Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 26.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 26 октомври.....……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..…………...АН дело 440 по описа

за 2011г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12/168 /23.08.2012г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана на „В. ГД Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление град Берковица, ул.”С.” № .., представлявано от В.Г.Д., с ЕГН …… е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.

          Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала В.Д., в качеството и на собственик на ЕООД, която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          При извършена проверка на 09.08.2012г. от служители на въззиваемата страна в цех за производство на тестени изделия, находящ се в град Берковица, ул.”Страцимировска” № 26, обект на жалбоподателя е констатирано, че ЕООД, в качеството си на работодател е допуснало да не се изплати на наетите работници и служители, всички от списъка по ведомостта - 27бр. /арг.л.9 от делото/ в установените срокове договореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец юни 2012г. пропорционално на отработеното време. Това е констатирано с Протокол от извършена проверка изх.№ 12107/10.08.2012г.

            Въз основа на горното на 10.08.2012г. на ЕООД, представлявано от В.Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение. Същият е предявен на последната, като не са вписани при предявяването възражения или обяснения по случая. В срока по чл.44 ал.1 от НК не са постъпили възражения по констатациите.          

          Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено на 23.08.2012г. атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на З.Б. и Дияна А. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

          Жалбоподателката изцяло оспорва констатациите отразени в АУАН и НП. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката развива доводи, че не са изплатени трудовите възнаграждения на работниците и служителите, тъй като работят с контрагенти от РГърция, които са забавили изплащането. Представят се две платежни нареждания – арг.л.21 и л.22 от делото, от които се установява, че на 24.08.2012г. и 30.08.2012г. са изплатени заплатите за месец юни 2012г.

          При извършената цялостна проверка за законосъобразност съдът не установи в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаната и да съставляват самостоятелно отменително основание. В хода на производството дори и да са допуснати нарушения на процесуалните правила, то по никакъв начин не са ограничили правото на защита на наказаното дружество.

          По безспорен и категоричен начин в процеса се доказа, че на всички работници и служители в ЕООД не са изплатели работните заплати за месец юни 2012г. Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.2 от КТ „Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.  От събраните по делото доказателства не се установи да е уговорено между страните друго, поради което трудовото възнаграждение е следвало да бъде изплатено към 30.06.2012г. Плащане на това възнаграждение е изпълнено на 24 и 30.08.2012г, тоест с 2 месеца закъснение. Навеждат се доводи от пълномощникът на жалбоподателя за забавено плащане от трето лице, но доказателства в такава насока не се събраха в производството.

          По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.414в ал.1 от КТ. Тази норма визира,  че „за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв”. На първо място, констатираното нарушение не е отстранено веднага, а 7 дни след издаване на атакуваното наказателно постановление. Съдът намира, че неизплащането на трудово възнаграждение забавено с два месеца определено води до вредни последици на работниците и служителите в Дружеството. Нещо повече, в конкретният случай става въпрос за неизплащане на възнаграждение за ВСИЧКИ по ведомост работници и служители- 27 броя.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по КТ, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил минималното предвидено в правната норма наказание.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА         Наказателно постановление12/168 / 23.08.2012г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана, с което на „В. ГД Т.” ЕООД със седалище и адрес на управление град Берковица, ул.”С.” № .., представлявано от В.Г.Д., с ЕГН ………. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: