Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 11.01.2012 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на десети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

                              

                                                                             Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 765 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявен иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ.

В исковата молба ищцата В.К.Т. *** твърди, че е работила в ответното дружество „Бертекс” АД, гр.Берковица въз основа на трудов договор в продължение на повече от 36 години на длъжност „началник склад”. Със Заповед № 15/26.03.2010г. на Изпълнителния директор на дружеството на основание чл.327, т.2 от КТ трудовото правоотношение било прекратено, считано от същата дата. Поддържа, че в заповедта работодателят посочил, че следва да й бъде изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал. 1 от КТ за период от 2006г. до 2010г., общо за 68 дни. По предложение на работодателя в началото на м. февруари 2011г. помежду им било постигнато извънсъдебно споразумение, по силата на което ответното дружество се задължило до края на м.октомври 2011г. да й изплати посоченото по-горе обезщетение, което след приспадане на ДОД било в размер 736,63 лева. Въпреки това обаче, до месец май 2011г. ответното дружество й изплатило само 50 лева от дължимото й обезщетение, като останалата сума от 686 лева не й е изплатена. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер 686 лева, както следва: за 2006г. - 50 лева, 2007г. - 200 лева, 2008г. - 200 лева, 2009г. - 200 лева и 2010г. - 35 лева, както и да й присъди направените съдебни разноски.

Ответното дружество „Бертекс” АД, гр.Берковица, представлявано от изпълнителния директор А.И.И., редовно известено, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискало събирането на такива. Редовно призовано за участие в съдебно заседание, не се представлява и не взема становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото и се установи от приложените писмени доказателства, че ищцата В.К.Т. е била в трудово правоотношение с ответното дружество „Бертекс” АД, гр.Берковица. Със заповед № 15/26.03.2010г. на изпълнителния директор на дружеството, на основание чл.327, т.2 от КТ, било прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 29.03.2010г. В заповедта работодателят е отразил, че на работника следва да бъде изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал. 1 от КТ общо за 68 дни (5 дни за 2006г., 20 дни за 2007г., 20 дни за 2008г., 20 дни за 2009г. и 2 дни за 2010г.). През 2011г. страните сключили споразумение, по силата на което ответното дружество се задължило до края на м.октомври 2011г. да изплати на ищцата обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер 818, 48 лв., което след приспадане на ДОД е в размер 736,63 лева. Установи се също, от признанието на ищцата в исковата молба, че до месец май 2011г. ответното дружество й е изплатило само 50 лева от дължимото й обезщетение, като по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на останалата сума от 686 лева.

От правна страна въз основа на така възприетите фактически констатации, съдът намира за обосновани следните изводи:

При прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е останал неизползван платен годишен отпуск. Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ (редакция ДВ, бр. 100 от 1992 г.) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявения иск – с определението от 23.12.2011г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Ответното дружество – работодател не е изпълнило задължението си за заплащане на ищцата-работник обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от 2006г. до 2010г., общо за 68 дни, поради което следва да заплати на ищцата обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за този период в претендирания размер от 686 лв. Претенцията на ищцата за заплащане на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е доказана и следва да се уважи като основателна.

С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 60 лв. и в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса за уважения иск в размер 50 лв., съгл. чл. 1 от Тарифа за ДТКСС по ГПК на МС от 27.02.2008г.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

      

 

ОСЪЖДА „БЕРТЕКС” АД със седалище и адрес на управление град Берковица, обл.Монтана, ул, „Срацимировска” № 28, ЕИК 111009642, представлявано от А.И.И. - изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на В.К.Т., ЕГН ********** *** сумата 686 (шестотин осемдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ общо за 68 дни (5 дни за 2006г., 20 дни за 2007г., 20 дни за 2008г., 20 дни за 2009г. и 2 дни за 2010г.), както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 60 лева.

ОСЪЖДА „БЕРТЕКС” АД със седалище и адрес на управление град Берковица, обл.Монтана, ул, „Срацимировска” № 28, ЕИК 111009642, представлявано от А.И.И. - изпълнителен директор, да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ВСС държавна такса за уважения иск по чл.224, ал.1 КТ в размер 50 (петдесет) лв., както и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: