Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.12.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 16 ноември.…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..……………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..……….........АН дело 358 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 169 / 15.02.2011г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица на Божидар П. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП,, както и на основание чл.4 ал.1 от Наредба Із-1959/27.12.2012г. на МВР са отнети 6 контролни точки.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Божидар П. Симеонов, който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Редовно призован за участие в съдебно заседание не се явява. Пълномощникът му в писмена молба доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 23.01.2011г. свидетеля Тодор Йорданов Герасимов и Пламен Петров Първанов, в качеството си на служители на въззиваемата страна извършвали проверка по КАТ. Около 17.00 часа по път ІІ-81 на КПП „Чепраза” се движел лек автомобил „Мерцедес” с ДКН .... Същият бил спрян за проверка. При последната се установило, че водач на МПС е жалбоподателя Божидар Симеонов. При проверката се установило още, че жалбоподателя не притежава СУ на МПС , тъй като същото е било отнето по административен ред на 28.04.2009г.

Проверяващите приели това като нарушение на чл.150 от ЗДвП и съставили АУАН на жалбоподателя Божидар П. Симеонов.

         При предявяване на акта наказания не направил никакви възражения. Не направил такива и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Петко Петров Първанов свидетел по установяване на нарушението и съставяне на акта съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на административнонаказания е проведено правилно и законосъобразно.

         Спазени са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на шест месечния преклузивен срок след издаване на АУАН.

Съдът намира, че в хода на съдебното дирене по безспорни и категоричен начин бяха събрани доказателства, от които става видно, че въззивника е управлявал МПС, без да бъде правоспособен водач, доколкото същият е с отнето свидетелство за управление две години преди датата на установяване на нарушението. В този смисъл съдът намира за неоснователни направените от въззивника възражения по констатациите, като намира, че обосновано и правилно АНО е приел, че е реализирано нарушение по чл.150, ал.1 от ЗДП, както и че въззивника е неправоспособен водач на МПС.

В разпоредбата на чл.150 от ЗДвП е посочено, че всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, като съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. С оглед цитираните законови разпоредби и при безспорно установения по делото факт, че към датата на проверката жалбоподателят не е притежавал свидетелството за управление на МПС, тъй като същото му е отнето по административен ред, то същият се явява неправоспособен водач на МПС.

 След като към датата на проверката не е разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС, тъй като същото е било отнето по административен ред, то наказания е осъществил именно състава на административното нарушение по чл.150, ал.1 от ЗДвП.

Следва да се отбележи също, че описанието на нарушението в АУАН и в НП съответства на правната му квалификация, както и наказанието е законосъобразно наложено на посоченото правно основание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието обаче административнонаказващият не е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение. Същият не е съобразил смекчаващите вината обстоятелства – няма доказателства, че е административно наказан досега и признанието на вината. Ето защо съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и ако наложеното наказание бъде към  минималния размер, а именно глоба в размер на 100.00 лева.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНАВА Наказателно постановление169 / 15.02.2011г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица, в ЧАСТТА, с която на Божидар П. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на  глоба в размер на 100.00лв, а в останалата част досежно отнетите контролни точки се ПОТВЪРДИ, като законосъобразно.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                          

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: