Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Берковица, 26.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, ІІ състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                          Председател: Юлита Г.

 

при секретаря Т.Й., като разгледа докладваното от съдия Г. АН дело № 475 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУ „Полиция” - Берковица и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 692/09.09.2012г. Началникът на РУ „Полиция” - Берковица е наложил наказание глоба 200 лева на основание чл.177, ал.1,т.3 от ЗДП на И.М.И. *** и с ЕГН ********** за нарушение на чл.102 от ЗДП.

Недоволна от наложеното наказание е наказаната И.И.  , която обжалва Наказателното постановление в срок. В жалбата не оспорва фактическите констатации, отразени в акта и постановлението. Навежда доводи, че наложеното наказание е във висок размер и няма възможност да заплати глобата в този размер. Моли съда да намали размера на наложеното наказание предвид обстоятелството,че е безработна и това е първото й нарушение по ЗДвП.

В съдебно заседание редовно призована,  се явява и доразвива доводите,изложени в жалбата.

Въззиваемата страна РУП-гр.Берковица в съпроводителното писмо предлага Наказателното постановление да бъде потвърдено, като не изпращат представител в съдебното заседание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На 06.09.2012г. служителите при РУ”П”-Берковица-Г.В. и Д.З.  били дежурни и упражнявали контрол на движението  по ул.”Петроханска” в с.Бързия.Към 15,51часа с техническо средство  TFR1-M с клип №201209060479 е заснето синът й Атанас Димитров Иванов с ЕГН ********** ,който е неправоспособен да управлява мотопед „Ямаха 50”,нейна собственост.На двамата били съставени АУАН.На жалбоподателката е съставен акт за нарушение на чл.102 от ЗДвП, за това, че е допуснала неправоспособния й син Атанас Димитров Иванов да управлява мотопеда. Актът бил съставен в нейно присъствие и в присъствие на свидетеля Д.З..Същата подписала АУАН и същият й е връчен. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка се потвърди от показанията на разпитаните в съдебното заседание актосъставител Г.В. и свидетеля Д.З. , чиито показания съдът кредитира като обективни и безпристрастни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца са следните: първо - нарушителят да е извършил деянието, т. е. установен е фактът на нарушението, второ - идентифициране на дееца и трето: деянието да е извършено виновно, т.е.  установена е вината. При наличието на тези кумулативни предпоставки се издава наказателно постановление. Фактическият състав на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП включва няколко елемента: субект на нарушението - собственик, длъжностно лице или водач на МПС; изпълнително деяние - допуска управлението на горното МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС; субективна страна - виновно поведение при форма на вина - непредпазливост при изпълнително деяние "допуска".

По делото се установи ,че неправоспособния  Атанас Димитров Иванов  е управлявал мотопед „Ямаха 50” с ДК № М0938 Р ,собственик  на който е И.М.И.,притежаваща СУ на МПС. От показанията на свид.В. се установява,че собственик на мотопеда е била жалбоподателката И..Тя не е упражнила достатъчно контрол и е предоставила мотопода си на неправоспособния си син да го  управлява.Предвид на това правилно административнонаказващият орган е приел,че административнонаказаното лице И.И. като собственик е допуснала управлението на мотопеда си на неправоспособен водач,независимо от причините,които са наложили това. .Изложеното налага извода, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на И.И. . Съдът прецени че,правилно административнонаказващият орган е определил наказанието на жалбоподателката  на основание чл.177,ал.1,т.3 от ЗДвП,съгласно която „ собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, употребило е алкохол или друго упойващо вещество се наказва с глоба от 100 до 300лв.

В жалбата си и в съдебно заседание жалбоподателката не оспорва фактическата обстановка ,но моли да  бъде намален размера на наложеното наказание.Не представя доказателства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези,отразени в акта,а оттам и за различни правни изводи от тези на административнонаказващия орган.   

      По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.

 Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият не е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение и е наложил съответното наказание към средния  ,предвиден в закона размер от 200лв.Съдът намира с оглед липсата на доказателства за наличието на други нарушения,извършени от жалбоподателката и установеното затруднено имотно състояние на нарушителката предвид факта,че е безработна и няма доходи.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а атакуваното наказателно постановление следва да се измени като се намали размера на наложената глоба към минималния такъв.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р       Е       Ш     И :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 692/09.09.2012г. Началникът на РУ „Полиция” – Берковица,с което е наложил наказание глоба 200 лева на основание чл.177, ал.1,т.3 от ЗДП на И.М.И. *** и с ЕГН ********** за нарушение на чл.102 от ЗДП като НАМАЛЯВА същата в размер на 100лв.

Решението може да се обжалва пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: