Р Е Ш Е Н И Е

 

 

06.11.2012г.                                   град Берковица

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

БЕРКОВСКИ РАЙОНЕН СЪД – втори  наказателен състав

на 25октомври              две хиляди и дванадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ЮЛИТА Г.

 

Секретар Т.Й.  като разгледа докладваното от съдията АНД № 399 по описа на БРС за 2012 год.……………....и за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството е на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на О.М.И. ***  и ЕГН ********** срещу наказателно постановление  198/27.07.2012 год. на Началника на РУ „П” Вьршец. Във въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е извършил нарушението,за което е наказан  и  моли съда да го отмени изцяло като излага подробни доводи.

В съдебно заседание въззивникът,редовно призован,  се явява  и подьржа доводите , изложени в жалбата .

Представител на въззиваемата страна не се явява.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока на обжалване от надлежната страна, поради което същата е  процесуално допустима.

На 29.06.2012 год.  – младши автоконтрольор  РУ”П” гр.Вършец в присъствието на колегата си К.К. съставил акт за установяване на административно нарушение №198 на въззивника за  извършено от него нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП затова, че на същата дата в 10,37 часа в с.Стояново,ул. „Пьрва” №  7  управлява лек автомобил „Форд” с рег.№ М32 83  БА със скорост 72 км/час при максимално разрешена скорост 50 км/час с пътен знак В-26 , като скоростта е измерена, фиксирана с час и дата с техническо средство -  Радар TR-4D с № 388 и показана на водача.                                        Актосъставителят  К. приел, че И. е извършил нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Акта е предявен на И. веднага и му е връчено копие, като той не е направил възражение по констатациите в него .

В издаденото въз основа на АУАН  наказателно постановление 198/27.07.2012 год. на Началника на РУ”П”- Вьршец административно-наказващият орган е възприел изцяло констатациите, описани в АУАН, като е квалифицирал нарушението на въззивника по чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което е наложил административно наказание  глоба в размер на 100 лв..

Съдът, след като се съобрази с приложената административно - наказателна преписка, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно - наказателното производство, установи следното:

 

І. ПО ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ

 

В хода на административно-наказателното производство не  са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е последвало произнасяне на административно-наказващия орган по въпроса за реализиране на административно - наказателната отговорност.

Издаденото наказателно постановление е съобразено с изискванията за минимално съдържимото по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Формулирано е административно обвинение, което съдържа  лимитивно очертан кръг  от факти.

 

ІІ. ПО ОБОСНОВАНОСТТА  НА  НАКАЗАТЕЛНОТО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ:

 

Съдът счита, че наказателното постановление е обосновано. Установено е, че въззивникът се е движел със скорост 72 км/час при максимално разрешена  скорост 50 км/час с пътен знак В-26.

В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на свидетел актосъставителя К. и свидетеля З. , от чиито показания е видно, че след като е засечена скоростта, същата е показана  на водача, който не е  вписал възражения в съставения АУАН ..Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и дадени от незаинтересувано лице.

Съдът счита, че изводът за съставомерността на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП се обуславя и от доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение. Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Както бе посочено по-горе, актът, съставен против въззивника, е съобразен с изискванията на ЗАНН, не са ангажирани доказателства, от които да следват изводи, различни от направените. Жалбоподателят оспорва констатациите в АУАН,но не представя доказателства, с които да обори доказателствената сила на АУАН и издаденото вьз основа на него НП.

На следващо място от приложената към материалите по делото Докладна записка   е видно, че именно на 29.06.2012год. в 10,57 часа е била засечена скорост от 72 км/час ,преди това е имало засичане в 10,15 часа,а  след това другото засичане е точно в 11,14 часа , така че  няма никаква вероятност посочената скорост да е скорост на друг автомобил.Съдът намира като явна защитна теза твърденията на жалбоподателя,че отчетената скорост е на друг автомобил,още повече че доказателства в тази насока не се представиха.Предвид на това сьдьт намира за неоснователно вьзражението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение поради грешно посочена дата.Сьдьт намира,че се касае за допусната техническа грешка,тъй като на всички останали места е посочена като дата на извьршване на нарушението,на сьставяне на акта и врьчване именно 29.06.2012год.,която дата съвпада и с посочената в докладната записка .

Предвид на всичко гореизложено съдьт счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразено и обосновано и не намира доказателства, от които да следва същото да бъде отменено.

Разпоредбата на чл. 182 ЗДвП беше изменена с ДВ, бр. 10/2011 г., в сила от 04.02.2011 г. и бяха премахнати кумулативно предвидените - отнемане на контролни точки и лишаване от право да управлява МПС.В новата редакция на чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП, законодателят е предвидил само глоба в размер на 100 лв., поради което съдът намира,че правилно е определен размера на  наказанието.

 Съдът намира ,че не са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. При сега действащата нормативна уредба и с оглед на възприетата в съдебен район Монтана практика по подобен род казуси, приложението на чл. 28 от ЗАНН за административно нарушение от вида на процесното е недопустимо. В случая е изключено приложението на чл. 28 от ЗАНН защото разрешената максимално скорост е превишена от  Найденов с 19 км/ч.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП   198/27.07.2012 год.  на Началника на РУ „П” Вьршец  ,с което на О.М.И. ***  и ЕГН **********  е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 182 ал. 1 т.3 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Монтана.

                                                                                                                                                                                      

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: