Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 23 октомври..…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..…………………..и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 280 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 664 / 18.05.2011г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на И.П.И. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.П.И., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Оспорва изцяло констатациите в АУАН и НП. Моли съда да постанови решение, с което отмени, като незаконосъобразно НП. Редовно призован за участие в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 25.04.2011г. служители на РУ „Полиция” град Берковица -  свидетелят Г.Л.В. и М.Д.И. били дежурни по КАТ. Около 19.40 часа по път ІІІ-8152 и с посока на движение от село Гаганица, обл.Монтана към град София се движел лек автомобил „Мерцедес” с ДКН ..... Малко след ж.п. прелеза на село Боровци, обл.Монтана свидетелите забелязали, че автомобила спрял и водача /мъж/, който управлявал до този момент МПС слязъл и отишъл на мястото до водача, а на предна лява седалка седнало лице от женски пол. Това се сторило странно на служителите на въззиваемата страна – свидетеля В. и И. и спрели водача на МПС. Установило се, че към момента на проверката водач на МПС било лицето В.Б.А. от град София, а водача на автомобила преди размяната бил наказания И.П.И. ***, син на първата. При проверката се установило, че водача И. не представил СУ на МПС и контролен талон към него, а от направена справка с ОДЧ се констатирало, че СУ на МПС № 273674806 е със статут отнето /иззето на 01.03.2010г. от СДВР, поради изчерпани всички контролни точки.

         Въз основа на констатираното му бил съставен АУАН от същата дата. Жалбоподателят отказал да го получи, което обстоятелство било оформено съгласно изискванията на ЗАНН със свидетел – Тодор Георгиев Георгиев. При предявяването на акта на жалбоподателя не направил възражения. Направил такива в срока по чл.44 от ЗАНН в смисъл, че само временно е управлявал МПС, тъй като е имало проблем с загасването и запалването на автомобила, заради два вида гориво, които ползва МПС.

         След съставянето акта Началника на РУ „Полиция” град Берковица извършил проверка по чл.52 ал.4 от ЗАНН, като снел докладни записки от свидетеля Г.Л.В. и М.Д.И..

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Г.Л.В. – актосъставител съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

         Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите отразени в АУАН и НП.

         Спорното по делото е дали деянието на жалбоподателят съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли е реализирана административнонаказателна отговорност, както и правилно ли е определен размера на наказанието.

         Предвид на гореизложено съдът намира, че жалбоподателя е извършил нарушение, поради което правилно му е вменена и административна отговорност. От свидетелските показания на Г.л.В. по безспорен начин се установява описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните паравила, а акта се ползва от доказателствената сила на чл.189 ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят по никакъв начин не доказа в процеса възраженията си изложени в жалбата. Обстоятелството, че жалбоподателя е вписан в атакуваното НП с бащино име „Петров” вместо „П.” не променя фактическата обстановка и не му нарушава правото на защита, тъй като е имал възможност да атакува същото.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателя е извършил нарушението, за които е наказан и същото правилно е квалифицирано.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието обаче административнонаказващият не е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Същият не е съобразил смекчаващите вината обстоятелства – няма доказателства, че е административно наказан досега. Ето защо съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и ако наложеното наказание бъде към  минималния размер, а именно глоба в размер на 100.00 лева.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНАВА Наказателно постановление664 / 18.05.2011г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, в ЧАСТТА, с която на И.П.И. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА същото на  глоба в размер на 100.00лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: