МОТИВИ

към присъда по НОХД № 530 по описа на Районен съд град Берковица за 2012 година, четвърти наказателен състав.

 

Подсъдимият П.Н.С. се обвинява от Районна прокуратура град Берковица в това, че за времето от 06.01.2004г. до 24.09.2009г, в град Берковица, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице „супервайзор”, съгласно трудов договор № 88 /23.11.2006г. и „офис -мениджър”, съгласно анекс към трудов договор № 88/ 15.05.2007г, присвоил чужди пари, както следва: сумата от 2 093.40лв, собственост на ”Кредибул” АД, град София, с изпълнителен директор ИВ Аруе-гражданин на Република Франция, която сума представлявала погасителни вноски по договори с № 1051-00101672, № 1051-00101682, № 1051 - 00093252, № 1021 - 00051530, № 1051 -00093219, № 1051 -00101748, № 1051- 0009040, № 1051 - 00101713, № 1051 - 00101733, които пари му били поверени в горното качество на длъжностно лице да ги пази и управлява – престъпление по чл.201 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи съответното наказание на подсъдимия при спазване на изискванията на закона. Взема становище, че следва да се определи наказание “лишаване от свобода”, чието изпълнение се отложи за срок от три години, считано от влизане в законна сила на присъдата. Моли съда да определи  и общо наказание по присъди. Счита, че така определеното, наказание ще е съобразено с осъщественото деяние и личността на подсъдимия, както и с постигане на целите на генералната превенция.

Подсъдимият П.Н.С. се намира извън пределите на РБългария, като е напускал страната на 10.02.2012г. и няма регистрирано връщане обратно-арг.л.38 от делото. Както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното такова се събрани всички възможни доказателства с оглед установяване на подсъдимият. Видно от свидетелските показания на майка му – Е.П.С. се установява по несъмнен начин, че подсъдимият П.С. знае за отпочналото срещу него наказателно производство, знае и за датата на която е насрочено открито съдебно заседание, но няма да присъстава, поради финансови причини. Към настоящият момент се намира в Италия, но адрес за призоваване не е известен. Предвид на това досъдебното производство е водено по реда на чл.206 във връзка с чл.269 ал.3 т.4 буква А от НПК. В хода на съдебното производство делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия, при условията на задочното производство. Служебният му защитник – адв. Д.С. развива доводи, че не е установено по безспорен начин подсъдимият да е извършил деянието, за което е обвинен, поради което моли съда да постанови присъда, с която го признае за невинен и го оправдае по повдигнатото обвинение.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

От фактическа страна:   

 

Подсъдимият П.Н.С. е роден на ***г***. Постоянният му адрес е в град Берковица, ул.”Атанас Кюркчиев” № 1, ет. 4-ти, ап.12. Към настоящият момент се намира извън пределите на страната, а именно в Италия, но няма известен адрес за призоваване. Осъждан е с присъда на РС-Берковица постановена по НОХД № 133/2012г. за извършено престъпление по чл. 212 ал.2 във вр. с чл.212 ал.1 от НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок.

„Кредитбул” АД е юридическо лице, чийто основен предмет на дейност е предоставяне на потребителски кредити на физически лица.

Подсъдимият П.Н.С. заемал длъжността „офис – мениджър” към дружество „Крудибул” ЕАД град София за периода от 06.01.2004г. до 24.01.2009г. В качеството си на длъжностно лице през този период подсъдимият С. имал задължението да получава парични суми от Банка ДСК, отпуснати на кандидатите, одобрени за кредити, да попълва необходимите документи при отпускането на кредита и да предоставя отпуснатите парични кредити на кредитоискателите, както и да внася сумите при погасяване на кредитите.

Процедурата при отпускане на кредит се изразявала в следното: Кредитоискателя подавал искане за кредит. Кредитния консултант попълвал необходимите документи и изготвял копие от личните документи. След това документите се изпращали по електронен път до централния офис на Банката в град София, от където документите се одобрявали или се отказвало отпускането на кредит. Ако кредита бъдел одобрен, на кредитоискателя се отпускала исканата сума по банков път, по сметка на обслужващата банка, в случая ДСК- клон Берковица. След като сумата пристигнела в банката, офис-мениджъра получавал парите от банката и ги предавал на кредитоискателя в присъствието на кредитния консултант. При предаването на парите, кредитния консултант се подписвал в долния край на формуляра-искане /договора за заем/.

През месец февруари 2009 година била извършена вътрешна проверка в „Кредибул” ЕАД -гр. София/от централния офис/. При проверката било установено липса на средства от централата на дружеството в размер на 2 093, 40лв.. Сумата представлявала непогасени вноски по кредити на лицата М.П.Т., Г. Костов Д., А.Н.Р., Данка Величкова Иванова, А.М.М., И.С.И. и М.Д.Д.,***. Всички изброени лица били изтеглили потребителски кредити от ”Кредибул” АД /към момента на деянието с наименование”КретиХом”АД - София/. Сумите по договорите били на различна стойност. Договорите за кредит кредитоискателите попълвали и подписвали в офиса на „Кредихом” АД, находящ се в град Берковица. По това време подсъдимият С. работел там като „офис-мениджър” /супервайзор/ - арг. трудов договор № 88 /2006г. и анекс от следващата 2007 година. След като кредитите били отпуснати, кредитоискателите започнали погасяването им на вноски, седмично, като парите давали на ръка на подсъдимият С. или на кредитния консултант – свидетеля Р.И., който от своя страна се отчитал пред подсъдимият. Подсъдимият се подписвал като получил парите на погасителните планове.

За разпореждане с паричните средства на ”Кредитбул” АД имало открита сметка на ДСК - клон Берковица и само подсъдимият П.С. имал пълномощно да тегли пари от тази сметка. Той единствено бил упълномощен от управителя на ”Кредибул” АД да тегли и внася парични средства при отпускане на кредити или погасяване на месечни вноски /арг. пълномощно на лист 13 дом втори от ДП/.  Задълженията на подсъдимият С., видно от длъжностната характеристика, се състояли в това да внася седмичните вноски при погасяване на заемите, като при всяка вноска се подписвал консултанта срещу датата и сумата, която лицето внасяло. Подсъдимият П.С. се подписвал под при получаване на седмичните вноски като консултант.

За периода от 06.01.2004г. до 24.09.2009г., изброените по-горе лица, погасявали, според договорите си, всяка седмица задълженията, като давали вноските на подсъдимият С., но той от своя страна не ги внасял в касата на централния офис на „Креди Хоме” сега, а „Кредибул”АД към онзи момент, а присвоявал за себе си и изразходвал за свои нужди/видно от свидетелските показания на свидетелката М.Д. /лист 149 дом втори от делото /, свидетеля А.М. /лист 151-152 том втори от делото /, свидетеля  И.С.И. /стр. 157 дом втори от делото /. Това извършил в качеството си на длъжностно лице, със средства, представляващи погасителни вноски, поверени му да ги пази и управлява. Деянието е установено след проверка от централата на „Кредибул” - София.

На досъдебното производство е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице П.П.Х.. От заключениетона експертизата се установява, че подсъдимият не е внесъл и съответно присвои сумата от 2 093, 40лв. представляваща изплатени от кредитоискателите погасителни вноски за периода от 06.01.2004г. до 24.09.2009г.

На досъдебното производство е назначена и изпълнена графологична експертиза /лист 108, том втори от ДП / от вещо лице З.Л.З.. Видно от заключението по експертизата се установява, че подсъдимият С. се е подписал като консултант под договорите за отпускане на кредити, изброени по-горе, а също така и като получател на сумите за погасяване на вноските, по погасителните планове на кредитоискателите.

На досъдебното производство е назначена графологическа експертиза изпълнена от вещо лице Е.Н.И. от заключението на която се установява, че ръкописният текст, с който е попълнено ксерокопие от искане / договор за заем е изпълнен от подсъдимия П.С., подробно изброени в 14 пункта.

Съдът възприема всички експертни заключения, като обективни и компетентно дадени, а още повече и не оспорени в процеса от страните.

 

По доказателствата:

 

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени по-горе, а именно: показанията на разпитаните свидетели и вещите лица изпълнили заключенията по назначените експертизи, както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК. В тази насока са и приобщените към доказателствения материал на основание чл.281 ал.7 във връзка с ал.1 т.5 от НПК свидетелски показания на С.Б.Д., М.Д.Д. и Г.К.Д..

Показанията на свидетелите са правдиви, логични, последователни, безпристрастни и най- вече непредубедени. Те си съвпадат по основните точки в тяхното изложение и в тях несъмнено личи стремеж да разкрият фактите такива, каквито те са били обективно съществуващи. Налице е непоколебимост на техния разказ. Затова съдът изцяло ги кредитира по отношение на всички обстоятелства, изразени чрез тях и касаещи действията и простъпките на подсъдимия. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимно подкрепящ се начин описват фактическата обстановка приета в обвинителният акт.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не следва да се възприемат възраженията на служебният защитник на подсъдимия, че не е доказано авторството на деянието.

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

Подсъдимият е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.

От обективна страна според становището на съда, действието на подсъдимия е съставомерно за осъществено от него изпълнително деяние на престъплението, по което е обвинен. Налице е проявление на обективните признаците на състава.

От субективна страна подсъдимият е осъществили престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал обществено опасните последици и е търсил настъпването на този резултат.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното наказание на подсъдимият.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият П.Н.С. за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства – няма.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма. 

При определяне на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства и определи същото при условията на чл.54 от НК.

          За извършеното от подсъдимият престъпление съдът му наложи съответното наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Не са налице законни пречки за приложението на чл.66 от НК – определеното наказание е под три години лишаване от свобода, не е осъждан към момента на извършване на деянието за извършени престъпления от общ характер, както и за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително да се изтърпява ефективно. Ето защо съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане в законна сила на присъдата.

          С така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимият П.Н.С. съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на тези подсъдим и по отношение на останалите граждани. Съдът счете, че в конкретният случай не е наложително да се налага предвиденото в правната норма на чл.201 от НК алтернативно наказание конфискация на част от имуществото и лишаване от права на подсъдимия, тъй като той не заема към настоящият момент тази длъжност.

Съдът след като се запозна с цялостната съдимост на подсъдимия П.С. установи, че е допустимо да бъде определено общо наказание на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК по настоящата присъда / НОХД № 530/2012г. на БРС/ и наказанието по НОХД № 133/2012г. по описа на РС-Берковица, влязла в законна сила на 21.05.2012г. до размера на най-тежкото от тях, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в законна сила на присъдата.

         В конкретният случай съдът счете, че не е наложително да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК. Така определеното общо наказание ще изпълни целите визирани в чл.36 от НК е не е наложително да се увеличава.

         Предвид изхода на делото подсъдимият П.Н.С. следва да заплати в полза на ВСС – София на основание чл.189 ал.3 от НПК направените по делото разноски в размер на 349.40 лева, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Няма приложени по делото веществени доказателства.

По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: