Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Берковица, 23.04.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-Берковица, II -ри наказателен състав в публично заседание на 22.03.2012 г. в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА  Г.

 

при секретаря Т.Й., като разгледа докладваното от съдия Г. АНД №66 по описа за 2012 г. на РС-Берковица, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №578/10.06.2009 г. на Началника на РПУ-Берковица на О.В.К. *** с настоящ адрес  гр.Видин,жк”Съединение”бл.8,в.А,ет.9,ап.36 / и ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лв., отнети са му 7 контролни точки, лишен е от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 182 ал. 2 т. 4 ЗДвП и Наредба №I-1959 на МВР за нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя, който в подадената жалба излага доводи за нарушени процесуални правила при издаване  и връчване на НП.Навежда доводи за изтекъл давностен срок,с който АНО не се е съобразил.В съдебно заседание се явява лично ,като поддържа доводите,изложени в жалбата,както и допълнителни такива,но не представя доказателства в подкрепа на твърденията  и посредством които да обори доказателствената сила на АУАН и издаденото въз основа на него НП.

 Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че на дата 01.05.2009 г., в 13,41 минути по път ІІ-81  на разклона за с.Комарево, с посока на движение  към гр.Монтана жалбоподателят  управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ С 5599 РХ  със скорост 88 км/час при ограничение на скоростта с пътен знак В-26 - 50 км/час , като скоростта е измерена, фиксирана с час и дата с техническо средство -  Радар TRД-4  с № 258,тариран до 04.2010год. и показана на водача .     Служителите на РУ”П” са съставили на жалбоподателя акт за установяване на нарушение на разпоредба от Закона за движение по пътищата чл.21 ал.2 –управлява лек автомобил с превишена скорост 88км/ч  при ограничение  50 км/ч. с пътен знак В-26,като скоростта е фиксирана и показана на водача с апарат ТРД-4 №258.

Акта за установяване на административно нарушение е връчен на  нарушителя , същият  го е подписал,като не е вписал възражения. Ако жалбоподателят действително не е бил съгласен с фактическите констатации в АУАН,е имал пълната възможност да депозира своите възражения  и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.

 Впоследствие жалбоподателят в жалбата излага твърдения относно допуснати нарушения на процедурата по връчване на НП и моли същото  да бъде отменено .

    На основание  така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена  описаната по-горе административна санкция.

С атакуваното НП №578/09год.  наказващият орган възприел изцяло отразената в акта фактическа обстановка и квалификация и наложил на жалбоподателя посочените по-горе наказания.

 Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства .

 Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, за което е ангажирана и неговата административно-наказателна отговорност. Законосъобразно наказващия орган е приел, че е налице извършено и доказано административно нарушение и то именно от К. /същият не оспорва нарушението и авторството му, а само сочи нарушения при връчване на НП /. Установени са елементите на състава на нарушението – управление на МПС извън населено място т. е., при максимално разрешена скорост от 50 км. ч., както и скоростта на автомобила управляван от жалбоподателя 88 км. ч. Същата е фиксирана с одобрено техническо средство, видно от приложената по делото разпечатка от техническото средство . Установен с категоричност е и авторът на нарушението .

От приложената справка от РУ „П” – Берковица се установява по безспорен начин годността на техническото средство, с което е измерена скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил на дата 01.05.2009 г. в 13.41 часа, както и самата скорост, а именно 88 км/ч, засечена именно на посочената дата и час, съгласно  извлечението от паметта на апарата. В този смисъл са  показанията на свид. Г.В. и П.П. които съдът кредитира. След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП. Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото писмени доказателства /АУАН, справка за годността на техническо средство и извлечение от паметта на същото/, прочетени и приети по надлежния ред и гласни такива /показанията на свид.В. и П., които съдът кредитира/. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната.

Възраженията на жалбоподателя,посочени в жалбата за изтекъл давностен срок съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 от ЗАНН са неоснователни.Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта,с който е наложено наказанието,какъвто в случая се явява издаденото НП.Същото обаче не е влязло в законна сила,тъй като не е  връчено. В тази връзка неоснователно се явява и твърдението,че НП е следвало да бъде връчено при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН.Съгласно  чл. 58, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Касационната инстанция приема, че не са налице изискванията за приложение на  чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Действително, нарушителят не е открит на посочения в АУАН адрес, но наказващият орган не е представил доказателства, а липсват и твърдения в тази насока, че е положил усилия да открие новия адрес на нарушителя или в случай, че установи, че адресът му не е променян - да предприеме връчване на НП по друг начин.Неприложима в случая е и разпоредбата на чл.82 ал.3 от ЗАНН ,тъй като предвидения срок / ако се приеме от издаване на НП/ изтича на 10.06.2012год.

Във връзка с това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189 ал. 2 ЗДвП не е оборена от жалбоподателя, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от контролните органи в хода на административно-наказателното производство.

Следва да се отбележи, че съдът при цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление не констатира твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила.

  По тези съображения, въззивната инстанция счита, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на административно нарушение от страна на жалбоподателя по чл. 21, ал. 2 от ЗДП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7 ал. 1 от ЗАНН, за което правилно жалбоподателя е санкциониран с предвиденото в закона административно наказание - чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДП.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че К. е извършил посоченото административно нарушение. Наказанието правилно е индивидуализирано.

По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

Жалбоподателят е санкциониран по ЗДвП по редакцията на същия към момента на извършване на нарушението , като разпоредбата на чл. 182 ал. 2 т. 4 ЗДвП е предвиждала глоба в размер на 100 лв.,лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един / месец  и отнемане на 7 контролни точки по Наредба №I-1959 на МВР.

Тъй като разпоредбата на чл. 182 ЗДвП беше изменена с ДВ, бр. 10/2011 г., в сила от 04.02.2011 г. и бяха премахнати кумулативно предвидените - отнемане на контролни точки и лишаване от право да управлява МПС, съдът намира, че следва да намери приложение чл. 3 ал. 2 ЗАНН  /”ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя”/  във вр. с чл. 2 ал. 2 НК – приложение на по-благоприятния закон.

В новата редакция на чл. 182 ал. 2 т. 4 ЗДвП, законодателят е предвидил само глоба в размер на 150 лв., поради което НП в частта по отнетите 7 контролни точки /които вече не съществуват и в Наредба №I-1959 на МВР/  и лишаването от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец следва да бъде отменено.

По отношение на наложената глоба, макар и в по-малък размер от предвидения с изменената разпоредба, съдът няма правомощия да увеличи същата.

Относно обстоятелството, че отмяната на контролните точки с оглед изменението на чл. 182 ЗДвП, е наложително да се направи от съда:

Отнемането на контролните точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а при налагане на наказанията в НП се отбелязва броят им. Следователно, отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона - арг. чл. 157 ЗДвП.

След като Законът за движението по пътищата в чл. 182 вече не предвижда отнемането на контролни точки за посочения вид нарушения, то по силата на закона /и то по-благоприятния/, тези контролни точки следва да бъдат отменени при разглеждане на делото от въззивната инстанция. Правото на съда да се произнася по тези контролни точки /с отчетен или удостоверителен характер/, произтича от правилото на чл. 189 ал. 14 ЗДвП - за неуредените в закона случаи по обжалването на наказателните постановления се прилагат разпоредбите на ЗАНН, т. е, в правомощията на съда е да отмени НП в частта по отнетите точки, след като ЗДвП вече не предвижда такъв отчет на контролни точки за този вид нарушения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ НП №578/10.06.2009 г. на Началника на РПУ-Берковица,с което  на О.В.К. *** /  с настоящ адрес  гр.Видин,жк”Съединение”бл.8,в.А,ет.9,ап.36 / и ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лв., отнети са му 7 контролни точки, лишен е от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 182 ал. 2 т. 4 ЗДвП и Наредба №I-1959 на МВР за нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДвП, като ОТМЕНЯ лишаването от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец и отнемането на 7 контролни точки и ПОТВЪРЖДАВА глобата в размер на 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Монтана.

 

                                                                                                                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: