Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 14 .11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 19 октомври…..……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година……....……….………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

                                                    

при секретаря Т.Й.….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Г..………………………..………….....АН дело 362 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление №9 / 17.04.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на К.А.Г. *** и  с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв. на основание чл.45 от ЗЧОД.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал жалбоподателят К.Г. , който обжалва същото с оплакване за неправилност и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Навежда още доводи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили цялото административно-наказателно производство. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

          В съдебно заседание,редовно призован се явява лично и  доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.04.2012г. служители на РУ”П”-гр.Берковица  извършили проверка в „Киназо  Г.” ЕООД със седалище и адрес на управление град Берковица ,управлявано от жалбоподателя К.Г.. Дружеството извършва охранителна дейност регламентирана по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД, притежавайки лиценз за извършване на дейността № 1659/21.10.2011г. от Директора на НС ”Полиция.

По време на проверката на досиетата на работещите в дружеството управителят  К.Г. не  представил документи удостоверяващи, че  лицето Цветан Петков е назначен като охранител в цитираното по – горе дружество ,като не представил  документите по чл.27 ал.3 т.3 от ЗЧОД,а именно - служебна бележка от Националната следствена служба, че лицето не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер

         На 03.04.2012г.  свидетеля Ф.Ф. съставил акт за установяване на административно нарушение, като приел, че жалбоподателят е нарушил чл.27 ал.7 от ЗЧОД. При предявяването на акта жалбоподателят направил  възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН дал и писмени такива в смисъл, че исканият документ е получен с 5-6 дни закъснение.

В изпълнение на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган е извършил проверка по законосъобразността и обосноваността на акта, като приел, че възраженията са несъстоятелни.

         Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Н.С., Г.В. и Ф.Ф. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна по мотиви различни от посочените в жалбата:

       При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

          

Видно от АУАН и издаденото въз основа на него НП на жалбоподателя Г. е наложено наказание в качеството му на физическо лице. В НП е посочено ,че К.Г. е нарушил чл.27 ал.7 от ЗЧОД, поради това че като управител на „Киназо  Г.” ЕООД,  като лице, извършващо дейност по чл.5 от същият закон, при поискване не е представил по време на проверка  на компетентните органи документите по чл.27 ал.3  от ЗЧОД.

Съгласно чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗЧОД - частната охранителна дейност е дейност по охрана на обекти, на мероприятия и на лица, и на техни права и законни интереси от противоправни посегателстваази дейност се извършва от търговци, регистрирани по реда на Търговския закон, въз основа на писмен договор или от звена за самоохрана в структурите на еднолични търговци и юридически лица.

С издаденото НП на жалбоподателя е наложено  наказание , като физическо лице, а АУАН  му е съставен в качеството му на управител на „Киназо Г.”ЕООД.Управителя на едно търговско дружество определено е физическо лице, тоест той не може да бъде субект на нарушение.По  този текст на закона, субект е търговеца. АУАН е следвало да бъде издаден срещу фирмата, тоест срещу „Киназо Г.” ЕООД, представлявано от управителя  К.Г.. Не се спори по делото, че става въпрос за фирма „Киназо Г.” ЕООД, а не за физическото лице К.Г..

Гореописаното разграничение в случая не е направено от административнонаказващия орган, като не е съобразено от същия, че лицето по чл.5 ЗЧОД в конкретния случай се явява юридическото лице - търговското дружество „Киназо Г.” ЕООД,  а не персонално неговият управител К.Г., като физическо лице.

Последното води до нарушаване правото на защита на нарушителя и е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото НП.

Наказание глоба  може да бъде налагано само на физически лица в съответствие със закрепения в чл. 24 от ЗАНН принцип, че административнонаказателната отговорност е лична, както и че за административни нарушения, извършени при осъществяване на дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят ръководителите, които са  наредили или допуснали да бъдат извършени.

Жалбоподателят К.Г. в качеството му на представляващ и управляващ дружеството би могъл да носи административнонаказателна отговорност за допустителство само ако това е предвидено изрично в специалния закон, в случая - ЗЧОД.  Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗАНН (обща разпоредба) може да се реализира административнонаказателна отговорност за допустителство за извършени административни нарушения при осъществяване на дейността на предприятия и организации.  Допустителството не е уредено изрично в разпоредбата на чл.45 от ЗЧОД за извършено нарушение по чл.27 ал.7 от същия закон. Това е посоченото правно основание в атакуваното наказателно постановление и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К.Г..

На следващо място,в издаденото НП липсва пълно и точно описание на извършеното административно нарушение.Наказващият орган се е задоволил единствено да отбележи, че „при поискване не се представят документи удостоверяващи, че съответното лице е назначен като охранител”. Никъде от обстоятелствената част на атакуваното постановление не става ясно за какви документи става въпрос.

Следователно наложеното административно наказание е незаконосъобразно и на това основание обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да бъде разглеждан въпроса дали има извършено деяние, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН да съставлява административно нарушение, правилно ли е определена административнонаказателната отговорност, както и правилно ли е определен размера на наказанието. 

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №9 / 17.04.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, с което на К.А.Г. *** и  с ЕГН **********  е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв. на основание чл.45 от ЗЧОД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                    

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: