Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 02.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 19 октомври.…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година………….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 316 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 1232 / 12.10.2010г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на С.С.З. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощникът си Д.Б.Ж. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00лв. на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП, като на основание чл.4 ал.1 от Наредба Із-1959 /27.12.2007г. на МВР са отнети 4 контролни точки, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал С.С.З., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Изцяло оспорва фактическата обстановка, като навежда доводи, че не той е извършил административните нарушения, за което му е вменена вина. Навежда още доводи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили цялото административно-наказателно производство. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Редовно призован за участие във въззивното производство не се явява. Пълномощникът му в писмени бележки приложени по делото доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощникът на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 05.10.2012г. служители на РУ на МВР град Берковица – Ц.Г.Ц. и Д.И.Г. извършвали проверки по КАТ.  Около 17.15 часа в град Берковица в зоната на автогара лек автомобил „Дачия Логан” с ДКН ... навлязъл след пътен знак В-1. Водач на същият бил жалбоподателя З.. При проверката се установило още, че наказания не представя контролен талон към СУ на МПС. Поради установените нарушения на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в което били описани фактическите констатации и квалифицирани нарушенията.

          При личното предявяване на акта жалбоподателя С.З. не направил възражения. Не направил възражения и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

         Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Д.Г. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

         Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на императивните норми регулиращи административнонаказателното производство. Акта за установяване на административното нарушение е изготвен от Ц.Г.Ц. -  длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление е мотивирано и не противоречи в частност на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т6 от ЗАНН. В производството се събраха доказателства в подкрепа на деянието, за което е наложено административно наказание, в частност участието на жалбоподателя в него, тоест налице са съображенията на наказващият орган, поради които той е приел за несъмнено установено, че са извършени конкретните нарушения и го е приписал като неправомерни деяния на точно определено лице. Няма разминавания в имената и други данни, които индивидуализират субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателя. Неоснователни са възраженията, че в НП не са посочени данни, касаещи извършеното нарушение. Както в АУАН, така и в НП са посочени датата, мястото на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършените от него административни нарушения и да организира адекватно защитата си.

         Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че НП е редовно от формална страна и в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на тези, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и могат да бъдат основания за неговата отмяна.

         От правна страна:

         Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо /чл.7 ал.1 от ЗАНН/. Деянието е извършено умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасният характер на нарушението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е искал или съзнателно е допуснал наптъпването на тези последици. Деянието е извършено непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и в конкретния случай е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но самонадеяно, лекомислено е мислел да ги предотврати. В конкретният случай жалбоподателя е бил длъжен да знае, че след като има забранителен знак  В-1, то навлизане в действието му съставлява административно нарушение. Такова е и неносенето на КТ към СУ на МПС. Предвид изложеното следва да понесе съответната административнонаказателна отговорност.

По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието за всяко едно от нарушеунията административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН-да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание.

         Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №  1232 / 12.10.2010г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, с което на С.С.З. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощникът си Д.Б.Ж. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00лв. на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП, като на основание чл.4 ал.1 от Наредба Із-1959 /27.12.2007г. на МВР са отнети 4 контролни точки, както и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: