Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 13.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 19 октомври.......……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………....………...АН дело 331 по описа

за 2012г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 0110/28.06.2012г. на Директора на ОДБХ град Монтана на Г.И.Б. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800.00 лв. на основание чл.39 ал.1 т.7 от Закон аза защита на растенията.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.И.Б., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата, в този смисъл и в писмена защита.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          На 21.06.2012г. свидетелите М.П., Б.П., в качеството им на служители на въззиваемата страна съвместно със свидетеля Т.Т. от икономическа полиция извършили проверка на пазара в село Замфирово, обл. Монтана за нарушения на Закона за защита на растенията. Там установили и жалбоподателя Г.И.Б. ***. Проверяващите го познавали, като лице, което се занимава с нерегламентирана продажба на продукти за растителна защита, тъй като на пазар в село Владимирово, обл.Монтана вече бил предупреден за това. Именно поради тази причина поискали да извършат проверка на управлявания от него автомобил, спрян в близост до подвижен щанд за семена, на който бил изложил такива за продажба. Наказаният не направил никакви възражения за извършване на проверка, предоставил ключовете и седнал на табуретка. Това се сторило съмнително на свидетеля Т.Т. и поискал да извърши проверка за наличие на продукти за растителна защита на въпросната табуретка. При последната се установило наличие на 26 броя препарати подробно изброени по вид, брой и грамаж в Констативен протокол № М-305/21.06.2012г. и Протокол към КП № М-305/21.06.2012г. за изземване /конфискация на продукти за растителна защита.

          На същата дата на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение. При предявяването на същият жалбоподателят е направил възражения в смисъл, че установените препарати са за лична употреба, не са били изложени за продажба и не е имало цена на тях. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е подадено допълнително писмено възражение срещу констатациите в АУАН /неподписано от подателя си/.       

          При изпълнение на правомощията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган е постановил да бъде извършена проверка на възраженията, като е снел становище от актосъставителя М.В.П.

          Въз основа на акта за установяване на административното нарушение и извършената проверка, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на М.П., Б.П. и Т.Т. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. Ив. Същият в показанията си сам заявява, че са приятели с наказания от детски години, поради което е налице индиция за неговата заинтересованост. Съдът кредитира показаният на свидетеля Й. П, но същите се явяват неотносими за случая. Обстоятелството, че този свидетел не е закупувал от наказания препарати за растителна защита, не води на извода, че последният не е продавал такива. Не се спори и по обстоятелството, че установените препарати не са изнесени на подвижният щанд. Същите са установени във вътрешността на табуретка.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

         

          Жалбоподателят навежда доводи, че установеното количество препарати е закупено от него за лична употреба от селскостопанска аптека същият ден. Твърди още, че тези препарати са били без цени, не са били разположени на сергията, поради което не са предназначени за продажба.

          Съдът намира тези възражения за неоснователни.

На първо място, е установено наличие на 26 броя препарати, различни по вид и за различни растения, което не води до извода за личната им употреба. На следващо място, ако тези препарати са закупени още същият ден от селскостопанска аптека, то би могло да се представи касовия /фискален/ бон за извършената продажба. На следващо място, в село Замфирово, обл.Монтана няма селскостопанска аптека, от която жалбоподателят да закупи такива препарати. Не бе значение е и обстоятелството, че към момента на извършваната проверка при наказания са идвали лица от селото, които са търсели за закупуване „нещо за пръскане на домати, лозе …”.  От свидетелските показания на Б.П. се установява по несъмнен начин, че продажбата на ПРЗ от административно наказаното лице не е изолиран случай. Последният е бил установен с продажба на такива препарати на пазар в село Владимирово, обл.Монтана, където само му е направено предупреждение. 

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по ЗЗР, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение, обстоятелството, че веднъж вече е предупреден за не извършва нерегламентирана продажба на ПРЗ и това че се касае за 26 броя препарати.  

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил минималното предвидено в правната норма наказание.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакуваното наказателно постановление да се потвърди, като законосъобразно.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 0110/28.06.2012г. на Директора на ОДБХ град Монтана, с което на Г.И.Б. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800.00 лв. на основание чл.39 ал.1 т.7 от Закон аза защита на растенията, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: