Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 16.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 16 ноември.........……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..…………...АН дело 488 по описа

за 2012г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 42А/20.09.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на К.Г.Д. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 700.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание чл.4 ал.1 от  Наредба № Із-1959/27.12.2007г.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал К.Г.Д., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се измени атакуваното наказателно постановление, като наложените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС се намалят до предвидения в правната норма минимален размер. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          Свидетелят Г.В.В. и П.А.Д., служители на РУ „Полиция” град Берковица били на работна смяна на 02.09.2012г. Около 22.29 часа в град Берковица по улица „Мусала” с посока на движение от ул.”Александровска” към ул.”Титтява” забелязали товарен автомобил „Рено Експрес” с ДКН .., собственост на „…” ООД град Берковица, който спрели за рутинна проверка. При последната се установило, че водач на МПС бил жалбоподателя К.Г.Д.. При изпробване водача за наличие на употребен алкохол с техническо средство „Алкотест 7410” с фабр.№ 0077, тариран и годен за работа се установило показание 0.68 промила алкохол в издишания  въздух. На наказания Д. бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване и съставен акт за установяване на административно нарушение.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Г.в.В. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

          По описаната по – горе фактическа обстановка и възприета от съда не се спори между страните.

          Спорното по делото е дали правилно е определен размера на наложеното наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Д. е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият е следвало да има предвид целите на

наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.

Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че не е наказван административно досега, признанието на вината, чистото съдебно минало, както и невисокият установен размер на употребеното количество алкохол. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер на 700.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП, поради което наказанието се явява твърде завишено и следва да бъде намалено на глоба в размер на 500.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. От така определеният срок следва да се приспадне времето през което жалбоподателят е бил лишен от това право по административен ред със Заповед за ПАМ № 42А / 02.09.2012г. на Началника на РУП –Берковица.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление42А/20.09.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, в ЧАСТТА, с която на К.Г.Д. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 700.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а в останалата част досежно отнетите 10 контролни точки на основание чл.4 ал.1 от  Наредба № Із-1959/27.12.2007г. го потвърждава, като законосъобразно.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: