Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 01.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 09 октомври..…...……..………….……………………………….

през две хиляди и единадесета година……....……….………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А...….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 374 по описа

за 2011г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 225 / 15.02.2011г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на И.Н.Й. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00лв. на основание чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.Н.Й., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Изцяло оспорва фактическата обстановка, като навежда доводи, че не той е извършил административното нарушение, за което му е вменена вина. Навежда още доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили цялото административнонаказателно производство. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство доразвива доводите изложени в жалбота.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочетните в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 07.05.2011г. служители на РУ „Полиция” град Берковица – Р.П.П. и Т. Георгиев Георгиев извършвали проверки на скоростта на автомобили движещи се по път ІІ-81 на разклона за село Замфирово, обл.Монтана. Проверката извършвали посредством техническо средство за трафик – ТР-4Д № 258, тариран и годен за работа. В 16.34 часа радарът отчел автоматично фиксирал скоростта на лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДКН ..., като отчел скоростта на движение 88 км/ч. Разрешената скорост за това място била определена с пътен знак В-26 до 60 км/ч. Моторното превозно средство се движело с превишена скорост от 28 км/ч. Поради установеното движение с превишена скорост жалбоподателя – водач на МПС бил спрян на място от полицейските служители. На същият му били показани показанията на радара. При проверката се установило още, че водача не носи КТ към СУ на МПС. Поради установените нарушения – движение със скорост, надвишаваща разрешената с пътен знак В-26 и не представяне на КТ към СУ на МПС на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в което били описани фактическите констатации и квалифицирано нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Допуснатите нарушения били отразени в съставеният АУАН.

          При личното предявяване на акта жалбоподателя И.Н.Й. не направил възражения. Нещо повече, вписъл „нямам възражения”. Не направил възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

         Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Т. Георгиев Георгиев съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

         Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на императивните норми регулиращи административнонаказателното производство. Жалбоподателят оспорва констатациите отразени в акта за установяване на нарушението. Твърди, че отчетената от техническото средство скорост не е на управлявания от него автомобил. В подкрепа на твърдението си води свидетеля Асен Асенов от град Лом. Същият дава показания в смисъл, че непосредствено преди да бъдат спрени от служители на въззиваемата страна е преминал автомобил БМВ с превишена скорост.

         От събраните по делото писмени доказателства /арг.л.22 от делото/ по безспорен и категоричен начин се установява, че към датата на проверката техническото средство е било тарирано и годно за работа до 28 април 2011 година. Установява се още, че радарният скоростомер е в списъка с идентификационните номера на преминалите успешно последваща проверката.

         Съдът възприема като не основателни и твърденията на наказания, че се е движел със скорост различна от установената. Видно от разпечатката на техническото средство /л.21 от делото/ в пункт 4, а именно “отграничение” по несъмнен начин се доказва в процеса, че при самото устройство са били зададени параметри за отчитане на превишена скорост над 73км/ч при ограничение от 60 км/ч въведено с пътен знак В-26. Съдът счита, че установената от проверяващите скорост 88 км/ч е именно на управлявания автомобил от жалбоподателя, тъй като видно от разпечатката на апарата ТР-4Д № 258 в пункт 7 посоката на измерване на скоростта е “А”, което означава, че техническото средство е измервало скоростта на движещите се срещу него автомобили. Нещо повече, от цитираната по-горе разпечатка /л.21 от делото/ се установява по несъмнен начин, че техническото средство е работело при режим “Н”, което означава непрекъснато действие. Техническото средство е предназначено за контрол превишаването на ограничението на скоростта от МПС при пряка видимост до тях, в условията на интензивно движение. Техническото средство се използва за измерване на скоростта на фронтално движещите се към него МПС. Радара отчита скоростта на най-бързо движещото се МПС, но операторът /разпитания свидетел/ също контролират движението на автомобилите визуално. Именно поради гореизложеното автомобилът управляван от жалбоподателя е изваден от общата редица на движещи се автомобили. Нещо повече и свидетелските показания са в такава насока. Обстоятелството, че в момента на спиране на автомобила управляван от жалбоподателя е преминал и друг автомобил в случая е ирелевантно.

По изложените съображения съдът не възприема за основателно направеното възражение, че отчетената от техническото средство скорост е на друго моторно превозно средство.

         Акта за установяване на административното нарушение е изготвен от Т.Й.Г., който е на длъжност „полицай” при въззиваемата страна и е изпълнявал служебните си задължения по т.1.2 от Заповед Із-1687 от 02.08.2010г. на Министъра на МВР /арг.л.23 от делото/ Същият е длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление е мотивирано и не противоречи в частност на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. В производството се събраха доказателства в подкрепа на деянието, за което е наложено административно наказание, в частност участието на жалбоподателя в него, тоест налице са съображенията на наказващият орган, поради които той е приел за несъмнено установено, че е извършено конкретното нарушение и го е приписал като неправомерно деяние на точно определено лице. Няма разминавания в имената и други данни, които индивидуализират субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП са посочени датата, мястото на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, като изрично е посочена, че скоростта е измерена, фиксирана и предявена на водача – жалбоподател.  Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

         В писмената си защита жалбоподателят навежда доводи, че в момента на измерване скоростта на управлявания от него автомобил другият служител на РУ „Полиция”-Берковица е разговарял по радиостанция. Навежда още доводи, че не се допуска още едновременно работа на радара и мобилна УКВ радиостанция, когато са на едно захранване. В хода на производството обаче не се установи по никакъв начин твърдяното обстоятелство.

         Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че НП е редовно от формална страна и в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на тези, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и могат да бъдат основания за неговата отмяна.

         От правна страна:

         Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо /чл.7 ал.1 от ЗАНН/. Деянието е извършено умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасният характер на нарушението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е искал или съзнателно е допуснал настъпването на тези последици. Деянието е извършено непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и в конкретния случай е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но самонадеяно, лекомислено е мислел да ги предотврати. В конкретният случай жалбоподателя е бил длъжен да знае, че не следва да управлява автомобила със скорост над 60км/ч, както е повелявал знака В-26 и очевидно е, че не се е съобразил с тази забрана, поради което следва да понесе съответната административнонаказателна отговорност. Съгласно чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП налага се наказание на водач, който превиши максималната скорост определена с пътен знак извън населено място от 21 до 30 км/ч.

         Правилно е вменена отговорност на наказания по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП. По несъмнен начин в процеса се доказа, че жалбоподателят е управлявал МПС с акт № 820389, който е с изтекъл срок през месец май 2010г, а проверката е извършена на 07.02.2011г.

         По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН-да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание.

         Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а издаденото НП-да се потвърди, като законосъобразно.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 225 / 15.02.2011г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, с което на И.Н.Й. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00лв. на основание чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: