГС „Банка Хеброс" АД е преобразувана чрез вливане в „Булбанк" АД, чието ново наименование е „УниКредит Булбанк" АД, при условията на универсално правоприемство.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

От разпоредбите на чл. 138 и сл. ЗЗД следва, че отговорността на поръчителя е в зависимост от задължението на прекия длъжник. Тя съществува дотолкова, доколкото е валидно и съществува главното задължение.

Ищците „УниКредит Булбанк” АД, гр.София (които носят доказателствена тежест за фактите, пораждащи вземането) доказаха по делото, че между тях и ответника С.М. е сключен договор за поръчителство. Спазена е писмената форма, предвидена за този вид договор (чл. 138, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД) и е установена действителността, на поетото от главния длъжник задължение по договор за банков кредит (чл. 138, ал. 2 от ЗЗД). Съдържанието на поръчителствената отговорност е уредена в чл.1 и чл. 5 от документа, който обективира договора. Според постигнатото между банката и поръчителя съгласие, ответникът е приел при неизпълнение от страна на кредитополучателя да отговаря за задълженията му така, както те са уговорени в същия документ. А съгласно чл. 8 от договора за поръчителство банката има право да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем и да пристъпи към предсрочно събиране на цялото си вземане, включително и чрез ангажиране на поръчителовата отговорност, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава при издължаване на предоставения кредит или лихвите по него, както и при настъпване на което и да е от условията по чл.12 от договора за банков кредит. Според чл.12, ал.2 от този договор кредитът става предсрочно изискуем при непогасяване в срок на три последователни дължими плащания по кредита. В този случай както от последния, така и от поръчителите може да се иска цялата сума по кредита, включително лихви и разноски по събирането.

По делото се доказа, със заключението на съдебно-икономическата експертиза и с представените от банката писмени доказателства, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 17.02.2011 година и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.03.2011 година кредитополучателят Калин Г. не е погасил последователно на падежа 10 броя погасителни вноски, като забавата в плащанията е започнала от 27.06.2008 година. Фактът на неплащането на падежите означава, че към 27.09.2008 г. за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем (налице са били към тази дата три последователно неплатени анюитетни вноски). Обаче уговорената предсрочна изискуемост на кредита не настъпва по силата на факта на неплащане в срок на три последователни анюитетни вноски. Това неплащане води до възникване на материално субективно право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, т. е. предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от два елемента: обективен – непогасяване в срок от длъжника на 3 последователни дължими плащания и субективен - възможност и избор кредиторът да направи кредита предсрочно изискуем. Следователно трансформирането на неиздължената част от кредита в предсрочно изискуем е предоставено в правомощията на кредитора, на чиято преценка е изборът дали да се възползва от това си право и кога (в този смисъл е Решение № 58 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., II т. о., ТК, постановено в производство по чл.290 от ГПК и посочената в него практика на ВКС). В тази насока неоснователни са възраженията на ответника-поръчител в писмената защита по делото, че съгласно чл.12, ал.2 от договора за кредит, същия би трябвало да стане предсрочно изискуем към месец октомври 2010г.

Установи се по делото, че кредитът е направен предсрочно изискуем на 17.02.2011 г., за което на същата дата банката е отправила писмо до длъжника, с което го е уведомила, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Писмото е изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора за кредит, който е и неговият постоянен адрес, но същото не е потърсено от адресата до 10.03.2011г.

На 19.03.2011г., в предвидения в чл.147, ал.1 от ЗЗД шестмесечен срок от падежа на главното задължение, с отправеното до съда заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителния лист по ч. гражд. д. № 183/2011 г. „УниКредит Булбанк” АД, гр.София е претендирала надлежно вземането си, запазвайки и правата си срещу поръчителите.

Предвид изложеното съдът приема, че е налице неизпълнение на сключения договор за банков кредит по вина на длъжника, което ангажира и солидарната отговорност на поръчителите (чл.138, ал.1 и чл.141, ал.1 от ЗЗД). В конкретния случай неизпълнението на договора е във формата на частично неизпълнение - непрестиране на сумата 15 406,60 лева, представляваща дължима неплатена главница; сумата 1 966,10 лева, представляващи дължими договорни лихви за периода от 27.04.2010 г. до 17.03.2011г. и такса за обслужване на кредита от 33,05 лева. Така установеното виновно неизпълнение следва да ангажира договорната отговорност на кредитополучателя и поръчителите, поради което, въз основа на заявление по чл.417 от ГПК срещу същите, съдът е издал в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.03.2011г. по ч.гр.д. № 183/2011г. за претендираните суми.

Неоснователни и необосновани са възраженията на ответника-поръчител за погасяване на кредита от длъжника, чрез превода на сумата 19 900 лв. на 16.08.2007г. от Банка „ДСК”. Установи се по делото, че макар и такава сума да е постъпила по разплащателната сметка на длъжника Калин Г. в „УниКредит Булбанк” АД, то последния не е направил искане за предсрочно погасяване на процесния кредит, а се е разпоредил със сумата за други нужди.

Неоснователно е и възражението на ответника, че банката е трябвало да го информира за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като нито в договора за кредит, нито в договора за поръчителство банката е поемала задължение да информира поръчителите за обстоятелствата по кредита и за поведението на кредитополучателя. Напротив, поръчителят, при полагане на необходимата грижа, е могъл да получи интересуващата го информация като я поиска от банката или от лицето, за което е поръчителствал.

Неоснователни са и възраженията на ответника, че банката е била длъжна да изиска допълнително обезпечение от кредитополучателя с оглед настъпили промени в трудовото му правоотношение и че същата не била застраховала кредитополучателя със застраховка „Живот" за целия срок на кредита. Изискването на допълнително обезпечение е договорено като право на банката в чл.12, ал.5 от договора за кредит и недаването на такова от кредитополучателя е основание банката да направи кредита предсрочно изискуем, поради което същото не обуславя отговорността на поръчителите. Макар и да се установи по делото, от писмо изх. № 1241/12.09.2012г. на ЗАД „Булстрад живот Виена Иншурънс груп” АД, че кредитополучателят Калин Г. е застраховано лице по силата на Договор за групова застраховка „Живот” на физически лица, получатели на кредити от „УниКредит Булбанк” АД, и че банката е заплащала дължимите застрахователни премии за лицето, то това обстоятелство е неотносимо към настоящия спор за отговорността на поръчителя С.М., тъй като по делото не се твърди и не се събраха доказателства за настъпило застрахователно събитие.

Поради изложеното, съдът счита, че предявения установителен иск е доказан за претендираните суми и следва да се уважи като основателен, като съобразно с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът се осъди да заплати на ищците направените по настоящото дело разноски за държавна такса от 343, 11 лева, за адвокатско възнаграждение от 957, 74 лева и за възнаграждение на вещото лице от 80 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.М. ***, че към 18.03.2011 г. в полза на „УниКредит Булбанк" АД, peг. в Търговския регистър с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7, по силата на Договор за поръчителство № 177 от 25.10.2006 г. и Договор за потребителски кредит на частни лица с поръчителство № 177 от 25.10.2006 г., съществуват следните вземания, обективирани в Заповед за изпълнение на парично задължение от 21.03.2011 г., издадена по ч. гр. д. № 183/2011 г. по описа на Районен съд Берковица, а именно: (1) сумата 15 406,60 лева, представляваща дължима неплатена главница; (2) сумата 1 966,10 лева, представляващи дължими договорни лихви за периода от 27.04.2010 г. до 17.03.2011г.; (3) такса за обслужване на кредита от 33,05 лева; (4) законна лихва върху главницата от 15 406,60 лева, считано от 18.03.2011 г. до окончателното й издължаване; (5) сумата 348,12 лева, разноски за държавна такса в заповедното производство; както и (6) сумата 717,74 лева (с ДДС) разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

ОСЪЖДА   С.М.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на „УниКредит Булбанк” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане”, ул. „Света Неделя” № 7, ЕИК: 831919536, сумата 343, 11 лева разноски за държавна такса, сумата 957, 74 лева за адвокатско възнаграждение и 80 лева за възнаграждение на вещото лице.

 

Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Берковица пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: