Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 25.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 13 септември…………………………………… през две хиляди и дванадесета година…………….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 190 по описа за 2012г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството по делото е по иск с правно основание чл.228 и сл.ЗЗД и по иск с правно основание чл.86 ЗЗД.

 

Ищцата А.Т.С. *** твърди, че с ответницата имали сключен договор за наем на част от партерен етаж с площ от 40 кв.м. в жилищен блок 23, находящ се на административен адрес град Берковица, ул. „Николаевска” 13. Договорът първоначално бил сключен за срок от една година, считано от 01.02.2010 година, а след това продължен за още една година. Твърди, че ответницата не изпълнявала коректно задължението си за заплащане на договорената месечна наемна цена от 400.00 лева. За целия период на договора ответницата останала задължена със сумата от 5 602 лева. Претендира последната да бъде осъдена да й заплати тази сума. Предвид обстоятелството, че се касае до парично периодично вземане, то ответницата дължи и обезщетение за забава за периода от 01.02.2010 година до датата на подаване на исковата молба. Това обезщетение ищцата определя на сумата от 555.63 лева.

         В срока за отговор по чл.131 ГПК ответницата ЕТ „П.А. *** не взема становище по предявения срещу нея иск. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че по договора за наем от 2010 година няма задължения. По договора за наем от 2012 година признава, че дължи наем за периода м.08-м.12.2011 година, но не в размер на 400.00 лева месечно, а по 360.00 лева месечно, тъй като останалата част се дължи не на наемодателя, а следва да бъде преведена на НАП съгласно разпоредбата на чл.44, ал.4 ЗДДФЛ. Твърди, че тъй като за останалия период от действието на договора е заплащала по 400.00 лева, вместо по 360.00 лева, то следователно не дължи никакви суми за наем на ищцата.

 

         Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо лице.  От доказателствата се установява следната фактическа обстановка :

 

         На 01.02.2010 година страните в производството сключили договор за наем на част от партерен етаж с площ от 40.00 кв.м, находящ се в жилищен блок 23 на ул. „Николаевска” 13 в град Берковица. Имотът следвало да бъде използван за букмейкърски пункт на Еврофутбол и Евробет. Срокът на договора бил определен на 12 месеца, считано от датата на подписването му, а месечната наемна цена била определена на 400.00 лева и следвало да се заплаща до 7мо число на текущия месец.

         На 01.02.2011 година страните сключили нов договор при същите условия за нови 12 месеца.

         На 01.07.2011 година е подписан протокол за констатиране задълженията по договор за недвижим имот от 01.02.2011 година. Протоколът е подписан от двете страни, както и от трето, неучастващо нито в материалното правоотношение, нито в процеса лице – „Горстрой 2002” ООД. В документа е посочено, че към 01.07.2011 година ответницата дължи наем в размер на 3 827.40 лева, с която сума последната се е съгласила – вероятно страните са имали предвид задължение за наем както по договора от 2010 година, така и по договора от 2011 година, тъй като не е възможно тази сума да е дължима за шестмесечен период, макар да е посочено, че задължението е по договора от 2011 година.

         На 14.02.2012 година е съставен протокол за констатиране задълженията по договор за наем на недвижим имот от 01.02.2011 година, подписан само от наемодателя. В този протокол е вписано както задължението към 01.07.2011 година, така и задължението за месеците август – декември включително, т.е. още 2 400.00 лева. В този протокол ищцата признава извършени плащания от страна на ответницата, с които се погасяват частично суми, дължими за наем, както следва : 1. 280.00 лева; 2. 270.00 лева за газ пропан бутан 9 бутилки и 3. 75.20 лева – консумация от барче.

         Ответницата признава, че дължи наем за периода м.08-м.12.2011 година.

         Оспорва да дължи наем по договора от 01.02.2010 година.

         Представя РКО с дата 01.02.2012 година, според който платила сумата от 500.00 лева за наем и ток на лицето Трифон Влашки. (доказателството не е оспорено от ищцата).

         По делото са представени (л.12-19 от делото) ксерокопия от бележник с посочени дата, различни суми и срещу тях отбелязвания – урок, заем, за Слав, счетоводство, Ани, газ и т.н.).

         Вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза не може да даде заключение по поставените задачи, тъй като страните не разполагат със счетоводни документи, а възприетия от тях начин да установяват задълженията помежду си, прави невъзможно изчислението на евентуално обезщетение за забава.

         При така събраните доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното :

         Между страните е било налице облигационно отношение, възникнало последователно от договор за наем, сключен на 01.02.2010 година и 01.02.2011 година. По силата на този договор ищцата предоставила за временно и възмездно ползване на ответницата недвижим имот за определен срок, срещу което последната се задължила да заплаща месечен наем в размер на 400.00 лева. От доказателствата по делото и най – вече от признанията на страните (на ищцата в протокол от 14.02.2012; на ответницата в протокол от 01.07.2011г. и възражение по исковата молба) се установява, че страните били възприели помежду си заплащане на месечния наем и чрез прихващане на други парични задължения, съществували между тях – за закупуване на газ пропан бутан; за консумация и т.н. При липсата на каквито и да било счетоводни документи, отразяващи действителните задължения между тях, съдът може да приеме за установени единствено задълженията, по отношение на които има признание на дълга от страна на ответницата. Безспорно това е задължението за наем за месеците 08 – 12.2011 година или пет месеца. Задължението на наемателя според договора за наем за този период е в размер на 2 000.00 лева. Не целият размер обаче на посочената сума е дължим в полза на ищцата. Безспорно е, че и двете страни в производството са самоосигуряващи се лица, като ищцата дължи заплащане на авансов данък върху доходите от предоставеното за ползване имущество в размер на 10 на сто. Съгласно чл.44, ал.4 ЗДДФЛ, тъй като и платецът на дохода е самоосигуряващо се лице, то последното дължи внасяне на тези 10 на сто от договорения наем или от сумата от 2000.00 лева ответницата дължи на ищцата сумата от 1800.00 лева, а 200.00 лева е следвало да преведе по сметка на НАП за погасяване задължението на ищцата за данък върху придобития доход от нае. Следователно задължението на ответницата към ищцата за периода м.08.-м.12.2011 година за наем е в размер на 1 800.00 лева.

         Съдът приема, че ответницата не дължи наем за м.01.2012 година. По делото последната е представила РКО за сумата от 500.00 лева, изплатени за наем и ток с дата 01.02.2012 година и е заявила, че с тази сума е погасила именно задължението си за м.януари 2012 година. Плащането е прието от трето лице ненадлежен кредитор. Това писмено доказателство обаче, както и твърдението за извършено плащане за м.януари не бе оспорено нито от ищцата, нито от процесуалния й представител. Именно за това съдът приема, че не е налице парично задължение за наем за месец януари 2012 година.

         Освен посочената по – горе сума от 1 800.00 лева, съдът намира, че ответницата дължи и сумата от 3 827.40 лева. Тази сума е посочена като дължима в протокол (л.9), подписан от двете страни на 01.07.2011 година за задълженията за наем на ответницата към 01.07.2011 година. Този протокол представлява частен документ, подписан от ответницата и удостоверяващ неблагоприятен за нея факт. По делото последната не ангажира доказателства да се е издължила с посочената сума. Неоснователно е и възражението й, че от тази сума следвало да се приспаднат задълженията съгласно посочения по – горе текст на чл.44 ЗДДФЛ. Според  представения по  делото писмен документ ответницата е признала, че дължи на ищцата посочената сума за наем. Липсват каквито и да било други изявления, от които да се обоснове извод, че в тази сума е включено и задължението за авансов наем към НАП. По делото не се събраха и доказателства, от които да е видно, че за останалия период от действието на двата договора ( действието и на двата е при действието на разпоредбата на чл.44, ал.4 ЗДДФЛ) ответницата е заплащала на ищцата дължимия наем в по – голям размер, вместо да превежда част от сумата авансово за данък върху съответния доход.

         При тези доказателства съдът достига до извода, че ответницата дължи на ищцата сумата от 5 627.40 лева (1800 + 3827.40). В писменото си изявление, обективирано в подписан само от нея протокол от 14.02.2012 година ищцата  прави признание, че ответницата се е издължила към нея за наем със сумата от 625.20 лева. Следователно окончателното задължение на ответницата съдът приема, че е в размер на 5 002.20 лева. Над този размер искът до претендирания от 5 602.00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

         Ищцата е претендирала и сумата от 555.63 лева като обезщетение за забава на паричното задължение за периода „от задължението за плащане” до датата на завеждане на делото. Задължението за заплащане на наем е задължение с периодичен падеж. Длъжникът изпада в забава по отношение на всяка една от вноските с падежа й. По делото ищцата не доказа от кой момент с коя и колко и кои точно вноски ответницата е изпаднала в забава, за да е възможно да бъде изчислено това обезщетение. От събраните по делото доказателства е видно, че страните са възприели помежду си не само фискален, но и натурален начин на плащане, което прави още по – невъзможно установяването на фактите,  които са предпоставка за възникване на задължението за обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД. Тази задача не можа да изпълни и назначеното по делото вещо лице. Ето защо този иск като недоказан следва да бъде отхвърлен.

         При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищцата и направените от последната разноски в производството пропорционално на уважената част от исковете.

 

С оглед изложените мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ЕТ „П.А.” с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул.Райко Даскалов № 4, представлявано от П.И.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.С. с ЕГН **********,***   сумата 5 002.20 лева, представляващи задължение за наем  по договор за наем от 01.02.2010 година и от 01.02.2011 година, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважената част, както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА ЕТ „П.А.” с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул.Райко Даскалов № 4, представлявано от П.И.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.С. с ЕГН **********,***  сумата 200.00 лева направени в производството разноски, пропорционално на уважената част от исковете.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.                                                                                                                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: