Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 10.04.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 01 март..…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година………….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

                                                    

при секретаря Т.Й.….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Г.………………………..………….....АН дело 593 по описа

за 2011г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 206/30.11.2011г. на Началника на РУ „Полиция” гр. Вършец на К.Н.К. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал К.К., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и  посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 25.11.2011г. около 14.00 часа жалбоподателят К.К. управлявал лек автомобил „БМВ 318”  с ДК№ М 48 83 ВА по път 162 , като при км.32+400 от  посока  град Враца при подаден специален сигнал с ръка за спиране на автомобила,водачът отказва и продължил без да се подчини на сигнала.

         Поведението на водача на автомобила, служителите на РУП-Вършец приели за необичайни. Свидетелят К.З. подал  сигнал за спиране с ръка.По-късно жалбоподателят бил спрян от други служители на РУП-Вършец.

Свидетелите З.,Й. и Й. счели, че деянието на жалбоподателя съставлява нарушение на чл.103 от ЗДвП, поради което му съставили и АУАН.

Административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на актосъставителя и свидетелите,присъствали по време на констатиране на нарушението и съставяне на АУАН  са изключително противоречиви както помежду им,така и  по отношение твърденията на жалбоподателя относно местонахождението им ,мястото откъдето е подаден сигнала и начина на подаването му.Тези противоречия не бяха отстранени и след проведената очна ставка.Така например свид.З. твърди,че свид.Й. се е намирал извън автомобила ,на 5м. от него.Свид.Й. твърди,че същият се е намирал на 20м. от полицейския автомобил,а самият Й. обясни,че се е намирал  на 5 м пред автомобила.Противоречиви са показанията на свидетелите относно местонахождението на свид.Й..Самият той твърди,че по време на подаване на сигнала се е намирал до полицейския автомобил,а свид.З. и Й. твърдят,че се е намирал в автомобила.

          Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

          Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението и по-специално за това, че не е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган- съгласно текста на чл.103 от ЗДвП.

          Анализът на събраните в хода на съдебното следствие доказателства не дава основание да се приеме, че полицейските служители, намиращи се в  патрулния автомобил, са отдали на жалбоподателя К. надлежно нареждане за спиране за извършване на проверка.

          Способите за отдаване на нареждане на спиране от контролните органи са уредени в чл.170, ал.3 от ЗДвП, както следва: 1) своевременно подаване на ясен сигнал със стоп-палка, 2) чрез описваща полукръг червена светлина (през нощта) и 3) подаване на сигнал само с ръка от униформен полицай. Изречение последно от чл.170, ал.3 от ЗДвП допуска сигнал за спиране да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет .

          С оглед установените факти по делото не може да се приеме, че на жалбоподателя е подаден сигнал за спиране по първите три уредени в чл.170, ал.3 от ЗДвП способи.

          Същественият в случая въпрос е доколко подаденият сигнал е бил достатъчно ясен,за да бъде възприет от водача на автомобила като сигнал за спиране,а не като вдигане ръка за поздрав.Видно от показанията на свидетелите,водачът е намалил скоростта на движението на автомобила,вдигнал е рамене ,след което е ускорил и продължил пътя си .По-късно е спрян от други служители на РУП-Вършец. В тази насока съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя в депозираната жалба и в съдебно заседание, че не му е подаден ясен сигнал за спиране, поради което движението с ръка от страна на актосъставителя,той не е възприел като сигнал за спиране.От показанията на разпитаните по делото свидетели  не се установи къде се е намирал контролния орган, когато е подал сигнала за спиране и дали е могъл да бъде забелязан ,както и достатъчно ясен ли е бил сигнала. От показанията на полицейските служители не се установява  безспорно , че на жалбоподателя е бил подаден „специален” сигнал с ръка,както е посочено в АУАН и НП и същия не е спрял.

       Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на доказване е на административнонаказващият орган, чиито ангажирани гласни и писмени доказателства не установяват по един безспорен и категоричен начин  описаното нарушение, факта на осъществяването му, времето и мястото на осъществяването му и неговото авторство.

         Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и  издаденото НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 206/30.11.2011г. на Началника на РУ „Полиция” гр. Вършец ,с което на К.Н.К. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: