МОТИВИ

към присъда по НОХД № 496 по описа на Районен съд град Берковица за 2012 година, четвърти наказателен състав.

 

Подсъдимият К.Т.К. се обвинява от Районна прокуратура град Берковица в това, че като действал в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, през периода от неустановена дата през месец април 2012г. до 30.05.2012г. в град Враца и град Берковица, с цел да набави имотна облага за себе си възбудил и поддържал заблуждение у В.П.Д. ***, че срещу различни суми както следва: 125 лева преведени по банков път на 19.04.2012г. от банка „ДСК”, филиал Берковица по сметка в банка „ДСК” филиал Роман на името на Т.К.Л.; сумата от 182 лева, преведена по банков път на 23.05.2012г. в „Прокредит банк” филиал Монтана по сметка на името на К.Т.К. и сумата от 18.00 лева преведена по банков път на 30.05.2012г. от банка „ОББ” филиал Берковица по сметка на името на горепосоченото лице, за обработка на документи при кандидатстване за кредит, ще й бъде отпуснат такъв, като с деянието си причинил на Д. имотна вреда в размер на 327.00 лева;

Както и за това, че на 24.05.2012г. в гр. Берковица, възбудил и поддържат заблуждение у И.П.И. ***, че срещу сумата от 216 лева /дадени на ръка/ за обработка на документи при кандидатстване за кредит, ще бъде отпуснат такъв, като с деянието си причинил на И. имотна вреда е размер на посочената по-горе сума, като деянията са извършени в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.211 във връзка с чл.209 ал.1 във връзка с чл 26 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 , б.”Б” пр. ІІ от НК.

          Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи съответното наказание на подсъдимият при спазване на изискванията на закона, като същото се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и наложи наказание от 3 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно.

Подсъдимият К.Т.К. в хода на съдебното следствие първоначално не се признава за виновен, но в последствие променя защитната си позиция и признава вината си. Защитникът му моли съда да постанови присъда, с която го признае за виновен и му наложи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно 3 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно.

Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.1 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373 ал.1 във вр/ка с чл.372 ал.3 от НПК във вр/ка с чл.283 от НПК съдът прие, прочете и огласи доказателствения материал, без да извършва разпит на свидетелите.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

От фактическа страна:   

 

Подсъдимият К.Т.К. е роден на ***г***. Осъждан е за множество престъпления от общ характер със седем влезли в законна сила присъди на различни съдилища. Преди да извърши настоящото деяние е бил осъден с присъда по НОХД № 244/2009г. на РС-Мездра за престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, като му е било наложено наказание от три месеца лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок съгласно чл.66 ал.1 от НК. С определение по ЧНД 249/2009г. е постановено наложеното наказание по НОХД № 244/2009 г. да бъде изтърпяно ефективно. По НОХД № 554/2009 година е било одобрено споразумение в PC -Мездра, по силата на което на подсъдимият е наложено наказание за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, в размер на три месеца лишаване от свобода, ефективно при първоначален „общ” режим. Присъдата влязла в сила на 09.12.2009г. .По НОХД № 583/2009 г. е одобрено споразумение в РС-Мездра, по силата на което за престъпление по чл.343в ал.2 от НК на подсъдимият е наложено наказание 3 м. лишаване от свобода, ефективно при „строг” режим. Определението влязло в сила на 28.12.2009г. С присъда по НОХД № 362/2010г. състав на РС-Мездра го е осъдил за престъпление по чл.343в ал.2 от НК на пет месеца лишаване от свобода, ефективно при първоначален „строг” режим. Присъдата влязла в сила на 29.12.2010г. Със споразумение от 28.04.2011г. по НОХД № 142/2011г. на РС-Павликени подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл.316 пр.2 и 3 на три месеца лишаване от свобода, ефективно при първоначален „строг” режим. Определено е общо наказание на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК между присъдите по НОХД №362/2010г. и НОХД № 142/2011г. до размера на най – тежкото от тях, а именно пет месеца лишаване от свобода , ефективно, при първоначален „строг” режим. На основание чл. 70 ал.7 от НК е постановено отделно изтърпяване на 1м. и 3дни от общото наказание по НОХД № 554/2009г. и 583/2009г. на РС-Мездра, по които е допуснато предсрочно условно освобождаване на К. по ЧНД № 156/2010г. на ОС Враца. Зачетено е изтърпяването по НОХД № 583/2009г и НОХД № 554/2009 г на РС-Мездра.

С оглед на изложеното намирам ,че подсъдимият е осъществил деянието, за което е обвинен при условията на чл.29 ал.1 буква „Б” пр.2-ро от НК , а именно след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне по едно от тях изпълнението не е било отложено по реда на чл.66 от НК. В случая подсъдимият е извършил престъплението след като е бил осъден на лишаване от свобода, ефективно за престъпление по НОХД № 244/2009г на РС-Мездра, НОХД № 554/2009г. на PC Мездра, НОХД № 583/2009г на РС-Мездра, НОХД № 362/2010г. на РС-Мездра и НОХД № 142/2011г. на PC -Павликени.

Видно от сключен на 05.03.2012г. договор по партньорство /л.61 - 21 от ДП / с „Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД и ЕТ „Краси Ем-2006 К.Т.”, подсъдимият се занимавал с проучване и подготвяне на документи по отпускане на кредити. По силата на този договор /лист 22 от делото / подсъдимият при изпълнение на задълженията си не следвало да събира каквито и да било такси или комисионни във връзка с изпълнението на договора за сътрудничество от клиентите, които кандидатстват за отпускане на кредити. Освен това, видно от писмо от изпълнителния директор на ТФС ЕАД не следвало да изисква суми от клиентите относно сключване на каквито и да било застраховки, свързани с предоставяне и отпускане на кредити на клиентите.

Свидетелката В.П. Джурова посетила през месец април 2012 година град Враца, където била на среща със свой роднина в затвора в същият град. Там срещнала подсъдимият К.Т.К., който също излежавал наказание „лишаване от свобода”. К. и казал, че работи към фирма, която отпуска кредити. Свидетелката имала нужда от такъв кредит в размер на 5 000лв. и поискала подсъдимият К. да уреди отпускането на кредит в този размер. Подсъдимият К. обяснил, че са необходими някои документи както и сумата от 125 лв. за застраховка по кредита. Свидетелката нямала пари в момента и обещала да преведе парите по банков път. /л. 109 от делото /

На 19.04.2012г. двамата пак се срещнали в гр.Враца и свидетелката Джурова предала необходими документи по отпускане на кредита - трудов договор , копие от лична карта и т.н., а след това превела исканата сума от 125.00 лв. по банков път /арг. л. 71 от ДП/. Сумата била внесена на името на майката на подсъдимия - свидетелката Т.К.Л., чиято сметка подсъдимият дал на свидетелката Джурова.  Видно от свидетелските показания на Л. на нея подсъдимият обяснил, че тези пари са за погасяване на заем/л. 90 от делото /.

На 23.05. 2012 година подсъдимият и свидетелката Джурова отново се срещнали този път в гр.Монтана. Подсъдимият донесъл и дал на свидетелката Джурова да подпише договор и поискал отново пари, а именно сумата от 182 лв. пак във връзка с кредита. Заедно със свидетелката Джурова била и нейната дъщеря - свидетелката И. Джурова. Последната сума от 182.00 лв. била внесени по банков път в „Прокредит банк” гр.Монтана на името на К.Т.К. /л. 73 от делото /.

На същата дата, след като се върнала от гр.Монтана свидетелката Джурова се срещнала със свидетеля И.П.И. ***. Двамата се заговорили относно отпускане на кредити и тя обяснила от къде и как кандидатства за такъв. Свидетелят И. поискал да го срещне с този човек и да уреди и на него кредит.

На 30.05.2012 година подсъдимият се обадил на св. Джурова този път била в гр.Берковица и казал ,че следва да внесе сумата от 18 лв. за да може по-бързо  да изтегли по -голям кредит, а именно от 10 000лв. Последната отново се съгласи, отишла в ОББ -АД, клон Берковица, където с вносна бележка внесла на името на подсъдимият сумата от 18 лева/лист 72 от делото /.

Въпреки предоставените документи и внесените суми за такси застраховки, с цел отпускане на искания от св.Джурова кредит, такъв тя не получила. Никакви документи на нейно име не били внасяни в „Транскарт Файнен Сървисис” ЕАД. Подсъдимият не пожелал да върне взетите от нея пари, макар многократно обещавал това.

По същото време, но през месец май 2012г. свидетелят И.П.И. се свързал по телефона с подсъдимият и поискал да му уреди кредит.

Двамата се срещнали на 24.05.2012 година в гр.Берковица на жп. Гарата – арг. показания на св.И. на лист 107 от делото. Те отишли с автомобила на И. в компютърната зала "Джон Атанасов” в гр.Берковица. Там подсъдимият извадил  документи на една фирма, като обяснил, че работи в нея като кредитен консултант и в уверение на това показал документите. След това поискал от свидетеля И. сумата от 216.00лв. за застраховки и проучване на кредита. Получил ги веднага, на ръка, но не издал документ, а се задължил да изпрати фактура по-късно.

След няколко дни, на 29.05.2012г. по телефона се свързали със свидетеля И. от кредитната фирма и му казали, че не е одобрен за отпускане кредит /документи на негово име наистина са били оформяни и подавани кандидатстване за кредит/. Свидетелят И. веднага се обадил на подсъдимият и му съобщил новината. От своя страна той му поискал сумата от 200лв. за да уреди работите. Двамата се уговорили да се срещнат в гр.Берковица за парите.

Същия ден подсъдимият К.К. пристигнал в гр.Берковица и около 20 часа се срещнал на гарата със свидетеля И. .От там двамата отишли в дома на последния. Там подсъдимият поискал сумата от 400.00лв. Свидетелят И. му казал, че няма толкова пари в наличност, но може да му даде само 200лв., а след това останалите.

Отишъл за парите и през това време се обадил на свидетел Джурова. Тя веднага пристигнала в дома на свидетеля И., заедно с дъщеря си – свидетелката И. Джурова. Разказала как е постъпил с нея подсъдимият и му вдигнала скандал. Свидетелят И. не дал други пари на подсъдимия. След това двамата измамени се обадили в РУП-Берковица и подали сигнал за случилото се.

 

По доказателствата:

 

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства и направените самопризнания на подсъдимия в хода на съдебното следствие. В този смисъл са и свидетелските показания на В.П. Джурова, И.Д. Джурова, И.П.И. и Т.К.Л., както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК.

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

          Подсъдимият К.Т.К. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.

          От обективна страна според становището на съда, действията на подсъдимият са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъплението по чл.211 във връзка с чл.209 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК във връзка с чл.29 ал.1 б.Б пр.ІІ от НК. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подсъдимият е извършил противоправното деяние, като е възбудил и поддържал заблуждение у В. Джурова и И.И. че ще получат одобрение за получаване на кредит. Налице е проявление на обективните признаците на състава. Изпълнителното деяние се е проявило на първо място като действия от страна на подсъдимият.

От субективна страна подсъдимият К.Т.К. е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал обществено опасните последици и е търсел настъпването на техния резултат. Подсъдимият К.Т.К. е бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за осъществено от тях деяние от субективна страна.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното наказание на подсъдимият.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият К.Т.К. за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства – признание на вината, добро процесуално поведение и не високата стойност на имотната облага.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма. Предишните осъждания, а именно това, че деянието е осъществено при условията на опасен рецидив е част от състава на чл.211 от НК, поради което не може и не следва да се приемат, като отегчаващи вината обстоятелства. 

При определяне на наказанието съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

          За извършеното от подсъдимият К.Т.К. престъпление съдът му наложи съответното наказание от ТРИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Налице са законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК, предвид положителната съдимост на подсъдимия. Предвид на това определеното наказание следва да се изтърпи ефективно, като на основание чл.61 т.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя “строг” режим и осъдения се настани в затвор или затворническо общежитие  от закрит тип.

          С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

         Деянието по настоящето дело е извършено в периода от месец април до месец май 2012г. С присъда по НОХД № 244/2009г. на РС-Мездра, влязла в законна сила на 08.06.2009г, е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години. От тук следва извода, че в конкретният случай са налице условията на чл.68 ал.1 от НК и това наказание да се приведе в изпълнение. Ето защо съдът постанови привеждане в изпълнение на наказанието постановено с присъда по НОХД № 244/2009г. на РС-Мездра.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия с определение по ЧНД № 599/2009г. на РС-Мездра е постановено на основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимият да изтърпи отделно и наказанието по НОХД № 244/2009г. на РС-Мездра, при първоначален „строг” режим. Ето защо съдът приспадна на основание чл.25 ал.2 от НК изтърпяната част от приведеното наказание по НОХД № 244/2009г. на РС-Мездра.  

         Разноски по водене на делото не са направени, поради което не се поставя и въпроса за тяхното възстановяване.

Няма приложени по делото веществени доказателства.

По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

-