Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Берковица., 20.11.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-Берковица, II - ри наказателен състав в публично заседание на 11.10.2012 г. в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Г.

 

при секретаря Т.Й., като разгледа докладваното от съдия Г. АНД №  357 по описа за 2012 г. на РС-Берковица, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление №181/03.07.2012 г. на Началника на РУ”П” -Берковица на А.Д.М. *** и с ЕГН ********** е наложени административни наказания “глоба” в размер на 50 лв. и са отнети 8 контролни точки на основание чл. 183 ал. 4 т.7 ЗДвП и Наредба №I-139 на МВР  за нарушение на чл. 137а ал. 1 пр. 1 ЗДвП , както и “глоба” в размер на 10 лв.  на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДвП .

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал М., който обжалва същото в законовия срок. В жалбата си прави оплаквания за нарушение на процесуални и материални правила при издаване на НП и моли съда да отмени същото изцяло като незаконосъобразно. Редовно призован  се явява в с. з., като отново твърди,че не е извършил нарушението ,за което е наказан и  моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законовия преклузивен срок и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Мотивите на съда за това са следните.

Против жалбоподателя е съставен акт за нарушение №181/08.06.2020 г. затова, че на 08.06.2012 г., около 11.00 часа в гр.Берковица, по ул. ”Берковска река”, управлява л. а. ” Ауди”  с ДК № СО7600КА, като към момента на проверката извършва следните нарушения:  по време на движение не ползва обезопасителен колан, наличен в МПС-во; не представя контролен талон към СУ на МПС.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са наложени посочените по-горе наказания.

На първо място, следва да се обсъди въпросът за процесуалноправната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен по смисъла на закона орган, спазено е производството по издаване на наказателното постановление, както и предвидената в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН форма и в тази насока доводите в жалбата са неоснователни.

По т. 1 от НП:

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от приобщените по реда на чл. 281 НПК към доказателствения материал по делото писмени доказателства. В тази насока са и показанията на разпитания свидетел – Л.Н.- очевидец на нарушението. Неговите показания съдът кредитира изцяло като дадени от лице незаинтересовано от изхода на делото и кореспондиращи с останалите доказателства.

Жалбоподателят е санкциониран  затова, че не ползва обезопасителен колан по време на движение, както го задължава нормата на чл. 137а от ЗДвП. Съдът приема, че са налице достатъчно доказателства /показания на свидетеля очевидец Н./ за виновното извършване на  това нарушение. Съгласно тази норма водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. ЗДвП регламентира изключения от правилото за: 1/бременни жени; 2/лица, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3/водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 4/инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел. Жалбоподателят е управлявал лек автомобил ,което се установява от показанията на свидетеля,както и от неговите обяснения,макар и да твърди,че автомобила е бил с авария,същият не отрича факта че се е намирал в автомобила и го е управлявал. Жалбоподателят не попада в кръга на изключенията посочени в чл. 137а ал. 2 ЗДвП, поради което в тази част наказателното постановление следва да се потвърди като правилно.Разпитаният по негово искане свидетел установява единствено ,че действително жалбоподателят е претърпял авария на автомобила,но той не е присъствал по време на проверката и не можее да установи факти във връзка с нея.

 

По т. 2 от НП:

В тази част наказателното постановление не се обжалва ,поради което същото е влязло в законна сила.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН съдът

           

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №181/03.07.2012 г. на Началника на РУ”П” –Берковица,с което  на А.Д.М. *** и с ЕГН ********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 50 лв. и са отнети 8 контролни точки на основание чл. 183 ал. 4 т.7 ЗДвП и Наредба №I-139 на МВР  за нарушение на чл. 137а ал. 1 пр. 1 ЗДвП , както и “глоба” в размер на 10 лв.  на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДвП като правилно и законосъобразно .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението за страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: