Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 16.01.2012 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на десети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:                               

                                               

                                                                              Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 862 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът е за делба на съсобствени по наследство сгради и производството е във фазата по извършването на делбата.

Предмет на делбата, съгласно влязлото в сила решение от 15.04.2011 г. на БРС, са следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 12961.422.589.2, с предназначение: хангар, депо, гараж, със застроена площ 31 кв. метра, брой етажи: 1 и сграда с идентификатор 12961.422.589.3, с предназначение: постройка на допълващо застрояване, със застроена площ 11 кв. метра, брой етажи: 1, двете сгради построени в поземлен имот с идентификатор 12961.422.589 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Вършец, област Монтана, одобрени със заповед РД-18-74 от 24.06.2008 година, с административен адрес: град Вършец, ул. „Дончо Станчев” № 31, с площ 705 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: 940, квартал 57, парцел VIII; при съседи имоти: 12961.422.593, 12961.422.687, 12961.422.688, 12961.422.592, 12961.422.591, 12961.422.590, 12961.422.588, 12961.422.580, при права на съделителите:  по 1/2 идеална част от правото на собственост за всеки от съделителите: В.Г.М.-В. и М.Г.М..

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителката В.Г.М.-В. предяви срещу другия съделител претенции за извършени от нея необходими разноски и подобрения в сграда с идентификатор 12961.422.589.2, с предназначение: хангар, депо, гараж, със застроена площ 31 кв. метра, на един етаж, подробно описани в молба (л.81-84 от делото).

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията по назначените съдебно-технически експертизи, приема за установено следното:

 

По извършване на делбата

В решението по допускане на делбата, съдът е определил субективните и обективни предели, в които да се осъществи потестативното право на делба. Видно от приложеното по делото становище на главния архитект на Община Вършец (л.71 по делото), дадено на основание чл.203 от ЗУТ, както и от заключението на вещото лице Л.И. от 01.06.2011г. по назначената съдебно-техническа експертиза, допуснатите до делба сгради, според съответните технически норми и правила, са неподеляеми. Горното обстоятелство не беше оспорено от съделителите и се възприема от съда при постановяване на решението.

Тъй като неподеляемите сгради не са жилища, никой от съделителите не е заявил претенция за възлагане на основание чл. 349 от ГПК. В съдебно заседание и двамата съделители, чрез процесуалните си представители, заявиха желанието си сградите да бъдат изнесени на публична продан. В  този случай единственият способ за ликвидирането на съсобствеността е по реда на чл. 348 от ГПК, т. е. чрез изнасянето на делбените сгради на публична продан, като сумата от продажбата се разпредели между съделителите съобразно с идеалните им части – по 1/2 част от сумата за всеки от тях.

 

По отношение на исканията на съделителката-ищца за заплащане на направени необходими разноски и подобрения.

С писмена молба, депозирана по делото в първото съдебно заседание след допускане на делбата, съделителката В.Г.М.-В. предяви срещу другия съделител М.Г.М. претенции за присъждане на направени от нея необходими разноски и извършени от нея подобрения в периода месец юли – месец август 2008г. в сграда с идентификатор 12961.422.589.2, с предназначение: хангар, депо, гараж, със застроена площ 31 кв. метра, на един етаж, както следва: 1. ремонт на покрива на сградата, състоящ се в подмяна на изгнили носещи греди, поставяне на нови летви за керемиди, пренареждане на керемидите и нова обшивка с дъски. Претендираните разходи за материали /закупуване и доставка/ за ремонта на покрива са в размер 236 лв., а претендираните разходи за труд са на стойност 300 лв. или общо стойността на тази претенция е 536,00 лева. 2. удължаване на навеса пред сградата, поради течове при дъжд; изравняване и шпакловане на стените и тавана на навеса; боядисване с фасаген на стените и тавана на навеса; изграждане на бетониран под на навеса с размери 4 на 2 метра и изграждане на камина. Претендираните разходи за материали /закупуване и доставка/ за удължаване на навеса са в размер 534 лв., а претендираните разходи за труд са на стойност 392 лв. или общо стойността на тази претенция е 922 лева (посочени в молбата). По искане на ищцата в съдебно заседание от 10.01.2012г. съдът допусна изменение на размера на претенциите, както следва: сумата 684.45 лв., представляваща стойността на необходимите разноски и сумата 1002.02 лв., представляваща стойността на подобренията. Претенцията на ищцата е съделителя-ответник да бъде осъден да й заплати следващото й се обезщетение, съобразно правата му, определени с решението по допускане на делбата.

Съделителят–ответник по исковете за необходими разноски и подобрения, чрез процесуалния си представител, в съдебното заседание оспорва същите, като по отношение претенцията за подобрения на ищцата счита, че възлиза на сумата 684.45 лв., както е по заключението на вещото лице по допълнителната експертиза; по отношение претенцията за необходими разноски, счита че иска е доказан до размер 490 лв., с оглед показанията на разпитания свидетел. В останалата част счита, че исковете са неоснователни и като такива моли съда да ги отхвърли.

За доказване на извършените в сградата строително-монтажни работи по делото се разпита свидетеля А.К.. От показанията на същия се установи, че е било наложително да се извърши смяна на покрива на лятната кухня, тъй като стените й били подгизнали от вода. През 2008г. свидетелят е извършил ремонт на половината покрив на лятната кухня - сменил е дървената част и е прередил циглите. След това свидетелят е направил стените с гипс картон и окачен таван, а на пода е направил замазка с лепене на камък за обръщане водостока на оттичащата се вода. Според свидетеля съпруга на ищцата е закупил материалите за ремонта, а за извършената работа ищцата му е платила 492 лв. Свидетелят установи също, че камината в сградата е изградена от съпруга на ищцата. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел, тъй като същите са преки, непосредствени, логични и безпристрастни и са в унисон помежду си, считайки, че те са пряко относими към предмета на доказване в настоящето производство.

При това положение съдът намира за доказани по основание претенциите на ищцата за направени от нея необходими разноски и извършени от нея подобрения в сграда с идентификатор 12961.422.589.2.

Извършването на необходими разноски по поддържането на общата вещ не се нуждае от съгласието на останалите съсобственици. Действията по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици дължат възстановяване на направените разноски. Не е необходимо поправките да са увеличили стойността на имота, достатъчно е да се установи, че направените разходи са били наложителни и са предпазили вещта от развала. Подобрителят винаги може да иска от другите съсобственици необходимите разноски и правоотношенията помежду им се уреждат по реда и съобразно правилото на чл.30, ал.3 от ЗС. Те се дължат в размера, в който действително са направени, т. е. дължи се стойността, която съсобственикът е заплатил към момента на извършване на разноските.

В настоящото производство от показанията на свидетеля се установи, че направените от ищцата разноски за ремонт на покрива на лятната кухня, състоящ се в подмяна на изгнили носещи греди, поставяне на нови летви за керемиди, пренареждане на керемидите и нова обшивка с дъски, са били наложителни, тъй като покрива е бил протекъл и стените й били подгизнали от вода. Това е наложило и ремонта на северозападната стена на сградата и северната стена и тавана на съществуващия навес, разноските за който също са били необходими.

Стойността на необходимите разноски, които ищцата е направила в този делбен имот се установява от заключението от 27.06.2011г. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира в тази част като обективно, безпристрастно и изпълнено в съответствие с поставените задачи. Видно от същото стойността на извършените ремонтни дейности на покрива на сградата и на покрива на навеса, както и на северозападната стена на сградата и северната стена и тавана на навеса (с включени труд и материали към месец юли 2008г.) е 692, 76 лева (т.І и т.ІІ от заключението).

Съобразно квотите на страните в съсобствеността, съделителят М.М. дължи на ищцата за извършените от нея необходими разноски в сграда с идентификатор 12961.422.589.2 - 1/2 част от стойността им, а именно 346, 38 лв. На ищцовата страна обаче следва да се присъди само претендираната сума от 342,23 лв. (половината от стойността на необходимите разноски, чиито размер е посочен в молбата за изменение на иска).

Извършените от съделителката В.М. в този делбен имот подобрения по силата на приращението са увеличили дела и на другия съсобственик М.М. съобразно частта, която той има в съсобствеността. С оглед обстоятелството, че съделителката, като съсобственик в делбения имот, има качеството владелец само по отношение на собствения си дял от имота, докато по отношение дела на другия сънаследник има качеството държател, доколкото същата не е манифестирала воля да свои целия имот и по този начин да превърне неговото владение в обикновено държане, извършените от същата подобрения, в частта от имота, съответстващ на дела на другия съсобственик - ответник по иска по сметки, са извършени в качеството й на държател по отношение на тази част.

На следващо място настоящият състав приема, че тези подобрения са извършени без съгласието на другия съсобственик, доколкото в производството не се събраха доказателства, установяващи нещо различно, а именно че са извършени с изричното му съгласие или при негово противопоставяне. При това положение искът за подобренията, извършени от съделителката В.М. след откриване на наследството без съгласието на другия съсобственик следва да се квалифицира като такъв по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, при което на ищцата се дължи обезщетение в размер на това, с което другия съсобственик се е обогатил, а именно сумата, с която се е увеличила стойността на неговата част от имота, вследствие на подобренията.

Стойността на подобренията в делбения имот - сграда с идентификатор 12961.422.589.2, се установява от заключението от 27.06.2011г. по назначената съдебно-техническа експертиза. Видно от същото стойността на извършените ремонтни дейности (с включени труд и материали) е както следва: 1. удължаване на навеса – 310, 13 лева; 2. подравняване и ръчно приготвяне и полагане на бетон за каменни плочи – 191, 88 лева и 3. иззиждане на камина и облицовка с каменни плочи - 500 лева (т.ІІІ, т.ІV и т.V от заключението) или общо стойността на посочените подобрения възлиза на 1002 лв.

Тъй като вещото лице в заключението си погрешно е приело, че  увеличаването на стойността на имота е вследствие на извършените необходими разноски (т.І и т.ІІ от заключението), а не вследствие на подобренията, и е изчислило увеличената стойност на имота на база необходимите разноски, съдът не приема заключението в тази му част и на основание чл.162 от ГПК, приемайки коефициента на обезценяване за две години, възприет от вещото лице – 1,2 %, приема, че стойността на сграда с идентификатор 12961.422.589.2, вследствие на извършените в нея подобрения, се е увеличила с 990 лева.

Съобразно квотите на съделителите в съсобствеността, съделителят М.М. дължи на ищцата за извършените от нея подобрения в сграда с идентификатор 12961.422.589.2 - 1/2 част от увеличената стойност на имота, а именно 495 лв., до който размер искът за подобрения се явява основателен. Над този размер до пълния предявен такъв от 501 лв. (половината от стойността на подобренията, чиито размер е посочен в молбата за изменение на иска) искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Съделителите следва да заплатят на основание чл. 355 вр. с чл. 78 от ГПК държавна такса съобразно уважената и отхвърлена част от исковете за необходими разноски и подобрения, както следва: М.М. – 50 лв. за уважения иск за необходими разноски и 49 лв. за уважената част от иска за подобрения, а В.М. – 1 лв. за отхвърлената част от иска за подобрения.

От заключението на вещото лице от 01.06.2011г. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съда приема като обективно и компетентно, се установи, че пазарната стойност на сграда с идентификатор 12961.422.589.2 е 7 543 лв., а пазарната стойност на сграда с идентификатор 12961.422.589.3 е 394 лв., или общата стойност на двата делбени имота е 7 937 лева. Въз основа на пазарната стойност на имотите се определят и дяловете на съделителите, които са по 3 968, 5 лева на всеки един от тях. Съобразно стойността на дяловете и съгласно чл.8 от Тарифа за ДТСС по ГПК, съделителите следва да заплатят и държавни такси за извършване на делбата по 158, 74 лева от всеки един от тях.

По отношение претенцията на ищцата за заплащане на направените от нея в хода на производството разноски: ищцата е заплатила общо 271 лв., от които 141 лв. такси за снабдяване със скици, данъчна оценка на имота, удостоверение за наследници и удостоверение за търпим строеж и 130 лв. депозит за извършване на назначените от съда две експертизи, а ответникът не е извършил разноски. От една страна, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищцата такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имала такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част на иска. Поначало, ищцата има право да иска от ответника да й заплати направените разноски, ако те са предизвикали нуждата от делото. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. От друга страна обаче, чл. 355 от ГПК предвижда, че страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. В настоящия казус е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 355 от ГПК, която в случая е специална спрямо тази на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Извършената съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо, всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Предвид това и с оглед изхода на спора и стойността на дяловете, които получават страните, всеки от съделителите ще поеме своята част от разноските по делото, която - изчислена, е по 135, 50 лв. Тъй като ищцата е заплатила общо 271 лв., подлежащи на разпределение, на нея следва да се присъди разликата между тази сума и припадащите й се разноски в размер на 135, 50 лева, която ответникът следва да й заплати. Направените от съделителите разноски за адвокатско възнаграждение се поемат от страните, както са ги направили.

 

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 348 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕТО НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 12961.422.589.2, с предназначение: хангар, депо, гараж, със застроена площ 31 кв. метра, брой етажи: 1 и сграда с идентификатор 12961.422.589.3, с предназначение: постройка на допълващо застрояване, със застроена площ 11 кв. метра, брой етажи: 1, двете сгради построени в поземлен имот с идентификатор 12961.422.589 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Вършец, област Монтана, одобрени със заповед РД-18-74 от 24.06.2008 година, с административен адрес: град Вършец, ул. „Дончо Станчев” № 31, с площ 705 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: 940, квартал 57, парцел VIII; при съседи имоти: 12961.422.593, 12961.422.687, 12961.422.688, 12961.422.592, 12961.422.591, 12961.422.590, 12961.422.588, 12961.422.580, като получената от продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно с частите им, както следва: 1/2 част от сумата за В.Г.М.-В., ЕГН **********,*** и 1/2 част от сумата за М.Г.М., ЕГН **********,***.

ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.М.-В., ЕГН **********,*** сумата 342,23 лв., представляваща обезщетение за извършени необходими разноски в сграда с идентификатор 12961.422.589.2, сумата 495 лв., представляваща обезщетение за извършени подобрения в сграда с идентификатор 12961.422.589.2, съобразно с дела му, както и разноски в размер на 135, 50 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за подобрения над този размер до пълния предявен такъв от 501 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА В.Г.М.-В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса за извършване на делбата върху стойността на дяла й 158, 74 лева, 1 лв. за отхвърлената част от иска за подобрения, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса за извършване на делбата върху стойността на дяла му 158, 74 лева, 50 лв. за уважения иск за необходими разноски и 49 лв. за уважената част от иска за подобрения, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: