Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 12.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:                   

                                                                                     

Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 110 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявени обективно съединени искове за ревандикация на движима вещ – МПС, с правно основание чл.108 от ЗС и за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен ищецът вследствие невъзможността да ползва собствената си вещ с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът С.И. ***, твърди че е собственик на товарен автомобил „ГАЗ 66" с ДК № М 43-41 АК. Поддържа, че по силата на предварителни уговорки с първия ответник И.И.Й. за продажба на автомобила, през есента на 2008 година, му е предал същия да го ползва и да подготви документите по прехвърлянето му. Вместо да подготви документите за прехвърляне на собствеността на автомобила, ответника продължил да ползва последния за негови собствени нужди и за нуждите на втория ответник - „Стенс 1" ООД, гр.София с управител С.И.Й. – син на първия ответник, като отказал да сключи договор за покупко-продажба. Твърди, че е направил опити да си прибере автомобила и чрез органите на полицията и прокуратурата, но поради липса на престъпление автомобила не му бил върнат. Изтъква, че понастоящем автомобила се ползва от двамата ответници - И.Й. и „Стенс 1" ООД и същият домува в производствената база на дружеството, като и двамата осъществяват фактическа власт върху автомобила. Поддържа, че многократно е канил ответниците да оформят замислената сделка, но до подаване на исковата молба същите изобщо не са предприели нищо по този въпрос, като същевременно продължават да ползват автомобила, а той заплаща дължимите данъци за него. Твърди също, че за ползването на автомобила ответниците му дължат обезщетение за периода от месец октомври на 2008 година до предявяване на иска. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което като признае за установено по отношение на ответниците правото му на собственост върху товарен автомобил марка „ГАЗ 66" с ДК № М 43-41 АК, Рама № XTA006681L0635578 и двигател № 188662, да ги осъди да му предадат владението върху автомобила, както и да ги осъди да му заплатят обезщетение за ползването му за периода от месец октомври 2008 година до датата на завеждане на исковата молба в общ размер 1 400 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, като му присъди и направените съдебни разноски.

Първият ответник И.И. *** в писмения отговор на исковата молба оспорва предявените искове като неоснователни, като твърди, че с разделителен протокол от 12.11.2008г. претендираният камион „ГАЗ-66" е попаднал в негов бъдещ дял, като срещу възможността да ползва и в бъдеще да придобие собствеността върху автомобила ищецът е получил правото да ползва ламаринена полусферична конструкция, монтирана като склад на около 400 кв.м. в гр. Вършец в базата на „Ботстрой - 1" ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е ищецът - С.И.Й.. Поддържа, че страните по този протокол след подписването му приели упражняването на фактическата власт върху имуществото, чието ползване разпределили и създали предпоставка за бъдещи прехвърлителни действия в съответствие с протокола.

Вторият ответник „Стенс 1" ООД, гр.София с управител С.И.Й. в писмения отговор на исковата молба оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни, като твърди, че не е надлежен ответник по исковете, тъй като ищецът няма правен интерес от разрешаването на спора, предмет на делото, при участието на дружеството.

Редовно призовани за участие в съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, намери за установено следното:

Установи се, от представените по делото удостоверения на МВР – с-р ПП – Монтана и на ЗК „Лев Инс”, че ищеца С.И. ***, е собственик на товарен автомобил марка „ГАЗ 66" с ДК № М 43-41 АК, Рама № XTA006681L0635578 и двигател № 188662. От показанията на свидетелите Димитър Борисов и Георги Георгиев, които съда цени като обективни и непротиворечиви, се установи, че процесния автомобил се използва от ответниците И.Й. *** за прекарване на зърно и сено до кошарата, която стопанисват в с.Спанчевци и дървени трици, които служат за производство на екобрикети в. Установи се също, че автомобила домува в гр. Вършец в производствената база на ответниците. С покана изх. № 1 от 14.06.2010г., връчена на ответното дружество „Стенс 1" ООД с писмо с обратна разписка на 17.06.2010г., ищецът е поканил ответника да му докара процесния товарен автомобил. От заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, което съда приема като обективно и професионално изготвено, се установи, че пазарната наемна цена на автомобила е 30 лв. на месец, като за периода от месец 10.2008г. до предявяване на иска - 05.03.2012г. наемната му цена е 1 200 лв.  

По делото ответниците не ангажираха доказателства за собственост на автомобила и за заплащане на обезщетение за ползването му.

Въз основа на така приетите факти и обстоятелства по делото, от правна страна съда намира за обосновани следните изводи:

Ревандикационният иск е иск на невладеещият собственик срещу владеещия несобственик. Чрез иска по чл.108 от ЗС се дава защита на собственика, когато владението му е отнето и се цели връщането в негово владение на вещта, която се владее или държи от другиго без да има основание за това. За да се уважи този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на процесната вещ, че същата се намира във владение или държане на ответника, и на последно място, че ответникът владее или държи вещта без основание.

От представените по делото писмени доказателствени средства е видно, че ищецът е собственик на описания в исковата молба автомобил и като такъв фигурира в масивите на МВР – с-р ПП – Монтана. Горното се потвърждава и от представеното по делото Удостоверение № 1025 от 2011 на ЗК “Лев Инс” /л.6/, издадено на С.И. *** и удостоверяващо застрахователната стойност на процесния автомобил. Чрез тези писмени доказателствени средства убедително се доказа, че ищецът е собственик на описания в исковата молба автомобил, т.е. налице е първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС.

Обстоятелството, че процесния автомобил се намира във владение на ответниците се установи  разпитаните в съдебно заседание свидетели Димитър Борисов и Георги Георгиев, показанията на които съда кредитира в пълна степен като обективни, безпристрастни и пълни. Владението на процесния автомобил не се оспорва от ответниците. Следователно към момента на предявяване на иска – 05.03.2012г. ответниците И.И.Й. *** с управител С.И.Й., са упражнявали фактическата власт върху процесния автомобил – налице е и втората предпоставка за уважаване на иска.

В производството по предявен иск по чл.108 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже на последно място, че собствената му вещ се владее или държи от ответниците без да имат основание за това, т.е. че последните упражняват фактическа власт върху чуждата вещ без да имат право за това. В настоящото производство се установи, че ответниците са придобили държането на процесния автомобил на основание устна договорка между ищеца и първия ответник И.И.Й. за продажба на автомобила и подготовка на документите по прехвърлянето му. Това основание, обаче е отпаднало с обратна сила, тъй като този ответник не е изпълнил договорките с ищеца, като отказал да сключи договор за покупко-продажба на автомобила. За връщането на автомобила управителя на ответното дружество надлежно е поканен с писмена покана от ищеца. С оглед на горното настоящият състав намира, че ответниците И.И.Й. *** държат процесният автомобил без да имат основание за това.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че са установени и доказани елементите от състава на разпоредбата на чл.108 от ЗС, при което предявения от С.И. *** иск е доказан и следва да бъде уважен, като се признае правото на собственост на ищеца върху процесния автомобил и се осъдят ответниците да предадат владението на същия.

Съгласно разпоредбите на чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В настоящия случай, за да се приеме основателност на исковата претенция, следва да се установят елементите от фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД. Това са следните факти - принадлежност на правото на собственост на ищеца върху процесния автомобил, ползване на същия автомобил от ответниците, без да имат основание за това за процесния период от време и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е собственик на процесния автомобил. Установи се също, че за процесния период от време от месец 10.2008г. до предявяване на иска - 05.03.2012г. автомобилът е бил ползван от ответниците, без да имат основание за това. С оглед на това, настоящата инстанция намира, че в случая се установи наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД. Предявеният иск е доказан по основание.

От заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ се установява, че дължимият наем за процесния автомобил за посочения период от 40 месеца е 1 200 лв., поради което искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД следва да се уважи в доказания размер, а в останалата част от уважения до пълния претендиран размер от 1 400 лева, искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Присъждането на законната лихва върху уважения размер на иска по чл. 59 от ЗЗД от датата на предявяване на исковата молба - 05.03.2012 г. до окончателното плащане представлява законна последица от уважаването на иска, поискано е с исковата молба, поради което същата следва да се присъди.

По отношение на отговорността за разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски за държавна такса от 106, 90 лв., за възнаграждение на вещото лице от 70, 90 лв. и за адвокатско възнаграждение от 260 лв.

Водим от горното съдът

 

Р        Е       Ш      И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.Й. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и „СТЕНС 1" ООД, ЕИК 130358869 със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Красно село", ул. „Георги Софийски" бл. 26, ап. 4, представлявано от управителя С.И.Й., ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на С.И.Й. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, по отношение на товарен автомобил марка „ГАЗ 66" с ДК № М 43-41 АК, Рама № XTA006681L0635578 и двигател № 188662, като ОСЪЖДА И.И.Й. *** да предадат владението на описания автомобил на С.И.Й..

ОСЪЖДА И.И.Й. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и „СТЕНС 1" ООД, ЕИК 130358869 със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Красно село", ул. „Георги Софийски" бл. 26, ап. 4, представлявано от управителя С.И.Й. ДА ЗАПЛАТЯТ на С.И.Й. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, сумата 1 200 лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на товарен автомобил марка „ГАЗ 66" с ДК № М 43-41 АК, Рама № XTA006681L0635578 и двигател № 188662, за периода месец октомври 2008г. - 05.03.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 05.03.2012г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59 от ЗЗД  в размера над уважения до предявения от 1 400 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА И.И.Й. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и „СТЕНС 1" ООД, ЕИК 130358869 със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Красно село", ул. „Георги Софийски" бл. 26, ап. 4, представлявано от управителя С.И.Й. ДА ЗАПЛАТЯТ на С.И.Й. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** направените по делото разноски за държавна такса от 106, 90 лв., за възнаграждение на вещото лице от 70, 90 лв. и за адвокатско възнаграждение от 260 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-гр.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: