Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 29.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 27 ноември...…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..……………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..……...…………………..………......АН дело 489 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 766 / 09.06.2011г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица на И.К.М. ***8, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00лв. на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.К.М., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В писмено становище – арг.л.17 от делото доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.05.2012г. служители на РУ „Полиция” град Берковица – Г.Л.В. и Т.Г.Г. извършвали проверки на скоростта на автомобили движещи се по път ІІ-815 на разклона за село Гаганица и с посока на движение към град София. Проверката извършвали посредством техническо средство за трафик – ТР-4Д № 258, тариран и годен за работа. В 11.47 часа радарът отчел автоматично фиксирал скоростта  на лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДКН ….., като отчел скоростта на движение 82 км/ч. Разрешената скорост за това място била определена с пътен знак В-26 до 50 км/ч. Моторното превозно средство се движело с превишена скорост от 32 км/ч. Поради установеното движение с превишена скорост жалбоподателя – водач на МПС бил спрян на място от полицейските служители. На същият му били показани показанията на радара. Поради установеното нарушение – движение със скорост, надвишаваща разрешената с пътен знак В-26 на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в което били описани фактическите констатации и квалифицирано нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП. При проверката се установило още, че жалбоподателя М. не представил и КТ към СУ на МПС, а представя АУАН № 394466 от 20.03.2011г, с изтекъл срок, с което виновно нарушил чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

          При личното предявяване на акта жалбоподателя И.К.М. не направил възражения. Не направил възражения и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

         Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Г.Л.В.  съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

         Неоснователно е възражението за допуснати нарушения на императивните норми регулиращи административнонаказателното производство. Акта за установяване на административното нарушение е изготвен от Г.Л.В. – длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”. Съставеният акт е редовен от външна страна, поради което съдът намира, че може да има съответната доказателствена сила. В процеса не се ангажираха от жалбоподателя никакви доказателства, които да са в подкрепа на твърдението му.

Направеното възражение за настъпила абсолютна давност по смисъла на чл.34 от ЗАНН съдът намира за неоснователно. Тази разпоредба визира, че не се образува АНП, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Нарушението е установено на 23.05.2011г. и от същата дата е съставен АУАН, връчен на административнонаказаното лице. Наказателното постановление е издадено на 09.06.2011г, тоест също във визираният в правната норма срок. Нещо повече, нормата на чл.34 от ЗАНН визира срокове в административнонаказателното производство развиващо се през наказващият орган.

          В случаят не е налице  и абсолютната погасителна давност. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността се прилагат разпоредбите  от общата част на НК. Обстоятелство изключващо отговорността е давността. Чл. 80 и  чл. 81 от НК уреждат института на абсолютната погасителна давност за извършено престъпление.  Извършителят на административно нарушение не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от извършителят на престъпление. Според чл. 80 ал.1 т.5 от НК и чл. 81 ал.3 от НК деяния, за които се предвижда наказание  глоба,  се погасяват с изтичането на абсолютната погасителна давност от три години.

          В конкретният случай административно наказателното производство е започнало с установяване на  административното нарушение, за което е съставен АУАН и в последствие издадено Наказателно постановление.  Предвид датата на извършване на  нарушението 23.05.2011г. и съответно констатирането му  в деня на извършване на нарушението,  абсолютната давност на административно наказателното производство се явява изтекла на 23.05.2013г. Ето защо към настоящият момент не са налице условията за приемане наличие на абсолютна давност.

         Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление е мотивирано и не противоречи в частност на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т6 от ЗАНН. В производството се събраха доказателства в подкрепа на деянието, за което е наложено административно наказание, в частност участието на жалбоподателя в него, тоест налице са съображенията на наказващият орган, поради които той е приел за несъмнено установено, че е извършено конкретното нарушение и го е приписал като неправомерно деяние на точно определено лице. Няма разминавания в имената и други данни, които индивидуализират субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателя.

         Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че НП е редовно от формална страна и в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на тези, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и могат да бъдат основания за неговата отмяна.

         От правна страна:

         Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо /чл.7 ал.1 от ЗАНН/. Деянието е извършено умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасният характер на нарушението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е искал или съзнателно е допуснал настъпването на тези последици. Деянието е извършено непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и в конкретния случай е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но самонадеяно, лекомислено е мислел да ги предотврати. В конкретният случай жалбоподателя е бил длъжен да знае, че не следва да управлява автомобила със скорост над 50км/ч, както е повелявал знака В-26, както и че не следва да управлява МПС без КТ към СУ на МПС и с изтекъл срок на акта, като очевидно е, че не се е съобразил с тези забрани, поради което следва да понесе съответната административнонаказателна отговорност. Съгласно чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП налага се наказание на водач, който превиши максималната скорост определена с пътен знак извън населено място от 31 до 40 км/ч. Съгласно чл.182 ал.1 т.1 от ЗДвП се налага глоба в размер от 10.00 лева на водач, който не носи определени документи, в този смисъл и КТ към СУ на МПС.

По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН-да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил съответните наказания.

         Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а издаденото НП-да се потвърди, като законосъобразно.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 766 / 09.06.2011г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица, с което на И.К.М. ***8, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00лв. на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: