Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е

        

 

                                         Гр.Берковица, 27.11.2012г.

                     

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

       Берковски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание  на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета, година, в състав:

            

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЮЛИТА Г.

 

 

        при секретаря Т.Й., като се запозна с докладваното от съдията Г. АНД № 393/12г. по описа на БРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

        Жалбоподателят Д.М.И. *** и  с ЕГН ********** е недоволна от издаденото от Директора на РЗИ гр.Монтана д-р Д. Караилиева Наказателно Постановление № 05-1-221 от 16.12.2011г., с което на основание чл.210, ал.1 от Закона за здравето й е наложено административно наказание “ГЛОБА”, в размер на 500.00лв /петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.31 от Закона за здравето.Моли съда да отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.

        В с.з. жалбоподателят редовно призован  се явява лично.Доразвива доводите ,изложени в жалбата.

       Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител-ст.юрисконсулт С. Стоянова, която взема становище за неоснователност на  жалбата.

        Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

       С Наказателно постановление № 05-1-221 от 16.12.2011г. на Директора на РЗИ гр.Монтана д-р Д. Караилиева на жалбоподателката Д.М.И. *** и  с ЕГН **********, в качеството й на директор на Дом за възрастни хора с деменция в с.Бистрилица , обл.Монтана, на основание чл. 231 във вр. с чл.210, ал.1 от ЗЗ й е наложено административно наказание “Глоба”, в размер на 500лв, за това, че при извършена проверка на място на 01.11.2011г. в Дом за възрастни хора с деменция в с.Бистрилица, обл.Монтана е констатирано, че е допуснала разпространението на стомашно-чревна инфекция в повереното й социално заведение и не е предприела необходимите мерки за осигуряване на безопасна жизнена среда на потребителите на социални услуги в дома. Посочено е ,че е нарушен е чл.31 от Закона за здравето, като нарушението е констатирано с Констативен протокол от 21.11.2011г.

        В депозираната жалба жалбоподателката  моли съда да постанови решение, с което отмени атакуваното НП изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е извършила нарушението за което е административнонаказана. Излага доводи, че болните лица по преценка на лекуващия лекар са настанени на лечение в болнично заведение,както и че са били осигурени необходимите дезифектанти и медикаменти.

        В писмената си защита процесуалният представител на въззиваемият намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, поради което моли съда да потвърди издаденото НП и остави жалбата без уважение.

        Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

        Разгледана по същество жалбата се явява  основателна,но по мотиви различни от посочените в жалбата.

        На 21.11.2011г. при извършена инспекция на Дом за възрастни хора с деменция в с.Бистрилица , обл.Монтана от здравни инспектори при РЗИ гр.Монтана – св.М.Ц. и К.К. е констатирано, че  директорката е допуснала разпространението на стомашно-чревна инфекция в повереното й социално заведение и не е предприела необходимите мерки за осигуряване на безопасна жизнена среда на потребителите на социални услуги в дома. Във връзка с направените констатации е издаден АУАН, където е отразено, че  нарушена нормата на чл. 31 от Закона за здравето.

       На 29.11.2011г. нарушителя е отказал да й бъде връчен АУАН,като отказа е оформен с подписа на свидетелката М.Ц.,която е и свидетел по съставяне на акта. Като възражение, тя е посочила, че не е съгласна,тъй като е взела необходимите мерки.В законоустановения срок е представила възражение до директора на РЗИ,във връзка е изготвено становище .

       Въз основа на този акт впоследствие на 16.2.2011г. АНО е издал атакуваното НП, с което на основание чл.210, ал.1 от ЗЗ е наложил на  И. административно наказание “Глоба” в размер на 500.00лв.

      Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

       При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правниизводи:
        След преценка на събраните писмени доказателства, съдът прие, че при издаването на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

       В АУАН  се твърди извършено нарушение, но не и кога е станало това. Тези факти не следва да се предполагат, а с оглед характера на административно-наказателното производство и осъществяване на правото на защита на нарушителя, следва да бъдат точно описани и безспорно доказани. Тази нередовност в акта не е отстранена и в издаденото въз основа на него НП. Непосочването на времето на извършването му са съществени нарушения на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН и във всички случаи обуславя незаконосъбразност на обжалваното наказателно постановление. Точното описание на нарушението и времето на извършването му, са императивно предвидени реквизити на АУАН и НП. Липсата им винаги съставлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на наказателното постановление. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на административно-наказващия орган. Също така,  непосочването на датата на деянието е от значение за определяне на сроковете за погасяване на административно-наказателната отговорност по чл. 34 ЗАНН, за които съдът следи служебно. Непосочването на конкретната дата или период, през който е извършено нарушението, води до невъзможност на съда да провери допустимостта на налагането на административното наказание. Непосочването на времето на извършване на нарушението изключва възможността съдът да направи преценка относно спазването на сроковете визирани в чл. 34 ЗАНН.

      На следващо място на жалбоподателката е  вменено извършването на нарушение на чл. 31 ЗЗ, като актосъставителят и наказващият орган бланкетно са посочили, че има нарушение на горната норма. Нарушението според тях е, че  е допуснала разпространението на стомашно-чревна инфекция в повереното й социално заведение и не е предприела необходимите мерки за осигуряване на безопасна жизнена среда на потребителите на социални услуги в дома. Не е посочено, конкретно какви точно мерки е била задължена да вземе,които не е взела директорката и с кои си действия или бездействие същата е осъществила съставя на твърдяното нарушение, както го изисква нормата, която е посочена, че е нарушена.

      Според чл.31, ал.1 ЗЗ, държавата, общините, юридическите и физическите лица, осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействие върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори. Съдът намира , че не е надлежно установено извършването на административното нарушение. В тежест именно административно-наказващият орган трябва да докаже и индивидуализира по безспорен начин извършването на конкретна правна норма, съответно административното нарушение, а това в настоящи случай не е направено.

     В съдебно заседание разпитаните свидетели сочат конкретни факти,които обаче не са намерили отражение нито в АУАН,нито в издаденото въз основа на него НП. Позоваването на чл.31 от ЗЗдр. не е достатъчно, тъй като същата е обща разпоредба и изрично следва да се посочат кои конкретни норми от закона или подзаконови нормативни актове са нарушени.

             По изложените съображения, съдът намира, че поради допуснатите процесуални нарушения, ще следва наказателното постановление да бъде отменено.

            Водим от гореизложеното, съдът


                                            РЕШИ :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 05-1-221 от 16.12.2011г.,  на Директора на РЗИ гр.Монтана д-р Д. Караилиева с което на Д.М.И. *** и  с ЕГН ********** за нарушение на чл. 31 от Закона за здравето и  на основание чл. 210, ал.1 ЗЗ, е наложено наказание глоба  в размер на 500.00 лева, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Монтана в 14 дневен срок от съобщаването му.

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: