Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 02.04.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 13 март..…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..……………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………..….....АН дело 35 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 204 / 18.11.2011г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица на В.Б.С. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00лв. на основание чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Б.С., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 06.12.2011г. свидетелите Д.К.К. и Т.Г.Г., в качеството си на служители на въззиваемата страна извършвали проверка по КАТ. Около 14.45 часа  по ІІ-81 на КПП „Чепраза” с посока на движение  от град Берковица към град София се движел лек автомобил „Ауди 80” с ДКН ........ Същите го спрели за рутинна проверка. При последната се установило, че водач на МПС е жалбоподателя В.Б.С.. Установило се още, че МПС нямало валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност” за 2011г. и на предно панорамно стъкло няма залепен валиден стикер. Проверяващите приели това като нарушение на чл.259 ал.1 от КЗ и съставили АУАН на жалбоподателя В.Б.С..

         При съставяне на акта наказания С. отбелязал, че има възражения, но не посочил в какво се изразяват.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Д.К.К.  актосъставител и Т.Г.Г. - свидетел по установяване на нарушението съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

         Жалбоподателят оспорва констатациите отразени в АУАН и НП, като твърди, че не кореспондират на действителното положение.         

         Спорното по делото е дали действието /респ.бездействието/ на жалбоподателя съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е вменена административна отговорност, както и правилно ли е определен размера на наложеното наказание.

         Жалбоподателят навежда доводи, че към момента на проверката е имал сключена задължителна застраховка „ГО” за 2011г, но не е носел в себе си, което съставлява друго административно нарушение.

         Съдът намира това възражение за неоснователно.

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателят е имал сключена задължителна застраховка ГО за 2011г, считано от 26.05.2011г. до 25.05.2012г, като същата е била на разсрочено плащане на премията. Жалбоподателят не е заплатил третата вноска с падеж 25.11.2011г. На 06.12.2011г. при същият застраховател и за същото МПС е сключена нова застраховка „ГО” за 2011г. Същата обаче е със срок на валидност от 06.12.2011г. от 17.00 часа. Проверката, която е била извършена на наказания е била на 06.12.2011г. в 14.45 часа. От тук следва извода, че към момента на проверката новата сключена от жалбоподателя застраховка не е имала действие. Предвид на това наказаният при проверката не е имал валидна застраховка ГО за 2011г.

         Предвид на гореизложено съдът намира, че жалбоподателя е извършил това нарушение, поради което правилно му е вменена и административна отговорност.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателя е извършил нарушението, за които е наказан и същото правилно е квалифицирано по чл.259 ал.1 от КЗ.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение. Тези обществени отношения по задължителното застраховане на МПС са масово нарушавани и са причина за неблагоприятните последици за изрядни водачи на МПС при настъпване на застрахователно събитие. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Административен съд – Монтана по приложението на чл.259 ал.1 във връзка с чл.249 ал.1 и чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, където изначално се изключва разбирането за маловажност на случая – арг.Решение от 02.03.2012г. по КАНД № 23 по описа за 2012г. на АС-Монтана.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил съответните наказания.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление204 / 18.11.2011г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица, с което на В.Б.С. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00лв. на основание чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: