Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 19.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 11 октомври.......……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година..……….……………………в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА  Г.

                                                    

при секретаря Т.Й..….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Г...……………………....…………...АН дело 372 по описа

за 2012г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление №307/ 24.04.2012г. на Началника на РУ „П” гр. Берковица на С.Н.Д. ***, с ЕГН  ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.179 ал.3 т.4 пр.І от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал С.Д., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.В съдебно заседание редовно призован ,не се явява.Представя молба,с която моли да се даде ход на делото и представя писмени доказателства.

         Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.04.2012 г. в 16,14часа в с.Бързия по ул.”Петроханска” до бензиностанция „И-Газ” и посока на движение от гр.Берковица към гр.София служители на РУ „Полиция” град Берковица – Д.З. и М.И. спрели за проверка лек автомобил „Ауди 80”” с ДК№ С 83 09 ВА Установено било, че лекия автомобил се управлява от жалбоподателя С.Д.. По време на проверката възникнали съмнения в годността на залепения на предното панорамно стъкло на проверявания лек автомобил годишен винетен стикер от категория 3 за 2012година. След извършена проверка безспорно било установено , че залепения на предното панорамно стъкло винетен стикер се различава от издадените в оторизираните печатници за целта от АПИ.

Предвид на гореизложеното проверяващите счели, че административнонаказаният управлява МПС без валиден винетен стикер за 2012г. залепен на предното панорамно стъкло и съставили акт за установяване на административно нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП. При проверката се установило още по информация подадено лично от жалбоподателя , че жалбоподателят пътува от гр.Плевен през гр.Берковица за гр.София.

При предявяването на акта на наказаният, същият направил възражение, като вписал че има винетка,но тя е свалена за експертиза.. Административнонаказващият орган приел възражението за неоснователно и въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

         В жалбата си наказаната развива доводи, че НП е незаконосъобразно, тъй като пътния участък ,на който е спрян за проверка попада в границите на урбанизираните територии и за него винетна такса не се заплаща. По същество не оспорва констатациите в АУАН и НП.Твърди също,че се е намирал в с.Бързия и отишъл на бензиностанцията да зареди гориво.

 

         Съдът намира направеното възражение за неоснователно и като такова следва да го остави без уважение.

         Съгласно чл.10а ал.5 от Закона за пътищата е визирано, че „при заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена „винетка”, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като:

          1. винетката се състои от две части; първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер;

          2. собственикът или ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно средство само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на пътното превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно средство е залепен валиден винетен стикер;

        Действително пътния участък на който е извършена проверката попада в границите на урбанизираните територии,но същият участък е част от републиканските пътища,по които жалбоподателят се е движел пътувайки от гр.Плевен до гр.Берковица,което обстоятелство е безспорно установено по данни,посочени лично от жалбоподателя и същото е отразено в съставения АУАН. Недоказани в производството останаха  твърденията на жалбоподателя,че се е намирал в с.Бързия и отишъл до бензиностанцията само за да зареди гориво.

      Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по Закона за движението по пътищата, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил наказанието към предвидения в правната норма минимален размер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно, а подадената жалба  за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  №307/ 24.04.2012г. на Началника на РУ „П” гр. Берковица ,с което на С.Н.Д. ***, с ЕГН  ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.179 ал.3 т.4 пр.І от ЗДвП , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: