МОТИВИ:                                                                     НЧХД 453 / 2012г.

 

 

          Обвинението е предявено с тъжба по чл.148 ал.1 т.1 от НК във връзка с  чл.146 ал.1 от НК.

Подсъдимият С.Й.С. е обвинен в това, че на 24.09.2012г. в около 20-20.40 часа в град Берковица е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.М.П. и И.Н.П. *** в тяхно присъствие и обидата е нанесена публично, като ги е нарекъл с обидните думи „Да ............”, а спрямо М.М.П. се обърнал с обидните думите: „Какво ............ бомби”?, а спрямо И.Н.П. с обидните думите: „А ти бе ............?” – престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК.

          Подсъдимата Ц. Г.С. е обвинена в това, че на 24.09.2012г. в около 20-20.40 часа в град Берковица е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.М.П. и И.Н.П. *** в тяхно присъствие и обидата е нанесена публично, като ги е нарекла с обидните думи „Тия алкохолици и крастави магарета пак са се събрали да плюскат”, а спрямо М.М.П. се обърнал с обидните думите: „Какво ............ бомби”?, а спрямо И.Н.П. с обидните думите: „А ти бе ............?” – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК.

 

          Тъжителите М.М.П. и И.Н.П. *** чрез упълномощен представител поддържа така предявеното обвинение в хода на съдебната прения и молят съда да постанови присъда, с която признае подсъдимите за виновни, като им наложи съответните наказания. Молят още съда да уважи предявения с тъжбата граждански иск в пълният му размер.

          Подсъдимите С.Й.С. и Ц. Г.С. не се явяват за участие в съдебно заседание и не дават обяснения по обвиненията. Защитникът им моли съда да постанови присъда, с която ги признае за невинни и ги оправдае по повдигнатото обвинение. В хода на съдебната прения развива подробни доводи за становището си.

          Доказателствата са писмени и гласни.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

          Подсъдимият С.Й.С. *** и живее в същият град на ул.”...” № 6. Не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не му е налагано административно наказание по реда на чл.78а от НК.

          Подсъдимата Ц. Г.С. ***. Видно от справка за съдимост –арг.л.28 и л.29 от делото се установява, че с присъда по НЧХД № 45/2008г. по описа на РС-Берковица е призната за виновна за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, като и е наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 24.05.2008г.

          Двамата подсъдими са съпрузи. Те са съседи на тъжителите М.М.П. и И.Н.П.. Напрактика имотите им са разделени от една оградна стена. Подсъдимите и тъжителите са в силно влошени отношения от години станали поводи за множество сигнали до РУ „Полиция” град Берковица, включително и до осъждането на подсъдимата Ц.С. с присъда по НЧХД № 45/2008г. на РС-Берковица.

          На 24.09.2012г. тъжителите П. имали гости, брат и снаха на тъжителката М.П. – свидетелите Игнат Антонов и Малинка Антонова. Вечерта, поради хубавото време решили да вечерят под навеса в двора на къщата. Около 20-20.40 часа започнали фойерверки и заря от къща на съседната улицата. Решили да излязат на улицата, за да виждат по – добре фойерверките. Чули шума на двора излезли и подсъдимите Ц.С. и С.С.. В този момент тъжителите и свидетелите Игнат и Малинка Антонови  чули от съседната къща думите отправени от подсъдимата Ц.С.: „Тия алкохолици и крастави магарета пак са се събрали да плюскат…”, а подсъдимият С.С. се обърнал с думите: „Да ............”. Тъжителите и техните гости не обърнали особено внимание на думите, като започнали да се смеят и излезли на улицата.

          В този момент до оградата от вътрешната страна на собственият си имот двамата подсъдими се приближили и директно се обърнали към тъжителите с думите: към тъжителката М.П. - „Какво ............ бомби”?, а спрямо тъжителя И.П. с обидните думите: „А ти бе ............?”. За да преустановят обидите, тъжителите и гостите се прибрали в двора. Тъжителката плачела и казала на свидетелката Малинка Антонова, че вечерята е свършила, тъй като сега ще дойде и полиция.

          На телефон 112 е подаден сигнал от подсъдимите Соколови, че в град Берковица на ул.”...” № 8 /дома на тъжителите/ има гърмежи и фойерверки. При обработването на сигнала са изпратени свидетелите Петър Александров Дренярски, Н.С.С. и Т.Г.П., всички служители на РУ „Полиция” град Берковица. Като квартален на района свидетеля С. започнал да проверява случая. Тримата свидетели били посрещнати от подсъдимите Соколови. Били извикани и тъжителите П.. Дори и в присъствието на полиция подсъдимите продължили с обидите към тъжителите.

          С оглед създалата се ситуация и във връзка с това, че вечерята се прави в двора на къщата на тъжителя  П. бил съставен протокол за предупреждение след 22.00 часа да не нарушава нощната тишина.

          Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - свидетелските показания на Игнат Антов, Малинка Антова, Петър Дренярски, Н.С. и Т.П., на които показания предвид тяхната обективност и логическа връзка със събраният доказателствен материал съдът дава вяра. Всеки от свидетелите дава показания в смисъл на това, което е лично възприел. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Христо Рангелов и Петър С.. Последният е син на подсъдимите, а първият негов приятел. Налице е индиция за заинтересованост у показанията на тези свидетели. Те се явяват изолирани от доказателственият материал по делото. По делото са разпитани трима свидетели, които са служители на полицията, поради което с особено внимание следва да се кредитират, като се вземе предвид и обстоятелството, че те не са във връзка с никоя от страните.

          Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и при този предварителен разбор на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че подсъдимият С.Й.С. е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.М.П. и И.Н.П. в тяхно присъствие, като ги е нарекъл с обидните думи „Да ............”, а спрямо М.М.П. се обърнал с обидните думите: „Какво ............ бомби”?, а спрямо И.Н.П. с обидните думите: „А ти бе ............?”

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че подсъдимата Ц. Г.С. е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.М.П. и И.Н.П. *** в тяхно присъствие, като ги е нарекла с обидните думи „Тия алкохолици и крастави магарета пак са се събрали да плюскат”, а спрямо М.М.П. се обърнал с обидните думите: „Какво ............ бомби”?, а спрямо И.Н.П. с обидните думите: „А ти бе ............?”.

От защитата на подсъдимите се навеждат доводи, че тъжителите са били заедно със свидетелите Антонови в група, поради което не е ясно за кого са отправени обидите.

Съдът намира това възражение за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Налице е траен конфликт между подсъдимите и тъжителите, дотолкова, че непрекъснато се подават сигнали до РУ”Полиция”-Берковица. Нещо повече, подсъдимата С. е била освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, затова, че през 2008г. е обидила публично тъжителката М.П.. Ето защо, когато са започнали обидите от страна на подсъдимите, веднага е разбрано кой е адресатът на същите. Още повече, че свидетелите Антонови са непознати за подсъдимите и вън от всякаква логика е обидните изрази да са насочени към тях.

Изпълнителното деяние на престъплението обида – чл.146 от НК, се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на казването или извършването. В тази насока е и Решение № 108 от 13.ІV.1983г. по н.д. № 90/83г. на ІІ н.о. на ВС.

Защитата на подсъдимият навежда още доводи, че при установената фактическа обстановка липсва елемента „публично”. Съдът намира и това възражение за неоснователно. За да бъде квалифицирана обидата като публична, е достатъчно обидните думи или изрази да са казани пред повече от две – три лица. Без значение се явява обстоятелството, че самото място не е публично по своя характер. В този смисъл е и Решение № 102 от 24.02.1976г. по н.д. №59/76г. на І н.о. на ВС. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи по несъмнен начин, че обидните изрази отправени от подсъдимите са станали известни не само на свидетелите Антонови, но и на служителите на РУ „Полиция” град Берковица, дошли за проверка на подаден сигнал.

Защитникът на подсъдимите навежда доводи, че не са доказани по несъмнен начин точните изрази, които са отправени от подсъдимите. Съдът намира и това възражение за неоснователно. Безспорно се установиха обидните изрази отправени от подсъдимите към тъжителите. Те бяха преповторени, макар и не с абсолютна точност, от всички свидетели.    

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

          С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият С.Й.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, като на 24.09.2012г. в около 20-20.40 часа в град Берковица е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.М.П. и И.Н.П. *** в тяхно присъствие и обидата е нанесена публично, като ги е нарекъл с обидните думи „Да ............”, а спрямо М.М.П. се обърнал с обидните думите: „Какво ............ бомби”?, а спрямо И.Н.П. с обидните думите: „А ти бе ............?”

          С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата Ц. Г.С. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, като на 24.09.2012г. в около 20-20.40 часа в град Берковица е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.М.П. и И.Н.П. *** в тяхно присъствие и обидата е нанесена публично, като ги е нарекла с обидните думи „Тия алкохолици и крастави магарета пак са се събрали да плюскат”, а спрямо М.М.П. се обърнал с обидните думите: „Какво ............ бомби”?, а спрямо И.Н.П. с обидните думите: „А ти бе ............?”

От обективна страна, изпълнителното деяние, изразяващо се в казване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие е било реализирано от подсъдимите Соколови, като това е сторено публично.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

 

За извършеното престъпление по чл.148 ал.1 т.1 от НК във връзка с чл.146 ал.1 от НК е предвидено наказание глоба от 3 000.00 лева до 10 000.00 лева, както и обществено порицание.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното наказание на всеки от подсъдимия.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата Ц. Г.С. за така извършеното от нея престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства –  чисто съдебно минало. Освободена е от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма. 

При определяне на наказанието съдът счете, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

          В конкретният случай е неприложима разпоредбата на чл.78а от НК, къй като подсъдимата Ц. Г.С. вече се е възползвала от тази привилегия.

Съгласно Постановление № 7 от 04.XI.1985г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, точка 4 деянието по чл. 78а НК запазва престъпния си характер. По отношение на него се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс, доколкото в закона не е предвидено друго. По отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност, разпоредбите на чл.85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Тези лица обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по Наказателния кодекс. Затова и лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по чл. 78а НК, ако е изтекла една година от изпълнение на наложената мярка за обществено въздействие или глоба. И тук трябва да се приложи срокът по чл. 86, т. 3 НК.

В конкретният случай по делото липсват всякакви доказателства наказанието по НЧХД № 45/2008г. на РС-Берковица да е изпълнено, а още по малко да е изтекла и една година от изпълнението.

          За извършеното от подсъдимата Ц.Г.С. престъпление съдът й наложи съответното наказание от 3 000.00 лева глоба в полза на Държавата, както и обществено порицание, което да се изпълни през публикация във вестник „Ком”.

          С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на тази подсъдима и по отношение на останалите граждани.

Видно от приетата в съдебно заседание справка за съдимост, арг.л.30 от делото се установява, че подсъдимия С.Й.С. не е осъждан за извършено престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Подсъдимият С. е бил пълнолетен към момента на осъществяване н инкриминираното деяне, като спрямо лицето целите на чл.36 от НК  успешно  могат  да  бъдат  постигнати  чрез налагане на административно наказание.

Налице са всички предпоставки по чл.78А ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на подсъдимия С.Й.С..

При определяне размера на наказанието, съдът съобрази, че деянието е с относително по-ниска степен на обществена опасност. С ниска степен на обществена опасност е и самият подсъдим. Предвид посочените обстоятелства и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът намира съответно за извършеното деяние и неговия автор административно наказание “глоба” в размер на предвидения в закона минимум от 1 000.00 лева.

         С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

         

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

          На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно разглеждане  граждански иск против подсъдимите С.С. и Ц.С. предявен от И. и М.П. за сумата от по 1 000.00 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 24.09.2012г. до окончателното й изплащане.

            Съдът намери така предявените граждански искове за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕНИ.

          По делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимите Соколови е причинили на пострадалите неимуществени вреди в следствие на обидните думи, от което са произтекли неблагоприятни последици за последните. Тези неблагоприятни последици от процесното инкриминирано деяние представляват неимуществени вреди, които подсъдимите са длъжни да обезщетят.

При този изход на делото подсъдимите Ц. Г.С. и  С.Й.С. следва да ЗАПЛАТЯТ на И.Н.П. *** сумата от 500.00лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 24.09.2012г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата част над уважения размер до предявения такъв от 1 000.00 лв. за неимуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и на М.М.П. ***, сумата от 500.00лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 24.09.2012г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата част над уважения размер до предявения такъв от 1 000.00 лв. за неимуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите Ц. Г.С. и  С.Й.С. следва да ЗАПЛАТЯТ държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 25лв. за всеки един от тях, както и 5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Няма приложени по делото веществени доказателства.

По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: