Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 25.01.2012 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на седемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

                              

                                                                              Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 867 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по жалба срещу решение на ОСЗ с правно основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.

В жалбата си жалбоподателката С.А.И. *** и в съдебните заседания, чрез процесуалния си представител, твърди, че в качеството си на заявител по преписка с вх. № 5638/1992г. на ОСЗ-Берковица, позовавайки се на направените в последните години изменения в ЗСПЗЗ е поискала от ОСЗ-Берковица да измени постановеното решение по протокол № 945 от месец февруари 1993 година, тъй като в същото възстановените на наследниците на А. К. Т..), б.ж. на гр.Монтана, земеделски земи, находящи се в землището на с.Замфирово, обл.Монтана, са индивидуализирани само с площ и местност, без да са посочени номерата на имотите, категорията, съседите и другите реквизити по чл.14 от ЗСПЗЗ, нито пък са им издадени скици на имотите. Поддържа, че ОСЗ-Берковица не се е произнесла по искането й в законния срок, а с писмо № 2135/23.07.2010г. ОДЗ-Монтана са я уведомили, че ОСЗ-Берковица не е завършила административното производство по възстановяване правото на собственост на наследниците на А.К.Т. (П.), б.ж. на гр.Монтана по отношение на заявените имоти.

На следващо място твърди, че с решението си по протокол № 945 от месец февруари 1993 година ОСЗ-Берковица е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността на два имота: нива с площ 10 дка в м.”Пупльовица” и нива с площ 4 дка в м.”Гламите”, находящи се в землището на с.Замфирово, обл.Монтана, с поредни номера 4 и 5 от протокола (заявени с номера 11 и 12 от заявлението), с мотив, че липсва представен документ за собственост. Според жалбоподателката към момента на постановяване на този отказ, същият е бил правилен, тъй като по онова време ЗСПЗЗ е изисквал за доказване на правото на собственост да се представят нотариален акт, съдебно решение и пр. документи, посочени в чл.12 от ЗСПЗЗ, каквито тя не е представила. Излага съображения, че ОСЗ-Берковица е следвало да вземе предвид настъпилите в последствие промени в чл.12 от ЗСПЗЗ, според които молбата–декларация за членство в ТКЗС също е следвало да се приеме за документ за собственост. Твърди, че в такава молба-декларация баща й е посочил двата имота с номера 11 и 12 и същите са внесени в ТКЗС, но ОСЗ-Берковица не е коригирала вече издаденото решение. Същата, според жалбоподателката, е могла да извърши корекция и с допълнителното решение № 1074/27.07.1999г., с което е признала на наследниците правото на собственост на три други имоти, пропуснати с първоначалното решение. В съдебно заседание и в писмена защита по делото, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за нищожност на решение по протокол № 945 от месец февруари 1993 година на ОСЗ-Берковица, поради липса на реквизитите, посочени в чл.18ж от ППСЗПЗЗ и съответните скици за всеки имот.

Моли съда, след като установи изложеното по-горе, да постанови решение, с което да върне преписката на ОСЗ-Берковица със задължителни указания да издаде решение за възстановяване право на собственост по отношение на заявените имоти, съдържащо всички реквизити съгласно чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.27 ППЗСПЗЗ, придружено със скици, както и да отмени решение по протокол № 945 от месец февруари 1993 година на ОСЗ-Берковица в частта, в която е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността на наследниците на А.К.Т. (П.), б.ж. на гр.Монтана на двата имота: нива с площ 10 дка в м.”Пупльовица” и нива с площ 4 дка в м.”Гламите”, находящи се в землището на с.Замфирово, обл.Монтана.

Въззиваемите ОСЗ - Берковица в писмен отговор от 15.02.2011г. и в писмена защита от 16.01.2012 г. по делото оспорват подадената жалба, като навеждат доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излагат аргументи за недопустимост на жалбата с оглед изтичане на предвидения в чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ 14-дневен срок за обжалване, като посочват, че за атакуваното решение жалбоподателката е известена с обратна разписка R 835/1033, получена лично на 26.08.1999 година, а жалбата е депозирана в ОСЗ-Берковица на 08.12.2010г. С оглед на това молят съда да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Алтернативно поддържат неоснователност на подадената жалба, в случай че съдът приеме същата за допустима за разглеждане. Излагат доводи, че решението по протокол № 945/1993 година определя вида и площта на земеделските земи и начина им на възстановяване, че същото е надлежно връчено на наследниците и е влязло в сила. В изпълнение на последното и при наличието на одобрен и влязъл в сила план за земеразделяне на землището на с. Замфирово е постановено Решение № 1074/27.07.1999г., с което на наследниците на А.К.Т. (П.) е възстановено правото на собственост върху имоти с №№ 0130941, 018117 и 062055 по плана за земеразделяне, с обща площ 19.000 дка. Това решение също е надлежно връчено и необжалвано. Твърдят също, че по отношение на разликата от 5.3 дка до признатите с процесния протокол за възстановяване общо 24.3 дка, следва да се има предвид, че същите са определени за възстановяване в съществуващи стари реални граници, поради което за завършването на административното производство по възстановяване на така признатото право на собственост е необходимо идентифицирането на имотите на терен от жалбоподателката - нещо, което тя до този момент не е направила, въпреки уведомяването й за необходимостта от същото. Поддържат, че за претендираните от жалбоподателката имоти с номера 11 и 12 по заявление с вх. № 5638/28.02.1992 г. документи за собственост, вкл. и твърдяната молба - декларация за членство в ТКЗС, не са представени пред ПК - Берковица, нито при подаване на заявлението, нито в последващ момент, нито пък са приложени такива към жалбата. С оглед изложеното молят съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна.

С определение от 11.04.2011 г. производството по първоначалното гр. дело № 874/2010г. на БРС е прекратено, поради недопустимост на жалбата, като съдът е приел, че същата е просрочена. С определение от 30.05.2011г. по адм. дело № 292/2011 г. МАС е отменил определението на БРС и е върнал делото на съда с указание за разглеждане на жалбата по същество. С решение от 13.10.2011г., постановено по гр. дело № 874/2010г. по описа на Районен съд - Берковица е отхвърлена жалбата на С.А.И. *** против решение на ПК (ОСЗ) Берковица, с което е отказано възстановяване правото на собственост върху нива с площ от 10.000 дка, находяща се в местността „Пупльовица” и нива с площ от 4.000 дка, находяща се в местността „Гламите” като неоснователна. С решение от 19.12.2011г. по КАНД № 639/2011г. на Административен съд - Монтана е отменено решението на Районен съд - Берковица, постановено по гр. дело № 874/2010г., като делото е върнато за разглеждане от друг състав с указание да се изиска повторно в цялост административната преписка по обжалваното Решение № 1074/27.07.1999г. на ОСЗ - Берковица, ведно с решението.

Още с жалбата ОСЗ-Берковица е представила заверено копие на преписка с вх. № 5638/1992г. със заявител С.А.И., съдържаща 7 листа: определение по адм. дело № 337/2010г. на АС-Монтана, известие (обратна разписка) R 835/1033, протокол № 945/1993г. на ПК-Берковица, заявление с вх. № 5638 от С.А., удостоверение за наследници № 140/28.02.1980г., стр. 45, партида № 41 от данъчна книга за непокрити имоти и препис-извлечение от Държавна планова комисия (л.8-14 по делото). В изпълнение на разпореждане на съда от 16.12.2010г. ОСЗ-Берковица е представила ново заверено копие от преписката, съдържаща 10 листа, като наред с документите, съдържащи се на л.8-14 по делото, е представила и три броя декларации, съответно от Б. Р. К., от Е. А. Б. и от С.А.И. (л.19-28). С протоколно определение от 16.02.2011г. съдът е задължил ОСЗ-Берковица да представят решение № 1074/27.07.1992 г., опис-декларация на името на наследодателя на жалбоподателката за членство в ТКЗС, протокол от 1992 г., посочен в обстоятелствената част на протокол № 945 от 1993 г., както и доказателства, че жалбоподателката е канена да се яви за уточняване и трасиране на възстановените й имоти по протокола, като е указал на ОСЗ-Берковица, ако има постановено решение за възстановяване на земите, описани в протокол № 945 от 1993 г., да го представят. В изпълнение на определението на съда с писмо от 08.03.2011г. ОСЗ-Берковица са отговорили, че в преписката, образувана по заявление на жалбоподателката, няма Решение № 1074/27.07.1992г. Заявяват също, че молба (опис) - декларация за членство в ТКЗС не е представяна пред ПК - Берковица, нито при подаване на заявлението, нито в последващ момент. В изпълнение на указанията на Административен съд Монтана, дадени с решението по КАНД № 639/2011г., с разпореждане от 29.12.2011 г. съдът е разпоредил да се изиска от ОЗС-Берковица да представят в цялост административната преписка по Решение № 1074/27.07.1999 г. на ОСЗ-Берковица, както и да се изиска от страните да представят решение № 1074/27.07.1999 г. на ОСЗ-Берковица. В изпълнение на указанията на съда с писмо от 16.01.2012 г. ОСЗ-Берковица са представили за трети път преписката в заверено копие от 9 листа и копие на решение № 1074/27.07.1999 г. на ОСЗ-Берковица от базата данни на службата, което не е налично в самата преписка. В съдебното заседание на 17.01.2012г. ищцовата страна представи копие на решение № 1074 от 27.07.1999 г. на ПК Берковица, заверено на 09.03.2010 г. в ОСЗ-Берковица, както и справка за имоти на собственик А.К.Т. към 21.09.2010 г. от регистър на земеделските земи и гори от Горски фонд. С оглед горното съдът намира, че по делото са представени всички относими към спора доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено следното:

Относно допустимостта на жалбата Административен съд Монтана се е произнесъл с определение от 30.05.2011г. по адм. дело № 292/2011 г., като е приел, че жалбата е подадена в срока по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Същата е срещу решение на ОСЗ, подлежащо на съдебно обжалване и от страна, имаща право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Установи се, от приложеното към преписката на ОСЗ-Берковица удостоверение за наследници, че жалбоподателката С.А.И. *** е един от наследниците на А.К.Т., б.ж. на гр.Монтана, починал на 16.02.1980г. Същата е подала в Поземлена комисия - Берковица заявление с вх. № 5638 от 28.02.1992г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори на наследниците на А.К.Т. (П.), описани в 12 пункта на обща площ 42 дка. С решение по Протокол № 945 от м. февруари 1993г. Поземлена комисия - гр. Берковица е признала и определила за възстановяване правото на собственост на наследниците на А.К.Т. (П.) върху земеделски земи с план за земеразделяне на седем от заявените имоти, намиращи се в землището на с. Замфирово: 1. нива от 2,0 дка в м."Чъртово"; 2. лозе от 1,0 дка в м."Боев требеж"; 3. лозе от 1,0 дка в м."Боев требеж"; 4. лозе от 1,3 дка в м."Боев требеж"; 5. нива от 5,0 дка в м."Милкиница"; 6. нива от 5,0 дка в м."Лискавица" и 7. нива от 9,0 дка в м."Тодорин връх", всички с обща площ от 24,300 дка. Със същото решение ПК-Берковица е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на пет имота, като е посочила конкретни мотиви: по отношение на 1. гора от 2,500 дка в м."Челички рът", 2. гора от 1,000 дка в м."Новин брег" и 3. гора от 1,000 дка в м."Раковица" - имотите не отговарят на изискванията на чл. 2, ал.2 от ЗСПЗЗ (не са земеделски земи); а по отношение на 4. нива от 10 дка в м."Пупльовица" и 5. нива от 4 дка в м.”Гламите" - липса на документ за собственост. Решението е постановено въз основа на представени от заявителката С.И. доказателства: извлечение от данъчна книга стр.45, партида № 41 на А. К. П. и препис-извлечение от декларация за притежаваните непокрити земеделски имоти на А.К.Т.. Заявените в пункт 11 и 12 в заявлението земеделски земи - нива от 10 дка в м."Пупльовица" и нива от 4 дка в м.”Гламите", не са описани в нито един от двата документа, удостоверяващи право на собственост.

Не е спорно по делото и се установи, че за землището на с. Замфирово обявлението за изготвения проект на плана за земеразделяне е обн. в ДВ бр. 51/24.06.1994г., че проекта на този план е бил изложен в кметството на селото на 27.06.1994г (изготвен е протокол между ПК и кмета на населеното място, приложен на л.42 по делото), съгласно чл.25, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Одобрения план за земеразделяне е обявен в ДВ бр.40/10.05.1996г. Няма данни в ОСЗ - Берковица, а и не се твърди по делото, жалбоподателката да е подала възражение по отношение както на проекта, така и на одобрения план за земеразделяне за землището на село Замфирово.

В изпълнение на решение по Протокол № 945 от м. февруари 1993г. и при наличието на одобрен и влязъл в сила план за земеразделяне на землището на с. Замфирово ОСЗ-Берковица е постановила Решение № 1074/27.07.1999г., с което е възстановила правото на собственост на наследниците на А.К.Т. съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Замфирово върху имоти с №№ 013094, 018117 и 062055 по плана за земеразделяне, с обща площ 19.000 дка. Няма спор между страните, че това решение е надлежно връчено на жалбоподателката и не е обжалвано.

С писмо от 22.11.2010г. ОСЗ-Берковица е уведомила жалбоподателката, че имотите: нива от 2 дка в м.”Чъртово” и лозя с обща площ 3,3 дка в м.”Боев требеж” (или общо с площ от 5.3 дка, представляваща разликата до площта от 24.3 дка на признатите за възстановяване с Протокол № 945/1993г. имоти) в базата данни на службата са определени за възстановяване в съществуващи стари реални граници, поради което същите следва да бъдат идентифицирани (показани на място) по Наредба № 49, след като се подаде заявление и се внесе такса, съгласно тарифата за таксите, събирани от органите на поземлената собственост.

При така установените по делото факти, от правна страна съда намира следното:

Неоснователно е твърдението на жалбоподателката за нищожност на решение по Протокол № 945 от м. февруари 1993г. на ПК-Берковица, тъй като същото е постановено от компетентния административен орган в надлежен състав, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, същото не противоречи с материалноправни разпоредби и съответства на целта на закона. Решението е издадено на основание чл. 18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, която разпоредба към момента на издаването му (ДВ, бр.  34 от 1992 г.) е изисквала в случаите, когато правото на собственост се възстановява с план за земеразделяне, общинската поземлена комисия да постанови решение, с което да определи размера и категориите земеделски земи, на които има право заявителят. В атакуваното решение е посочена площта на имотите, правото на собственост върху които се признава и определя за възстановяване и местностите, в които се намират тези имоти, като липса само категорията на земите. Нито в тази редакция, нито в настоящата посочената разпоредба не изисква в това решение да се посочват граници, съседи или номера на имотите. Посочените реквизити следва да има решението по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, с което се възстановява правото на собственост, което решение обаче се издава на основание на влезлия в сила план за земеразделяне. Към това решение се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие. Съгласно чл. 27, ал.3 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

В настоящия случай решение по Протокол № 945 от м. февруари 1993г. на ПК-Берковица е издадено преди плана за земеразделяне на с.Замфирово да влезе в сила, поради което и не би могло да има реквизитите на решението по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, които жалбоподателката смята, че трябва да има. Поради изложеното решението е действително и е породило последици за своите адресати.

Разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗСПЗЗ изисква към заявлението за възстановяване на правата върху земеделските земи заявителят да представи писмени доказателства, удостоверяващи правото му собственост или това на неговия наследодател върху претендираните за възстановяване земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС. Съгласно чл. 12, ал.2 от ЗСПЗЗ (Отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 1992 г., доп., бр. 45 от 1995 г., изм., бр. 98 от 1997 г.) правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. В периода от 1992 г. до 2007 г. алинея трета на същия член е допускала при липса на писмени доказателства заявителят да приложи към заявлението си декларация с нотариално заверен подпис, с която да декларира правото си на собственост.

В настоящия случай не се установи жалбоподателката С.И. със заявлението от 28.02.1992г. да е представила някакви доказателства за правото на собственост на наследодателя й А.К.Т. върху заявените в пункт 11 и 12 в заявлението земеделски земи - нива от 10 дка в м."Пупльовица" и нива от 4 дка в м.”Гламите". Такива доказателства не са представени и впоследствие по преписка вх. № 5638/1992г. на ОСЗ-Берковица, нито пък в производството по обжалване на отказа на административния орган, което и не се оспорва от жалбоподателката.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, че ОСЗ - Берковица е следвало да представи по преписката опис-декларацията за членство в ТКЗС на наследодателя на жалбоподателката. Задължение на заявителя е, съгласно чл. 12, ал.1 от ЗСПЗЗ, а не на административния орган, да представи доказателства за собственост на имотите, които заявява. Дори и в случая да е била представена такава опис-декларация и впоследствие да е била изгубена или унищожена (за което по делото не се събраха доказателства), заявителят отново може да се снабди с копие от опис-декларацията от органа, който съхранява документите от бившите ТКЗС, и да го представи на ОСЗ-Берковица.   

С оглед изложеното съдът счита постановеният с решение по Протокол № 945 от м. февруари 1993г. на Поземлена комисия (сега ОСЗ) – Берковица отказ за признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива от 10 дка в м."Пупльовица" и нива от 4 дка в м.”Гламите", и двата в землището на с.Замфирово, за законосъобразен, а жалбата срещу него за неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Неоснователна е жалбата и в частта, в която жалбоподателката С.А. иска от съда да върне преписката на ОСЗ-Берковица със задължителни указания да издаде решение за възстановяване право на собственост по отношение на заявените имоти, съдържащо всички реквизити съгласно чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.27 ППЗСПЗЗ, придружено със скици. С Решение № 1074/27.07.1999г. ОСЗ-Берковица е възстановила правото на собственост на наследниците на А.К.Т. съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Замфирово върху имоти с №№ 013094, 018117 и 062055 по плана за земеразделяне, с обща площ 19.000 дка. В това решение имотите са описани с конкретни номера и същото съдържа реквизитите по чл.14, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ. Това решение не е предмет на обжалване и в жалбата няма твърдения към него да не са издадени скици от ОСЗ-Берковица.

По отношение на имотите: нива от 2 дка в м.”Чъртово” и три броя лозя с обща площ 3,3 дка в м.”Боев требеж” (или общо с площ от 5.3 дка, представляваща разликата до площта от 24.3 дка на признатите за възстановяване с Протокол № 945/1993г. имоти) се установи по делото, че същите са определени за възстановяване в съществуващи стари реални граници и административното производство по възстановяването им не е приключило. За завършването на това производство по възстановяване на признатото право на собственост е необходимо съдействие от страна на жалбоподателката - идентифицирането на имотите на терен, което същата не е направила, въпреки уведомяването й за необходимостта от такова.

По изложените съображения жалбата на С.А. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 1582 от 13.12.2010г., подадена от С.А.И. *** срещу отказа на Общинска служба по земеделие - Берковица да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на наследниците на А. К. Т. (П.) на нива от 10 дка в м."Пупльовица" и нива от 4 дка в м.”Гламите", и двата в землището на с.Замфирово, обективиран в решение по протокол № 945 от месец февруари 1993 година на ОСЗ-Берковица, както и по отношение искането й да върне преписка вх. № 5638/1992г. на ОСЗ-Берковица със задължителни указания да издаде решение за възстановяване право на собственост по отношение на заявените имоти, съдържащо всички реквизити съгласно чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.27 ППЗСПЗЗ, придружено със скици.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението за страните.

                       

                                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: