Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 11 септември…………………………………… през две хиляди и дванадесета година…………….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 261 по описа за 2011г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от К.Г.Г. и М.Г.П. и е образувано гр.д. № 261/2011 г. Ищците твърдят, че са наследници на Григор Петров Г.,***, починал на 14.05.1976 г. и на Василка П. ***, починала на 17.04.1994 г. В това си качество им била възстановена собствеността върху земеделски имоти, подробно описани в четири пункта на исковата молба. При идентифициране на имотите било установено, че същите попадат върху имоти, собственост на Джамийско настоятелство, гр. Монтана. Твърдят, че процесните имоти са били собствени на наследодателите им към момента на образуване на ТКЗС, поради което за тях е налице правен интерес да установят по отношение на ответника това право. Молят съда, да се произнесе с решение в този смисъл.

         Установи се (вкл. и чрез служебна проверка от страна на съда), че Джамийско настоятелство няма регистрирано като юридическо лице в ОС-Монтана (чл.19, ал.2 ЗВ).  На основание чл.19, ал.1 от Закона за вероизповеданията „Мюсюлманско вероизповедание”, рег. Ф.д. 1659/2003 г. по описа на СГС е регистрирало свои местни поделения в специалния регистър при Община Монтана, както следва: Мюсюлманско настоятелство със седалище гр. Монтана, кв. Кошарник, ул. Мусала №13 с председател Асен Андреев Асенов (заповед 372/26.02.2009 г.) и Мюсюлманско настоятелство със седалище гр. Монтана, ул. Генерал Столетов № 11 с председател Орлин Михайлов Младенов (заповед 1066/14.05.2009 г.). И двете местни поделения са заличени предвид уведомителното писмо изх. № 0050/04.06.2010 г. на председателя на Висшия мюсюлмански духовен съвет. Ето защо по молба на ищците като ответник в производството е конституирано „Мюсюлманско изповедание” с представляващ Главния мюфтия. В срока за отговор на исковата молба последният твърди, че предявеният иск е неоснователен, тъй като в негова полза е изтекла предвидената в чл.79 ЗС придобивна давност. С оглед на това становище, моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск.

 

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и заключение по назначена съдебно – техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и професионално изготвено. Изискани са и са представени по делото от ОСЗ – Берковица, трите преписки, по които е възстановявана собствеността върху процесните имоти. След анализ на събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка :

 

         Ищците са единствени наследници като съответно син и дъщеря на Григор Петров Г.,***, починал на 14.05.1976 и племенници на Василка П. ***, починала на 17.04.1994 г. Наследодателите на ищците са брат и сестра.

         С влязло в сила решение на ПК (ОСЗ) Берковица 8672 М от 03.09.1999 година на основание чл.18ж ППЗСПЗЗ на наследниците на  Василка Евстатиева било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ от 4.000 дка, находяща се в местността „Ливагето” в землището на с.Мездрея, както и на ливада с площ от 12.000 дка в същото землище и местност.

         С влязло в сила решение на ПК (ОСЗ) Берковица 116-502 от 22.04.1993 година на основание чл.18ж ППЗСПЗЗ на наследниците на  Григор  Г. било възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива с площ от 4.000 дка, находяща се в местността „Ливагето” в землището на с.Мездрея, при съседи Роман Иванов, Трайко Георгиев и път, както и на ливада с площ от 12.000 дка в същото землище и местност при същите съседи.

         При идентифициране на имотите се установило, че последните попадат върху имоти, собственост на Джамийско настоятелство, възстановени по преписка 3581/1992 година на ПК Берковица.

         В хода на производството ищците представиха и публично завещание от 15.10.1902 година (което не им е било известно, че съществува към момента на подаване на исковата молба), според което Гърго Томов завещал на Петър Г. (дядо на ищците) ливада с площ от 19 дка в местността „Ливагето” при съседи Игнат Иванов, Тома Филипов и от две страни път.

         По преписка 3581/1992 година с решение 1271 от 18.05.2005 година на Джамийско настоятелство били възстановени земеделски земи, в т.ч. и нива с площ от 16.000 дка в местността „Тутмата”.

 

         Заключението на вещото лице установява, че местностите „Ливагето” и „Тутмата” са обединени в една обща местност „Тутмата”, попадаща в масив 28. Масив 25 е зает от местността „Сиренярското” и са съседни.

 

         Разпитаните свидетели установяват, че местността е била известна към правнорелевантния момент с различни имена – „Тутмата”, „Сиренярското”, „Ливагето” и други. Категорични са, че се касае за една и съща местност, където са разположени и техните наследствени имоти.

 

         От заключението на вещото лице се установява още, че върху имот 028067 с площ от 27.970 дка, възстановен на ответниците попадат възстановените имоти на ищците с проектни номера 028072 с площ от 12.000 дка; 028070 с площ от 4.000 дка и 029071 с площ от 12.000 дка. Върху възстановен на ответниците имот 025024 с площ от 15.036 дка попада имот на ищците с проектен номер 025032 с площ от 4.000 дка.

 

         Разпитаните по делото свидетели установяват, че наследодателите на ищците са владели процесните имоти до момента на внасянето им в ТКЗС. Установяват още, че тези имоти ги знаят като наследствени на Гъргови, които са ги притежавали поколения наред. Посочват границите, като съобщават, че имота го познават като един цял голям имот. Наследодателите на ищците фигурират вписани като съседи на имотите, за които те, респ.наследодателите им притежават редовни документи са собственост. След изслушване на свидетелите, вещото лице заключава, че посочените граници съответстват на границите на един общ имот, посочен и в представеното публично завещание.

 

         При така установените факти, съдът обосновава от правна страна следното :

         Правното основание на предявения иск е чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

Производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ дефинира специален установителен иск за принадлежността на правото на собственост върху конкретна земеделска земя към момента на обобществяването й, когато две или повече лица спорят, че те(респ. наследодателите им) са били негови притежатели. Спор за материално право е налице винаги, когато страните в производството конкурират права върху един и същи земеделски имот. В състезателно исково производство при спор за собственост, каквото е настоящото, е необходимо претендентът да докаже начина, по който е придобил имота до внасянето му в ТКЗС. При установяване право на собственост върху недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже правото си, като чрез пълно и главно доказване посредством предвидените в ГПК средства установи наличие на твърдения от него придобивен способ. Предмет на установяване е правото на ищците, а правото на ответниците следва да бъде установено само доколкото е противопоставимо на претендираните от ищците права. Ищците в производството установяват придобиване на правото на собственост по наследство и давностно владение. Правото на собственост е придобито по начин, предвиден в хипотезата на чл.77 от ЗС – давностно владение, продължило непрекъснато и необезпокоявано повече от 20 години. Фактът на владение, както и неговата продължителност се установи в производството по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от представените писмени доказателства – актове за собственост на съседните на претендираните имоти.  Показанията на свидетелите съдът кредитира като дадени безпристрастно, логически единни и пресъздаващи лични впечатления и спомени, датиращи от период, релевантен от доказателствена гледна точка в настоящото производство. Доказа се, че наследодателят на ищците е притежавал имота, останал му в наследство от неговия дядо. Фактическа власт върху имота е упражнявана от наследодателите на ищците поне от 1902 година, която е преустановена с внасяне на имота в ТКЗС след 1955-1956 година. Липсата на удостоверителен писмен документ, материализиращ придобивния способ на правото на собственост, дава възможност за разглеждане на въпроса за наличие на придобивна давност, какъвто е и заявения в исковата молба способ. За да бъде придобито правото на собственост  по оригинерен способ съгласно § 4 от ПП на ЗС давностният срок е започнал да тече при действието на отменения Закон за давността, който предвиждал 20 годишна давност. От изложеното по – горе е видно, че такъв период от време е налице преди включване на имота в ТКЗС, след който момент давност не тече. Освен това владението е било непрекъснато и спокойно, тъй като е било общоизвестно, че имотът е на Гъргови.

 

При този обобщен анализ на доказателствата в тяхното логическо единство се доказва по категоричен начин правото на собственост на наследодателите на ищците към момента на образуване на ТКЗС върху процесните имоти с посочените в исковата молба граници, поради което и предявения с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изложените мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Главно Мюфтийство на РБ, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Братя Миладинови № 27, ЕИК 121526008, представлявано от Главен мюфтия М.А.Х. ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на ГРИГОР ПЕТРОВ Г.,***4.05.1976 година върху 1. Нива от 4.001 дка, находяща се в местността „Тутмата”, землището на с. Мездрея, който съгласно скица-проект от 30.03.2011 г., съставлява имот с № 025032, с ЕКАТТЕ 47723, VІ категория, с граници: № 025013 – ливада на Александър Петров Павлов, № 025011 – ливада на Александър Петров Павлов, № 025026 – ливада на Александър Петров Павлов, № 000433 – пътна мрежа на държавата; 2. Нива от 12.000 дка в местността „Тутмата”, в землището на с. Мездрея, който съгласно скица-проект от 30.03.2011 г., съставляваща имот с № 028072, с ЕКАТТЕ 47723, VІ категория, с граници: № 028010 – нива на джамийско настоятелство, № 02862 – ливада на Рангел Асенов Георгиев, № 028007 – нива на Рангел Асенов Георгиев, № 028008 – нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 028070 – нива на насл. на Василка П. Евстатиева, № 028071 – нива на насл. на Василка П. Евстатиева , № 028045 – нива на насл. на Георги Иванов Анин, № 028027 – нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 028026 – нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 028019 – нива на насл. на Богдан Филипов Томов, № 028014 – нива на насл. на Петър Цветков Иванов И НА ВАСИЛКА П. ***, поч.на 17.04.1994 година върху 1. Нива от 4.000 дка, находяща се в местността „Тутмата”, землището на с. Мездрея, който съгласно скица-проект от 30.03.2011 г. съставлява имот с № 028070, с ЕКАТТЕ 47723, VІ категория, с граници: № 028009 – нива на насл. на Роман Иванов Филипов, № 000433 – пътна мрежа на държавата, № 028071 – нива на насл. на Василка П. Евстатиева, № 02872 – нива на насл. на Григор Петров Г.; 2. Нива от 12.000 дка, находяща се в местността „Тутмата”, в землището на с. Мездрея, който съгласно скица проект от 30.03.2011 г. съставлява имот с № 028071, с ЕКАТТЕ 47723, VІ категория, с граници: № 028070 – нива на насл. на Василка П. Евстатиева, № 028072 – нива на насл. на Григор Петров Г., № 028045 – нива на насл. на ГЕОРГИ Иванов Анин, № 028037 – изостав. тр. нас. На земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 028038 – нива, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, № 00433 – пътна мрежа на държавата КЪМ МОМЕНТА НА образуване на ТКЗС.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.                                                                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: