МОТИВИ

към присъда по НЧХД № 430/2012 г. по описа на БРС ІІ н. с.

 

         Тъжителката Л.Б.П. *** и ЕГН ********** е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Н.П.И. ***  за престъпление по чл.130 ал.1 и 2 от НК за това, че на 16.08.2012г. около 21.00 часа в град Берковица,  ул.”Александровска” №44 е нанесъл  лека телесна повреда , изразяваща се в болка и страдание и  довела до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и за престъпление по чл.144 ал.1 от НК за това, че на 16.08.2012г. около 21.00 часа в град Берковица,  ул.”Александровска” №44 се заканил на Л.Б.П. *** и ЕГН ********** с престъпление против нейната личност или имот или против личността или имота на нейните ближни и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му  .

         За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство е приет предявен от тъжителката Л.Б.П. против подсъдимия Н.П.И. граждански иск – съответно за сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.130 ал.2 от НК.

         Процесуалният представител на тъжителката адв. Х. поддържа обвиненията спрямо подсъдимия с посочената в тъжбата им правна квалификация. Твърди доказаност на обвинението и в двата му пункта, като моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание , като не конкретизира размера на исканото наказание. Счита гражданския иск за доказан по основание и размер, прави се искане за уважаването му.

         Тъжителката и граждански ищец Л.Б. се придържа към повереника си.

         Защитника на подсъдимия адв.Станков моли съда да постанови изцяло оправдателна присъда спрямо клиента му, като навежда доводи за недоказаност на обвинението.

         Подсъдимият Н.П.И.  се явява в съдебно заседание,  дава обяснения и  изразява становище по повдигнатото му обвинение като твърди,че не е извършил деянието ,в което е обвинен.

         Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе, прие за установено следното:

Подсъдимият Н.П.И.-роден на ***год. в с.Черкаски, живущ ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работи, с ЕГН **********    Подсъдимият Н.И. живее със съпругата си  и семейството си в къща на ул. “Александровска”№44 в гр. Берковица.Подсъдимият и тъжителката ползват различни входове за къщата, като тъжителката ползва една стая на първия етаж и част от дворното място.Освен подсъдимия и тъжителката,в къщата живее и свид.Георги Цочев с неговото семейство. Освен входовете на къщата били разделени и дворовете, като всяко от домакинствата имало дворно място – отпред и отзад на къщата. Отношенията между тъжителката П. и подсъдимия и свид.Цочев и техните семейства не били добри, поради възникнали разпри по различни поводи. Подавани са множество жалби от страна на тъжителката против останалите двама по различни поводи,което е видно от приложените по делото докладни записки.

Тъжителката твърди,че на 16.08.2012год. около 21,00 часа излязла на двора и отишла да заключи входната врата .Тя обяснява ,че в момента в който се била навела и заключвала катинара ,подсъдимият блъснал вратата и я ритнал в областта на бъбрека.От удара щяла да разбие главата си от циментовия кол.Веднага след нанесения удар,без да каже нищо,подсъдимият избягал и се прибрал в дома си.  

Пострадалата Л.Б. се прибрала в дома си и извикала по  телефона полиция, като полицейските служители дошли на място.

Тъжителката твърди,че преди да дойдат полицаите,тя се прибрала в дома си,където се намирала приятелката й –свид.Елена Колева и я предупредила да стои в банята и да не излиза по никакъв повод оттам.При идването на служителите на РУ”П”-Берковица,тъжителката не споделила,че има свидетел,който видял случилото си.На 17.08.2012год. д-р Н.Недков-орд. ХО при МБАЛ-ЕООД-Берковица издал медицинско свидетелство,в което са описани следните наранявания- охлузване в средна трета на лявата половина на долната челюст,две охлузвания по 3/1см по хода на лява ключица-медиална и средна трета, две насинявания 2/2см в средна и горна трета на лява предмишница,болки в областта на главата,гръдния кош и гърба .

Служителите на РУ”П”-Берковица посетили и дома на подсъдимия и го сварили в момент,когато вечерял със семейството си.Същият заявил,че не е излизал от дома си. На подсъдимия бил съставен протокол за предупреждение по реда на ЗМВР.

          Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и при този предварителен разбор на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:

Безспорно е установено в процеса, че на 16.08.2012год. тъжителката се е намирала в гр.Берковица в дома си на ул.”Александровска „ №44.Също така безспорно се установи от приложеното по делото медицинско удостоверение,че същата е посетила лекар и на 17.08.2012год. й е издадено медицинско удостоверение,в което са посочени наранявания,за които същата е заявила,че е получила на 16.08.2012год. вследствие на нанесен й побой.  

Съдебният състав не установи разминавания в доказателствата по делото относно обстоятелствата за наличие на влошени отношения между тъжителката и семействата на останалите съсобственици на жилището на ул.”Александровска” №44. Тези обстоятелства се приеха за безспорни и от страните по делото. За това и показанията на разпитаните свидетели – било то от страна на тъжителката, било то от страна на подсъдимия, за така безспорно установеното се кредитираха от съда като обективни и достоверни.

Съдът прие, че доказателствата по делото са категорични и за това, че тъжителката е имала наранявания подробно изброени в медицинското удостоверение  в различни части от тялото си.

Лица, които да са присъствали на станалия инцидент, и които пряко да са възприели поведението на подсъдимия, включително и физическите му действия по нанасяне на удари по тялото на П.,  освен тъжителката ,не са установени.

В хода на съдебното производство по искане на тъжителката е разпитана свид.Елена Колева,която твърди,че въпросната вечер е била на гости  в дома на тъжителката и е наблюдавала случилото се от прозореца на банята,където миела съдове от вечерята.Макар тази свидетелка да не е родственица на пострадалата, то тя е нейна приятелка, което й качество предполага заинтересованост от изхода на делото при даването  на показания. Съдебният състав при анализа на показанията й и съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото  откри основания да счете твърденията им за неистински. И тъжителката и свид.Колева твърдят,че  е имало нанесен един удар- ритник с крак  от страна на подсъдимия спрямо Л.Б. и двете указват едно и също място на попадане на удара по тялото на пострадалата- в областта на десния бъбрек..

Показанията на тази свидетелка се явяват в пълно противоречие с показанията на свид.С.М.-***,посетил сигнала ,подаден от тъжителката.Същият категорично заяви,че на въпроса има ли очевидци на случая,тъжителката отговорила,че няма свидетели, както и не е споменавала да има друго лице в къщата заедно с нея. В пълно противоречие с показанията на служителя на РУ”П”-Берковица се явяват показанията на свид.Колева относно обстоятелството имала ли е тъжителката получени видими наранявания по лицето.Свид.Колева обясни,че когато пострадалата се прибрала в къщата ,била „цялата в кръв,от лявата й ръка течеше кръв,на главата имаше рана …”. Свид.М. свидетелства също,че тъжителката е била възбудена и изплашена,но не твърди да е имала следи от кръв или други видими наранявания по лицето,а само изцапано петно по дрехата.

Твърденията на тъжителката в дадените от нея обяснения ,че от нанесения й ритник с крак от страна на подсъдимия ,е останало по гърба върху дрехата й петно от кал, се явяват в противоречие със заявеното лично от нея в съдебно заседание ,че времето във въпросния ден не е било мокро и дъждовно,а е било голяма жега.Това обстоятелство изключва възможността следите по дрехата й да са останали от нанесен удар с кални обувки.

        Единственото доказателство извън гласните такива е съдебно – медицинското удостоверение на тъжителя , което по безспорен начин доказва, че тъжителката е  получила съответните наранявания. Това обаче е доказателство, което не може да обоснове извод за виновност на подсъдимия, а именно, че той е причинил тези наранявания на тъжителката. Още повече,че посочените наранявания са няколко и в различни области,а твърденията на тъжителката са за един  единствен нанесен удар.

 По тези съображения съдът прие за основателно възражението на защитата, че съприкосновение между тъжителката и подсъдимия не е имало.

       Съдебният състав прие за безспорно установено и това, че подсъдимият И. на 16.08.2012год. не  се е заканил на Л.Б.П. *** и ЕГН ********** с престъпление против нейната личност или имот или против личността или имота на нейните ближни и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му  .В хода на производството не се събраха никакви доказателства в тази насока.Дори самата тъжителка обясни,че нито тя ,нито подсъдимият са говорили нещо във въпросната вечер. Единствено свид.Е.Колева споменава в показанията си,че тъжителката е споделяла с нея,че подс.И. се е заканвал,че ще й отреже главата и че ще я убива,без обаче да уточнява кога се е случило това.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Г.Киркова и Г.Цочев като логични, последователни, взаимно допълващи се и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.Тези свидетели не възпроизвеждат какво точно е било поведението на подсъдимия спрямо пострадалата, доколкото, както се посочи и по – горе не са присъствали на развилия се според тъжителката инцидент.   

         При така възприетата от съда и описана по – горе фактическа обстановка, както и във връзка с изложените правни доводи съдът намира, че подсъдимият  не е извършил престъпленията по чл.130 ал.1 и ал.2 и чл.144 ,ал.1  от НК, поради което го призна за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА по повдигнатите обвинения. Не се доказа по никакъв начин в хода на съдебното следствие  фактическата обстановка твърдяна в обстоятелствената част на тъжбата по един категоричен и небудещ съмнение начин, а именно, че на 16.08.2012г. около 21.00 часа в град Берковица,  ул.”Александровска” №44 е нанесъл  лека телесна повреда , изразяваща се в болка и страдание и  довела до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и за престъпление по чл.144 ал.1 от НК за това, че на 16.08.2012г. около 21.00 часа в град Берковица,  ул.”Александровска” №44 се заканил на Л.Б.П. *** и ЕГН ********** с престъпление против нейната личност или имот или против личността или имота на нейните ближни и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му  .

          По силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, като по силата на чл.103 ал.1 пр.ІІ от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер лежи върху  тъжителя. В процесният случай обвинението повдигнато на подсъдимия не е доказано по несъмнен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДА.

 

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

          На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е предявен граждански иск от тъжителя Л.Б.П. против подсъдимия Н.П.И. за сумата от  5000.00 лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.     Предвид изхода на делото съдът намира, че не са настъпили вредни последици, които следва да бъдат обезщетявани от подсъдимият, поради което отхвърли гражданският иск, като неоснователен.

 

          Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: