Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 02.04.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 02 март……..…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година……....……….………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А...….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….......АН дело 22 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 17355/ 10.08.2011г. на И.Д. Териториален данъчен директор на НАП  град Велико Търново на ЕТ „ЕМ-СИ-Е.Д.” със седалище и адрес на управление град В., ул.”Б.” № .., вх…, ап…, представлявано от собственика си Е.Д.И. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00лв. на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Е.И., като представляващ ЕТ, който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Навежда още доводи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили цялото административно-наказателно производство. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 12.07.2011г. около 18.30 часа служители на въззиваемата страна – свидетелите В.А. и Е.Т. извършили проверка на търговски обект – кафе аперитив, находящо се в село С., обл.М., собственост на жалбоподателя във връзка с издаването на касови бележки. Проверяващите извършили контролна покупка на пакетче дъвки, при която била издадена касова бележка /арг.л.11 от делото/.     При засичане на касата обаче се установило, че разчетената касова наличност от ФУ е 21.40 лева, а фактическата наличност на немаркирани средства е 160.80 лева. Установили, че в касата са въведени 50.00 лева и разликата от немаркираните средства е 85.40 лева.

         Проверяващите приели, че това съставлява нарушение на чл.25 ал.1 т.1 и ал.3 от Наредба Н-18/2006г. на МФ и издали акт за установяване на административно нарушение. При предявяване на акта жалбоподателя Е.И. направил възражение, в смисъл, че непосредствено преди проверката му е върната сума от 85.00 лева, която представлява „вересия”.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите В.А. и Е.Т., същите са обективни и няма индиция за тяхната заинтересованост.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

        

         Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите отразени в АУАН и НП. Навежда доводи, че разликата получила се при проверката е от върнати пари /вересии/. Твърди, че не и извършена проверка на възражението, поради което е нарушена процедурата по чл.52 ал.4 от ЗАНН.

         Спорното по делото е дали жалбоподателя е извършил деяние, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН съставлява административно нарушение, правилно ли му е реализирана административнонаказателна отговорност, както и правилно ли е определен размера на наложеното наказание.

         При извършената цялостна проверка за законосъобразност съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на наказания и води до цялостна незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

След като се запознал с всички доказателства по административнонаказателната преписка, наказващият орган приел, че разликата между отчетена и налична сума във фискалното устройство се дължи на неиздаване на касова бележка, макар при контролната покупка да е издадена такава. Приел, че това е нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, която предвижда задължение за търговеца да издаде касова бележка за извършена продажба или услуга, независимо от документирането на същата с издаден първичен счетоводен документ, и  наложил имуществена санкция по чл.185 ал.1 от ЗДДС в минимален  размер.

Съдът намира, че въззивната жалба е основателна. Въз основа на възприетата фактическа обстановка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Последното е постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява самостоятелно отменително основание. С оглед на установената фактическа обстановка съдът приема за безспорно, че при извършената данъчна проверка в търговския обект на въззивника е установено несъответствие между отразеното в ЕКАФП и касовата наличност в магазина, която е с 85.40 лв. в повече.  При така установената фактическа обстановка, неправилно актосъставителя и административнонаказващият орган са приели, че е нарушена нормата на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Разпоредбата на чл. 25, ал.1 от цитираната Наредба предвижда задължително да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ. При извършената контролна покупка такава бележка е издадена.  В процесния случай не е установено като нарушение от страна на търговеца “не издаване на фискална касова бележка за извършена продажба”,  което е административно нарушение по смисъла на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ,  а е установено несъответствие между касовата наличност в касата на кафе - аперитива и отразеното в ЕКАФП, което е самостоятелен състав на административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, и представлява по същината си нарушение на правилата по регистриране и отчитане на промени в касовата наличност във фискалното устройство. Това несъответствие между установената фактическа обстановка от проверяващите инспектори и квалификацията на административното нарушение е съществено нарушение на административно-процесуалните правила в проведеното административнонаказателно производство, което е неотстранимо във фазата на съдебното обжалване на наказателното постановление. Нарушението е съществено, тъй като е довело до нарушаване правото на защита на санкционираният едноличен търговец и обуславя материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Приложената в случая  административнонаказателна разпоредба на чл.185 ал.1 от ЗДДС  регламентира административно наказателна отговорност за лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон) за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100-500 лв. или имуществена санкция-за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 2000 лв. В процесният случай не е налице административнонаказателния състав на посочената норма, а именно:  неиздаване на касова бележка (фискален бон), поради което е налице неправилно приложение на материалния закон от АНО и НП като незаконосъобразно следва да се отмени.

         Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17355/ 10.08.2011г. на И.Д. Териториален данъчен директор на НАП  град Велико Търново, с което на ЕТ „Е.-С.-Е.Д.” със седалище и адрес на управление град В., ул.”Б.” № .., вх…, ап…, представлявано от собственика си Е.Д.И. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00лв. на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: