Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 02.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 09 октомври…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година………….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..……………………………………...АН дело 448 по описа

за 2012г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 16 / 03.09.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Вършец на Г.Н.Д. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.270 ал.1 от ЗМВР.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.Н.Д., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателя на 29.03.2012г. около 12.00 часа в град Вършец на ул.”К.О.” № .. след като му е разпоредено писмено с протокол по реда на чл.56 от ЗМВР да не отправя заплахи и закани за саморазправа по адрес на лицето В.Д. ***, същият нарушава разпореждането с протокола, с което е нарушил чл.55 ал.1 от ЗМВР.

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че жалбоподателят Д. и свидетелката Д. са в силно влошени взаимоотношения, възникнали въз основа на имотни спорове. Въз основа на това е съставен и Протокол за предупреждение от 09.02.2012г. – арг.л.6 от делото. Месец и половина след съставянето на този протокол само и единствено въз основа на свидетелските показания на В. Димитрова е съставен АУАН от 28.06.2012г. за нарушение на чл.56 от ЗМВР, а въз основа на него е издадено и атакуваното наказателно постановление.

         Спорното по делото е дали жалбоподателят е извършил деянието за което е наказан, правилно ли му е вменена административно наказателна отговорност, правилно ли е определен размера на наложеното наказание.

         При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на наказания.

         На първо място, от показанията на актосъставителя П.Г.Г. се установява, че акта е съставен единствено и само въз основа на твърденията на свидетелката В.М.. При съставянето на протокол за предупреждение от 09.02.2012г. в РУ ”Полиция” град Вършец свидетелят Г. твърди, че наказания и свидетелката се скарали и взаимно се нагрубявали. Ето защо дал вяра на твърденията на свидетелката М. и съставил АУАН от 28.06.2012г. за деяние извършено на 29.03.2012г. На практика, липсват всякакви доказателства без индиция за заинтересованост въз основа, на които актосъставителя да приеме, че жалбоподателя е извършил деянието, за което е наказан.

          На следващо място, жалбоподателят в АУАН е направил възражение в смисъл, че не е съгласен с констатираното, тъй като то не кореспондира с действителното положение. Това възражение има  пряко отношение към установяването на нарушението още повече, че двамата със свидетелката Д. са имали многобройни спорове помежду си, завършвали с търсене на съдействие от полиция. Съгласно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Безспорно по настоящата административно-наказателна преписка, а и не е посочено в наказателното постановление, административнонаказващият орган не е изпълнил това свое процесуално задължение, което по разбиране на настоящата съдебна инстанция е съществено нарушение на административно производствените правила и с оглед спорната фактическа обстановка съществено е накърнило правото на защита на административнонаказаното лице. При наличието на конкретно възражение на констатациите, направено непосредствено при установяване на нарушението административнонаказващият орган е следвало да го обсъди и да изведе конкретен извод относно неговата основателност, респективно да прецени да кредитира или не констатациите на актосъставителя, най – малкото защото ако възражението е правилно, то изцяло променя отразената в АУАН фактическа обстановка. В този смисъл е и постоянната практика на Административен съд гр. Монтана - аргумент Решение от 09.05.2008г. постановено по КАНД № 204/2008г. по описа на АС-Монтана. Ако административнонаказващият орган бе извършил проверка на възражението на наказания и спорните обстоятелства, би установил различна от констатираната фактическа обстановка.

В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че жалбоподателят е нарушил  чл. 56 ЗМВР. Съгласно чл. 42, т. 5 ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа законните разпоредби, които са нарушени.  В случая в съставения акт, с който се установява извършеното нарушение, се сочи разпоредбата на чл.56 ЗМВР, без обаче да е конкретизирано за коя от алинеите на посочената разпоредба се касае. В обстоятелствената част, на акта се сочи, че нарушението е за неизпълнение на писмено предупреждение – арг.л.6 от ЗМВР. В наказателното постановление обаче, при същата фактическа обстановка се сочи за нарушена разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗМВР която касае РАЗПОРЕЖДАНЕ, а не ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, които са две различни правомощия на полицейските органи. Това са два самостоятелни състава на административно нарушение и не може да се допусне обединяването им, тъй като обхвата на действие и предмета им регулират различни обществени отношения.

Не на последно място, съдът следва да отбележи, че за неизпълнение на писмено полицейско предупреждение по смисъла на чл.56 от ЗМВР на наказания е вменена отговорност по чл.270 от ЗМВР, която визира неизпълнение на  разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му.

          В случая санкционната разпоредба на чл.270 от ЗМВР не може да намери приложение за допуснато нарушение по чл.56 от ЗМВР, тъй като не е налице непълнота в законодателството по смисъла на чл.46 ал.2 ЗНА, а ал.3 на същия текст забранява ангажирането на административнонаказателна отговорност на едно лице въз основа на прилагане по аналогия на закона.

      На следващо място в производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.

         С оглед на изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

         Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото, а именно извършено ли е деяние, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН да съставлява административно нарушение, извършено ли е виновно, правилно ли е наказан жалбоподателя и правилно ли е определен размера на наложеното наказание.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16 / 03.09.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Вършец, с което на Г.Н.Д. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.270 ал.1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: