Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 08.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 26 октомври.......……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………....………...АН дело 388 по описа

за 2012г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12/157/ 30.07.2012г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана на „О.И.” ЕООД със седалище и адрес на управление град .., ж.к.”..”, ул.”..”, офис 1, представлявано от Д.Л.Й. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.

          Недоволно от така издаденото Наказателно постановление е останало Дружеството, което обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание редовно призовани представител не се явява.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          На 10.05.2012г.  на място и на 21.05.2012г. по документи Т. Р. П., служител на въззиваемата страна е извършила проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ в обект „Амонячно хладилна – компресорна инсталация” град Берковица, стопанисван от административнонаказаното дружество. При проверката е констатирано, че работодателят е допуснал до работа лица  без необходимата професионална подготовка, притежаващи изискващата се за съответната работа квалификационна група. Нарушен е чл.200 ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Констатираното било оформено с протокол № 1374-21.05.2012г. за извършена проверка. С това предписание е даден и срок за отстраняване до 31.05.2012г. Протоколът бил връчен надлежно представител на работодателя.           

          На 28.06.2012г. служители на въззиваемата страна извършили проверка на място и по документи на 05.07.2012г. по спазване на трудовото законодателство в обект „Амонячно хладилна – компресорна инсталация” град Берковица, обект на административнонаказаното дружество. При проверката било констатирано, че не е изпълнено задължително за изпълнение предписание № 1374 от 21.05.2012г.  За констатираното е издаден протокол от извършена проверка от 05.07.2012г. Въз основа на констатираното на Дружеството бил съставен АУАН от 05.07.2012г.

          Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на М.К. и Л.Р. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

         

          Жалбоподателят навежда доводи, че срока на даденото предписание е кратък, което го прави неизпълняемо. На следащо място твърди, че не са получили АУАН, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се в жалбата още, че лицето А. М., е назначена на длъжност „електромонтьор”, но не е изпълнявал същата. Навеждат се още доводи, че деянието, за което е наказан не е доказано по несъмнен начин, както и че наложеното наказание е завишено.

          Съдът намира, че направените възражения са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.

На първо място, ако даденото предписание е било неясно или с кратък срок на изпълнение, то е могло да се иска от жалбоподателя удължаване на срока или уточнение на предписанието, а не да се прибегне до неизпълнение на предписаното.

Видно от призовка приложена на л.8 от делото „О.И.” ЕООД със седалище и адрес на управление град .. са призовани да се явят за съставяне на акт и отпочване на административно - наказателно производство. Призовката е надлежно оформена. В деня и часа се е явило лицето Светлин Димитров Манов, прокурист на наказаното дружество. Именно на него е връчен и АУАН. Ето защо съдът намира, че акта е получен от жалбоподателя и по никакъв начин не е ограничено правото му на защита. Същите са знаели, че срещу тях се отпочна административоннаказателно производство със съставянето на АУАН и са изпратили лицето Манов, в качеството му на прокурист.

 По безспорен и категоричен начин се установи в хода на въззивното производство, че не само към момента на дадения срок на предписанието, но и към момента на извършената проверка оформена с протокол от 05.07.2012г. констатираното нарушение не е било отстранено.

При извършената проверка е установено, че лицето А. М. изпълнява длъжността „ел.монтьор” с изтекъл срок на квалификационна група. Обстоятелството дали е изпълнявал или не трудовите си задължения е ирелевантно, тъй като е лице, което е назначено на длъжност, която има съответното изискване.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по КТ, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение. В конкретният случай става въпрос за здравословни и безопасни условия на труд.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил минималното предвидено в правната норма наказание.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакуваното наказателно постановление да се потвърди, като законосъобразно.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 12/ 157/ 30.07.2012г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана, с което на „О.И.” ЕООД със седалище и адрес на управление град .., ж.к.”..”, ул.”..”, офис 1, представлявано от Д.Л.Й. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: