Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 13 септември…………………………………… през две хиляди и дванадесета година…………….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 141 по описа за 2012г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на В.И.П. *** с правно основание чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ.

В хода на производството поради смърт на П. като жалбоподатели са конституирани наследниците й П.А.П., Е.П.П. и И.П.П..

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на решение 1546/20.02.2012 г. на ОСЗ Берковица, с което на наследниците на Младен Филипов Миронов е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници върху имот: нива от 3.863 дка, ІV категория, в местността „Бундино”, представляваща имот № 118062 по картата на землището и е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници върху имот нива с площ от 11.137 дка в същата местност в землището на с. Замфирово с мотив, че върху имота са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяването му – изграден язовир.

По същество се навеждат доводи за нищожност на постановеното решение, тъй като с него ОСЗ сама отменя издадено свое решение, без да са налице основанията за това.

Въззиваемата страна Общинска служба по земеделие – Берковица взема становище за неоснователност на подадената жалба. Извън доводите за компетентност на органа, постановил решението в кръга на правомощията си и в предписаната от закона форма, излага следните съображения:

В заявлението по образуваната преписка за възстановяване собствеността на наследниците на Младен Филипов Миронов процесният имот е записан под № 12 – нива с площ от 15.000 дка в местността „Урголица”. С решение 867-8/29.11.1997 г., връчено на 10.02.1998 г. имотът е признат за възстановяване с план за земеразделяне. Жалбоподателката е подала възражение с оглед § 31 ПЗР на ЗСПЗЗ като е изразила желание да бъде настанена в масив 129, парцел 51, 54 и 59. Възражението било оставено без уважение и било постановено решение № 334/12.03.1998 г., като претендираният имот бил възстановен в стари реални граници в м. „Бундино”, с площ от 3.863 дка., а останалата част била отказана, тъй като попада под язовир. Твърди се още, че планът за земеразделяне за землището на с. Замфирово бил преработен, поради което е издадено и решение 1546/20.02.2012 г., предмет на настоящия съдебен контрол.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и заключение по назначена съдебно-техническа експертиза. Представена по делото е и цялата преписка, образувана по подаденото заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, принадлежали на Младен Филипов Миронов. От всички тях се установява следното:

 

Наследодателят на жалбоподателката Младен Филипов Миронов към 1922 г. придобил право на собственост върху земеделски имот с площ от 15.000 дка, находящ се в местността „Урголица” в землището на с. Гушанци (сега Замфирово). Този имот бил заявен за възстановяване (пореден № 12 от заявлението) от наследницата В.И.П. на 18.02.1992 г.

С протоколно решение от м.03.1993 г. имотът е признат и определен за възстановяване с план за земеразделяне (л. 31 от преписката – гърба).

Такова протоколно решение е налично и от 03.02.1993 г. – прогласено за нищожно с решение на БРС от 23.05.1995 година. Въпреки прогласената нищожност ПК (сега ОСЗ) – Берковица постановява ново решение, с което признава и определя за възстановяване процесния имот с план за земеразделяне (Решение по протокол 867-8/29.11.1997 г.; л. 23 от преписката, връчено на 10.02.1998 г.).

На 12.03.1998 г. с решение 334 по повод постъпила жалба срещу влязъл в сила план за земеразделяне ПК-Берковица се е произнесла по жалбата на В.П. с вх. № 664/18.12.1997 г. по следния начин:

„Възражението е относно:

1.имот, настанен в масив 118, парцел 62, иска да бъде настанен в масив 129, парцели 51, 54 и 59 (ръкописен текст, „допусната грешка /да се уважи” и подпис).

С протоколно решение ПК е признала имот от 15.000 дка в местността „Урголица”, който е настанен в масив 118 местността „Бундино”, парцел 62 с площ 3.863 дка. Имотът е заснет в реални граници и е получена скица по реда на ГПК. Останалите декари до 15.000 попадат в язовир.

Възражението не се уважава” (л. 12 от преписката).

На 14.10.1998 г. е постановено решение 989А, с което на наследниците на Младен Филипов Миронов е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 15.000 дка, ІV категория, находяща се в местността „Урголица” в землището на с. Замфирово в съществуващи стари реални граници (л.15 от делото; представено от въззивната страна, ведно с жалбата).

Със същото решение е отказано възстановяване право на собственост върху общо 11.800 дка, находящи се в друга местност, с мотив, че имотите попадат под разпоредбите на чл. 10б от ЗСПЗЗ – язовир.

За отказаните на основание чл. 10б ЗСПЗЗ 11.800 дка през 2000 г. са постановени решения за обезщетение (л.3-7 от преписката), като навсякъде в последните  е посочено, че отказът е постановен с решение 867-8/29.11.1997 г.

На 20.02.2012 г. е постановено атакуваното в настоящото производство решение 1546, с което на основание чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и всички изброени по-горе решения на наследниците на Младен Филипов Миронов по същата преписка е възстановено право на собственост върху нива от 3.863 дка в местността „Бундино”, а остатъкът до 15.000 дка в размер на 11.137 дка са отказани да бъдат възстановени поради проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ – изграден язовир.

Според заключението на вещото лице показаният й на място имот попада в масив 129, определен за възстановяване с план за земеразделяне, в местността „Урголица” и дори не е в съседство с язовир.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна.

По правната си природа решенията на органа на поземлената собственост са стабилни административни актове, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от органа, който ги е издал. Изключение от това правило е предвидено единствено в разпоредбите на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ и то при наличието на определени предпоставки, лимитивно изброени в посочената разпоредба. При всички случаи компетентността на органа на поземлената собственост (ОСЗ) е ограничена със срок и е предвидена само след сезиране от страна на определени субекти, без да е допусната възможността това да бъде извършено по служебен почин на административния орган.

Изложеното е достатъчно да обуслови извод, че при постановяване на обжалвания акт ОСЗ-Берковица е действала в явно нарушение на вменената й от закона служебна компетентност – административен орган не е бил сезиран с искане за отмяна или изменение в първоначалното си решение. Атакуваното решение е постановено след наличие на най-малко още две влезли в сила решения. Всяко едно последващо решение, с което се постановява нещо различно, без да са налице предпоставките по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ е недопустимо и води до нищожност на съответния акт. (в тази смисъл и Решение по к.анд 412/2008 МАС).

Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното решение е нищожно, постановено при незачитане стабилитета на предходно произнасяне на ОСЗ и в нарушение на чл. 4, ал.1 АПК. Съдът, сезиран с жалба срещу такъв акт, следва да прогласи нищожността му, без да изследва законосъобразността на акта по същество.

 

С оглед тези мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение 1546, постановено на 20.02.2012 г. от Общинска служба по земеделие гр. Берковица.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред АС-Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: