Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 14.10.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 14 септември………………………………………… през две хиляди и единадесета година……........……………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 655 по описа за 2010г……………...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, както и по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР.

 

         Ищците Е.З.А., З.А.Д. и М.Е.Д. твърдят в исковата си молба, че са собственици на недвижим имот : ПИ с идентификатор 03928.510.69 по кадастралната карта на град Берковица с административен адрес ул. „Люляк” 5 с площ от 727 кв.м, стар идентигикатор УПИ V, пл.206 в кв.20, ведно с построените в имота четири броя сгради. Твърдят, че М. и З. Джурови са придобили право на собственост върху този имот чрез договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. По – късно дарили 1/2 от имота на ищеца Е.З.. Твърдят още, че ответниците са собственици на съседния имот с идентификатор 03928.510.68 и между тях е налице спор относно това къде се намира границата между двата имота. По този повод през м.март 2008 година се обърнали към правоспособно лице, което извършило трасиране, означаване и координиране на имотните граници. За целта бил съставен протокол, подписан без възражение от М.Д. и Т.А.. Твърдят също, че одобрената в последствие кадастрална карта на града не отразява положението на границата между двата имота, така както тя е отразена в изготвения от правоспособното лице протокол. През м.май 2009 година ответниците започнали изграждане на ограда от мрежа и циментови колове, при което изместили границата по посока на имота на ищците. Твърдят, че в резултат на неправилно поставената ограда и определената имотна граница, ответниците владеят без правно основание около 35 кв.м  от собствения им имот. Молят съда, да постанови решение, с което установи границата между двата имота, да им признае правото на собственост върху процесните квадратни метра площ и осъди ответниците да им възстанови владението върху тях. Претендират се и направените в производството разноски.

        

         Ответниците Т.Г.А. и Е.Т.Р. в срока на отговор възразяват срещу допустимостта на предявения иск. В тази насока навеждат доводи, че имотът е изключителна собственост на Е.Р., поради което не би следвало Т.А. да е конституиран като ответник. Оспорват предявения иск и като неоснователен. Твърдят, че между страните е постигнато съгласие за местоположението на границата между двата имота и след проведена процедура е одобрено изменение на дворищната регулация, която остава по имотна граница по кадастър по плана на града от 1978 година. Освен това твърдят, че от дворното място на ищците към тяхното дворно място са придадени 80 кв.м площ по отношение на които сметките са уредени, направен е въвод във владение още през 1962 година. Тогава е поставена и оградата между двата имота. Твърдят също, че през 2002 година по повод разширение на гараж и работилница ищците са извършили изкопни работи на общата граница между имотите по повод на което е констатирано нарушение от страна на Община Берковица. Оспорват и представения протокол за трасиране от 04.03.2008 година, тъй като използваните от правоспособното лице координати са по плана на града от 1978 година, а не от одобреното през 1997 година изменение, което съвпада с действащата кадастрална карта на града.  Именно този протокол, твърдят ответниците, дал повод на ищците на 21.03.2008 година да поставят 5 броя колове в имота на ответниците с цел да преместят съществуващата още от 1962 година ограда. Молят съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск и им присъди разноски в производството.

 

         При така формулираните от ищеца твърдения и отправено към съда искание, съдия – докладчика е възприел правна квалификация на предявения иск като ревандикационен по чл.108 ЗС. В решение по в.гр.д. 80/2011 година МОС  е дал указания на съда да се произнесе  по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР и едва след това по иск с правно основание чл.108 ЗС.

 

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. Приети са едно основно и няколко допълнителни заключения, представени от вещо лице специалист – геодезист.  След анализ на доказателствата, съдът приема за установени следните факти по делото :

 

         Безспорно в производството е, че ищците са собственици на имот ПИ с идентификатор 03928.510.69 по кадастралната карта на град Берковица с административен адрес ул. „Люляк” 5 с площ от 727 кв.м, стар идентигикатор УПИ V, пл.206 в кв.20, ведно с построените в имота четири броя сгради, а ответницата е собственица на съседния ПИ с идентификатор 03928.510.68 с административен адрес ул. „Люляк” 3. Този имот се ползва от ответника Т.Г.А.. Процесният имот е със стар идентификатот УПИ IV, пл.206 (на ищците), а съседния съответно УПИ V – 205 по последно действащ план преди одобрението на кадастралната карта.

         Към 1958 година е налице действащ регулационен план. (Ситуирането на имотите към настоящия момент е съвсем различно от предвиденото в него, според заключението на вещото лице.) През 1962 година след уреждане на сметки между страните от дворното място на ищците към дворното място на ответниците се придават 80 кв.м. Направен е въвод във владение и компетентно лице е поставило колчета на място. Страните изградили ограда (л.29 – 30). През 1978 година е налице влязъл в сила регулационен и кадастрален план за град Берковица, одобрен със Заповед 458/19.04.1978 година. При действието на тази регулация границата между двата имота е била права линия. Регулацията не е приложена. Със Заповед от 08.05.1997 година е одобрено ЧИПУП, при което неприложената регулационна линия между двата имота е изменена, върната е към кадастралната граница, т.е. регулационната и кадастралната граница между двата имота са съвпаднали (л.89, л.40). При това изменение от УПИ IV се отнема площ от 20 кв.м и се придава към УПИ V. По делото не са ангажирани доказателства тази регулация да е приложена с изплащане на придаваеми части.  Със Заповед РД 18-84/09.09.2008 година на Изп.директор на АК е одобрена кадастрална карта на град Берковица. Според нея границата между двата имота като форма на начупена линия е както регулационната линия след нанесено изменение от 1996 година, но като местоположение има леко изместване  от УПИ V  към УПИ IV с обща площ около 26 кв.м.

         През 2002 година във връзка с разширение на съществуваща гаражна постройка ищците започнали изкопаване на земни маси в непосредствена близост до оградата в предната част на парцела. Изкопът предизвикал свличане на оградата поради съществуващата денивелация на двата имота (л.39).

         През м.03.2008 година ( по разбиране на съда в случая точната дата е ирелевантна) правоспособно лице е извършило трасиране, означаване и координиране на имотната граница между двата имота (л.16). Трасирането е извършено по данни и изведени координати на гранични точки по регулационен план от 1978 година, като е взето предвид и изменението от 1997 година (л.114). Според посочените от правоспособното лице точки границата между двата имота следва да бъде „преместена” по посока имота на ответниците, т.е. последните владеят част от имота на ищците. Ищците започнали разрушаване на оградата в южната част и забили 5 бр. колове в имота на ответниците.

         През м.05.2009 година(л.45) друго правоспособно лице извършило трасиране, означаване и координиране на имотните граници. Използвало данни и координати от одобрената кадастрална карта.

         Съществуващата на място ограда е изпълнена частично с метални колове, мрежа, остатъци от каменна и бетонова основа. Тази ограда не е в права линия, а начупена около границата по кадастрална и навлиза леко в единия или другия имот (л.113 заключението на вещото лице и приложение 3 към него).

         Ищците претендират да са собственици, респ. че ответниците владеят онази част от имота им, която се явява като площ разликата между регулационната граница по изменението от 1997 година (основа за извършеното през 2008 година трасиране) и съществуващата на място към момента ограда. Определят тази площ на 35 кв.м.

         Според заключението на вещото лице (л.93) и поясненията му от съдебно заседание на 01.10.2010 година при изменението на регулационния план от 1997 година границата между двата имота следва начупената линия по кадастрална карта (1978 година), но местоположението й е леко изместено – около 26 кв.м се  „придават” от имота на ответниците към имота на ищците.

         Твърдението на ищците е, че ответниците владеят без правно основание част от имота им, тъй като разположената на място ограда „завзема” част от техния имот. В тази насока смятат че оградата между двата имота следва да е по регулационната граница по изменението от 1997 година. На място са посочили нейното разположение по т.1-10-9-8-6 (скица 1 към заключението л.150 – 151).

 

         Ищците не са формулирали петитум, който да предпоставя произнасяне по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, но предвид дадените от въззивната инстанция указания, настоящият състав дължи произнасяне и по този иск.

         Предмет на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР е установяване правото на собственост на ищеца върху частта от дворното място, заключена между погрешно нанесената според ищеца в кадастралната основа имотна граница с имота на ответниците и твърдяната вярна имотна граница към момента на одобряване на плана, в който според него е допусната грешката. В настоящия случай твърдението на ищците  е, че разположената на място ограда не съвпада с границите на имота.

 

         Съдът приема, че спорно между страните по делото е къде е действителното положение на имотната граница, в следствие на което и кой е собственик на спорната част от ПИ (както към момента на одобряване на кадастралната карта с оглед иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, така и към настоящия момент с оглед предявения иск с правно основание чл.108 ЗС).

 

Действителните имотни граници между поземлените имоти се определят от регулационните линии по последният влязъл в сила регулационен план, който съответно е необходимо и да е приложен, ако с него се придават части от други имоти. В случай, че не е налице влязъл в сила и приложен регулационен план по отношение на имотите, се отива към положението им към първия одобрен дворищно регулационен план на населеното място. За да съответства на действителното положение действащата кадастралната карта следва да отразява поземлените имоти съобразно правото на собственост и имотните им граници. (Р от 19.07.2011 година по в.гр.д.194/2011 на ОС – Монтана).  Както беше посочено имотните граници следва да отговарят на правото на собственост, на което може да не съответства действителното положение – отразено в кадастралната карта, което несъответствие именно е и основание за водене на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР.

 

         Целта на производството по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР е да бъде разрешен спор за действително притежаваните от собствениците на съседни имоти вещни права и за фактическото местоположение на границата между двата имота. Изготвената и одобрена по предвидения в закона ред кадастрална карта следва да отразява действителното местоположение и площ на имотите, както и действителните граници между тях. От значение е не само обстоятелството какъв обем права са притежавали спорещите към момента на първоначалното нанасяне на имота по кадастрален и регулационен план, но и колко и какви последващи промени в границите на имотите и в действащите планове са били извършвани, за да бъде установено наличието, респ.липсата на грешка при нанасянето на границата.

         От установените по – горе факти е видно, че регулацията от 1997 година не е приложена. Не е приложена и регулацията от 1978 година. По делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че са предприети действия по прилагане на дворищнорегулационния план (§ 6 и §8 ПР на ЗУТ). При това положение отчуждителното действие на регулационния план е прекратено. В конкретния случай между страните е налице дългогодишен спор за разположението на границата между двата имота. С ТР 3/1993 година (относимо и при действието на ЗУТ и ЗКИР) е прието, че дворищнорегулационния план се счита за приложен когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници. При действието на ЗТСУ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на частите от имоти, придадени към съседни парцели. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен, при което новият план се създава по въз основа на положението на имотите преди регулацията – т.е. отчуждителното действие на регулацията отпада. Когато обаче старият план е бил приложен, новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни. Прилагането на плана може да бъде осъществено, както чрез заемане на придаваемите части по законоустановения ред, така също и когато са изминали 10 години от заемане на придаваемите части, без този ред да е спазен. Хронологията в отношенията между страните в настоящото производство сочи, че не е налице нито една от разгледаните в ТР 3 хипотези, при която съдът да приеме, че някой от регулационните планове е бил приложен. При липсата на действащ приложен дворищнорегулационен план е невъзможно да бъде установено по категоричен начин, че е налице грешка в отразяването на границата в действащата кадастрална карта. Това е така, тъй като липсва годен обект за сравнение. Доколкото в това производство не се доказа друго, то съдът приема, че липсва основание да се смята, че е налице грешка  в кадастралната карта.

 

         От заключението на вещото лице, онагледено на приложение 3 (л.118) е видно, че съществуващата на място ограда не съвпада с границата на имота по кадастрална карта в т.2-3-4. Ищците обаче претендират за право на собственост, респ. имат ревандикационни претенции по отношение на частта, разположена по т.10-11-12-13-14, както графично е изобразено на л.118 от делото. Ищците в производството не доказват ревандикационните си претенции в тази част от имота, поради което  и предявения от тях иск с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен.

 

         При този изход на делото ищците следва да заплатят на ответниците и направените от последните разноски по водене на делото.

 

         При тези мотиви, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.З.А. с ЕГН **********, З.А.Д. с ЕГН ********** и М.Е.Д. с ЕГН ********** *** 5 срещу Т.Г.А. и Е.Т.Р. *** иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, че при заснемане на кадастралния план от 09.09.2008 година на град Берковица е допусната грешка като имотната граница между УПИ V, пл.206 в кв.20 и УПИ IV, пл.205 в кв.20 е заснета неправилно и навлиза с около 40 см  в ПИ с идентификатор 03928.510.69 по кадастралната карта на град Берковица с административен адрес ул. „Люляк” 5 с площ от 727 кв.м, стар идентигикатор УПИ V, пл.206 в кв.20.

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.З.А. с ЕГН **********, З.А.Д. с ЕГН ********** и М.Е.Д. с ЕГН ********** *** 5 срещу Т.Г.А. и Е.Т.Р. *** иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на 35 кв.м. площ от имот ПИ с идентификатор 03928.510.69 по кадастралната карта на град Берковица с административен адрес ул. „Люляк” 5 с площ от 727 кв.м, стар идентификатор УПИ V, пл.206 в кв.20, ведно с построените в имота четири броя сгради.

 

         ОСЪЖДА Е.З.А. с ЕГН **********, З.А.Д. с ЕГН ********** и М.Е.Д. с ЕГН ********** *** 5 ДА ЗАПЛАТЯТ НА  Т.Г.А. и Е.Т.Р. *** сумата от 460.50 лева, направени в производството разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ :