Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 08.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 19 октомври…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година………….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 415 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 633 / 03.08.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на К.К.Е. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00лв. на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, както на основание чл.4 ал.1 от Наредба Із-1959/27.12.2012г. на МВР са отнети 4 контролни точки.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал К.К.Е., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Изцяло оспорва фактическата обстановка, като навежда доводи, че не е извършил административното нарушение, за което му е вменена вина. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 30.07.2012г. жалбоподателят Е. пътува с лек автомобил „Рено” с ДКН .... заедно със свидетеля Б. И. с посока на движение от град Монтана към град Берковица. Около 09.50 часа на път ІІ-81 на 80+119км при движение с несъобразена скорост спрямо профила на пътя /дясна крива/ и стеснен участък от пътното платно – мост „Йончови ханове”, при наличие на пътен знак В-6 „Премини, ако пътят е свободен” реализира ПТП с лек автомобил „Опел” с ДКН ….., който излиза от стеснения участък. Уведомено е РУ”Полиция” – Берковица за настъпилото ПТП. Съставен е протокол за ПТП № 1028765 от 30.07.2012г. в 10.50 часа и план – схема на настъпилото произшествие. Въз основа на извършената проверка и съставеният протокол за ПТП е издаден акт за установяване на административно нарушение от същата дата за допуснато нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП.

          При личното предявяване на акта жалбоподателя Е. прави възражения, че е видял автомобила когато се е намирал в зоната на моста,  поради което е направил опит да спре управляваното от него МПС. Не направил възражения и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

         Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Г.В. и Б. И. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

         Неоснователни са възраженията на наказания, че не е извършил деянието, за което е наказан, както и че вина за настъпилото ПТП има другият водач на МПС. Неоснователно е и възражението, че се е движел с ниска скорост, поради което същата е съобразена с пътната обстановка.

         От събраните в хода на производството доказателства по несъмнен начин се доказа в процеса, че жалбоподателят Е. ***, като пред зоната на моста в местността „Йончови ханове” има пътен знак В-6, който визира „Премини, ако пътят е свободен”.  Наказаният сам във възражението в АУАН е посочил, че е забелязал друг автомобил в моста. Това навежда на извода, че жалбоподателят е следвало да съобрази поведението си с пътният знак и да спре, докато стесненият участък от пътното платно се напусне от другия автомобил. Вместо това и с оглед обстоятелството, че се е движел с несъобразена скорост спрямо профила на пътя /дясна крива/ и стеснен участък е настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателя автомобил и лек автомобил „Опел” с ДКН ….. и то след излизане от поста. Съставен е протокол за ПТП и същото е визуализирано чрез план – схема.  

При извършената служебна проверка съдът не установи да са допуснати нарушения на императивните норми регулиращи административно-наказателното производство. Акта за установяване на административното нарушение е изготвен от Г.Л.В. – длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление е мотивирано и не противоречи в частност на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. В производството се събраха доказателства в подкрепа на деянието, за което е наложено административно наказание, в частност участието на жалбоподателя в него, тоест налице са съображенията на наказващият орган, поради които той е приел за несъмнено установено, че са извършени конкретните нарушения и го е приписал като неправомерни деяния на точно определено лице. Няма разминавания в имената и други данни, които индивидуализират субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП са посочени датата, мястото на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават.

         Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че НП е редовно от формална страна и в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на тези, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и могат да бъдат основания за неговата отмяна.

По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН-да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

         Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 633 / 03.08.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, с което на К.К.Е. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00лв. на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, както на основание чл.4 ал.1 от Наредба Із-1959/27.12.2012г. на МВР са отнети 4 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: