Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 06.04.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 30 март..…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..……………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………..…...АН дело 115 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 1089 / 03.09.2011г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на А.М.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 150.00 лева на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП, като на основание чл.4 от Наредба № Із-1959 /27.12.2007г. на МВР са отнети 5 контролни точки, глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП, като на основание чл.4 от Наредба № Із-1959 /27.12.2007г. на МВР са отнети 5 контролни точки.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал А.М.Г., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Редовно призован за участие в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 08.08.2011г. свидетелят Т.Г.Г. и Д.К.К., служители на РУ „Полиция” град Берковица не били на работа този ден и се намирали в заведение „Кипарис” в град Берковица, в непосредствена близост до бул.”Мрамор”. В лятната градина на заведението и по площада на града имало много хора, включително и деца. Около 23.00 часа от заведението излязъл жалбоподателя А.Г. и привел в движение мотопед „Малагути Фантом” с рама № ZJМ40070044DG:537410М, като се отправил от ул.”Берковска река” към заведение „Парадайс” и площада на града. Моторното превозно средство било без регистрационни табели, водачът не поставил обезопасителна каска и липсвали преден фар, задна габаритна светлина и потепоказатели. Свидетелят Т.Г. незабавно се обадил в РУ „Полиция” град Берковица и подал сигнал за това. На сигнала се явил свидетелят Т.Й.Г.. Установил жалбоподателя в близост до Пенсионерският клуб в града. При проверката се установило, че не притежава СУ на МПС.

         За извършените нарушения му бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Жалбоподателят отказал да го подпише. Отказът бил оформен съгласно изискването на чл.43 ал.2 от ЗАНН.       

         Административнонаказващият орган е счел, че нарушенията са доказани, поради което издал атакуваното наказателно постановление.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Т.Й.Г. – актосъставител и Т.Г.Г. - свидетел по установяване на нарушението съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

         Наказаният навежда доводи, че не е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение, както и че когато му е извършена проверка, същият не е управлявал МПС.

         Неоснователен е доводът на наказаният, че тъй като проверката му е била извършена когато не е управлявал МПС, то не е извършил визираното в акта и НП нарушение. Свидетелят Т.Г.Г. е пряк очевидец на извършеното нарушение, той е подал сигнала и именно като служител на РУ „Полиция” - Берковица /макар и не на работа/ е могъл ясно и точно да възприеме противоправното поведение на наказания.

         Съгласно чл.189 ал.2 от ЗАНН редовно съставените актове имат доказателствена сила до установяване на противното. Съставеният акт е редовен от външна страна, поради което може да се позове на доказателствена сила. Жалбоподателят по никакъв начин не доказа в процеса твърденията си, че не е извършил деянията, за които е наказан.

         При издаването на наказателното постановление е допускана грешка, като вместо санкционната норма да бъде чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е вписана точка 1 от същият текст. Съдът намира това за техническа грешка, която по никакъв начин не променя фактическата обстановка или наложената санкция на жалбоподателя.

По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на всяко едно от наказанията административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил съответните наказания.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 1089 / 03.09.2011г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, с което на А.М.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 150.00 лева на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП, като на основание чл.4 от Наредба № Із-1959 /27.12.2007г. на МВР са отнети 5 контролни точки, глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП, като на основание чл.4 от Наредба № Із-1959 /27.12.2007г. на МВР са отнети 5 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: