Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 12.05.2011г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на пети май през две хиляди и единадесета година в състав:                               

                                      

                                                                            Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 668 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявен иск за изменение на постановени по-рано мерки за лични отношения с малолетно дете с правно основание чл.127, ал.2 във връзка с чл.59, ал.9 във връзка с чл.127, ал.4 във връзка с чл.59, ал.8, т.l и 2 от Семейния кодекс.

В исковата молба ищцата Г.В.Г. *** твърди, че с ответника Р.В.А. *** са родители на детето Л. Росенова Атанасова, родена на *** г. и от 2004г. живеят разделени. Поддържа, че по предявен от ответника иск с правно основание чл.71, ал.2 СК /отм./, с решение от 11.05.2007г. по гр.д. № 76/2007г. Берковският районен съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетната й дъщеря на нея, а на бащата е определил режим на лични контакти с детето. С влязло в сила решение № 808 от 23.10.2009г., постановено по гр. дело № 2138/2008 г., Върховният касационен съд, IV г.о. е потвърдил въззивното решение на Окръжен съд - град Монтана от 06.11.2007г., постановено по В.гр.д. № 244/2007 г., с което е оставил в сила решението от 11.05.2007г. по гр.д. № 76/2007г. на Берковския районен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения на Р.В.А. с малолетната му дъщеря Л. Росенова Атанасова, всяка първа и трета събота и неделя от месеца и е отменил решението в частта, с която е постановено бащата да осъществява лични контакти с детето в присъствието на майката от 10.30 ч. в събота до 17.30 ч. в неделя, вместо което е постановил Р.В.А. да взема малолетната си дъщеря Л. Росенова Атанасова от дома, където живее, в 10.30 ч. и да я връща отново там в 17.30 ч.

Твърди, че след постановяване на решението от Върховния касационен съд, на 21.11.2009 г. около 10,30 часа ответникът дошъл в дома им, придружен от двама непознати, за да вземе детето. Същият се държал изключително грубо с него - дъщеря й плачела и се дърпала, била ужасена, изпотила се и непрекъснато викала за помощ. На следващия ден, 22.11.2009 г. ответника отново дошъл в дома им с категорично заявено искане да вземе детето, придружен от две жени. Дъщеря й, като го видяла, започнала да плаче и се вкопчила в нея. Ответникът започнал да дърпа детето и да го скубе. Дъщеря й крещяла, че баща й я бие, дърпала се, била изпаднала в шок. От ужаса, че ответника ще я вземе, детето се напишкало и наакало. Поддържа, че след тези два случая психичното здраве на детето рязко се влошило.

По нейна молба за защита от домашно насилие, с решение, влязло в законна сила на 09.06.2010 г. по гр.дело № 604 по описа за 2009 г. Районен съд - град Берковица забранил на ответника да приближава детето, жилището, което обитава в село Слатина и детската градина в град Берковица за срок от една година, считано от влизане в сила на съдебното решение. На 16.03.2010 г. на основание постановеното решение по гр. дело № 604/2009 г., Районен съд - град Берковица издал заповед за защита. Твърди, че в производството по това дело била назначена комплексна съдебна-психиатрична и психологична експертиза. От експертното заключение се установило, че у малолетното й дете "е налице продължаваща психотравма с давност поне от 2007 година в резултат на абнормни взаимоотношения между родителите. От страна на бащата е налице неправилен подход при осъществяване на контакт с освидетелстваната, включително и на 21 и 22.11.2009 година, което е оказало негативно влияние върху емоционалното й психично състояние. Времето за преодоляване на това състояние има различна продължителност, зависи от различни фактори и не може да бъде определено с точност." В съдебно заседание, проведено на 25.02.2010 г. по същото гражданско дело, вещото лице­ психолог Илиана Б. изразила становище, че личните контакти с бащата трябва да се осъществяват в подходящи условия в присъствието на майката, за да се осигури време да се изгради доверие у детето към бащата, за да може по­-късно контактите да се осъществяват директно, без присъствието на майката, между малолетното дете и ответника.

Поддържа, че поради прогресиране на психотравмата на детето продължила психотерапията й при клиничния психолог Зофия­-Мария Янчак-Сердева и три пъти се консултирала с психиатър. Съгласно последната консултация от м. август 2010 г. терапията на детето с психолог давала резултат, но след срещите с бащата отново настъпвал срив у психичното състояние на дъщеря й и ако не бъде отстранена психотравмиращата ситуация, то поведенческите отклонения ще придобият траен характер в личностната структура на бъдещата зряла жена със сериозни проблеми в социалната адаптация.

Счита, че при така определения с решението на Районен съд - град Берковица, постановено по гр. дело № 76 по описа за 2007 г. режим на лични контакти, срещите на детето с ответника, застрашават психичното здраве на малолетното й дете и тенденцията е да получи трайно увреждане. Счита също, че при определения първоначален режим на лични контакти с бащата, детето й е дете в риск по смисъла на §l, т.11, буква "в" от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето.

Твърди, че след определяне на първоначалните мерки на лични отношения, е налице съществено изменение на обстоятелствата, което обуславя предпоставките за предявяване на иск с правно основание чл.127, ал.2 СК във връзка с чл.59, ал.9 СК във връзка с чл.127, ал.4 СК във връзка с чл.59, ал.8, т.l и 2 СК.

Моли съда, като установи наличието на твърдените от нея обстоятелства, да постанови решение, с което да измени режима на личните отношения между малолетната Л. Росенова Атанасова и бащата Р.В.А., определени с влязло в сила решение на Районен съд - град Берковица, постановено по гр.дело № 76 по описа за 2007 година, като постанови вместо всяка първа и трета събота и неделя от месеца бащата да взема малолетната си дъщеря от дома, където живее, в 10,30 часа в съботния ден и да я връща отново там в 17,30 часа в неделния ден - същият да осъществява лични контакти с малолетното дете всяка първа и трета събота и неделя от месеца по местоживеене ***, в присъствието на майката Г.В.Г., от 10,30 часа до 17,00 часа в съботния ден и от 10,30 часа до 17,00 часа в неделния ден. Моли съда да й присъди и направените в съдебното производство разноски.

Ответникът Р.В.А., в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск като твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Поддържа, че на срещите на 21 и 22.11.2009 г. не се е държал грубо с детето си, че на тези срещи детето е излязло от дома си предварително травмирано и уплашено и няма никаква вина за състоянието на детето. Твърди също, че след осуетените от ищцата опити за контакти с детето на 21 и 22.11.2009 г. до днес не е имал други контакти с детето, поради което няма вина за срива в психическото му състояние. Поддържа, че обективно е невъзможно детето да получи психическите травми, описани в медицинските документи, от неговото поведение - такова, каквото е описано в исковата молба и че не е възможно за период от една година след последното му виждане с детето, у него да остане такава травма, каквато се вписва в медицинските документи. Счита, че причината за тежкото психично състояние на детето е поведението на ищцата и на бабата на детето по майчина линия - Л.Г., които внушавали на детето неверни факти за него като баща и негативизъм към всички мъже. Счита също, че поисканото от ищцата изменение на режима на лични контакти между него и детето, които да наложат присъствие на майката при контактите, ще бъде вредно за детето, тъй като така ищцата цели да осъществява контрол върху детето и да му попречи да общува нормално с баща си.

В срока за отговор ответникът предявява насрещен иск срещу ищцата. В насрещната искова молба ответникът твърди, че детето му Л. Росенова Атанасова има сериозен психичен проблем, който има отношение към режима на личните контакти между него и дъщеря му - у детето е насаден страх и презрение към него и мъжете въобще. Поддържа, че причината за тежкото психично състояние на детето е поведението на майката - ищцата Г.Г., и на бабата на детето по майчина линия - Л.Г., които внушават на детето неверни факти за него като баща и негативизъм към всички мъже. Отношенията между него и ищцата са влошени от години и детето е използвано от майката като средство за отмъщение. Поддържа, че психическия проблем на детето ще бъде пречка в бъдеще да осъществява режима на лични контакти, определен с решението по гр.д. № 76/2007 г. на Районен съд-Берковица и че срещите трябва да се осъществяват в присъствието на подходящ придружител.

От друга страна твърди, че майката не притежава необходимата квалификация, която да й даде възможност, преодолявайки лошите чувства към него, да осигури с присъствието си на срещите между бащата и детето необходимия психологически комфорт на детето и да направи възможен контактът му с него. Счита, че срещите му с детето трябва да бъдат осъществявани в присъствието на представител на Отдел "Закрила на детето" при съответната ДСП, който да бъде психолог или с друга подходяща квалификация, и в отсъствие на майката, тъй като само по този начин той и детето ще получат възможност да намерят път един към друг и ще бъдат избегнати бъдещи травми за детето.

Моли съда да постанови решение, с което да измени режима на лични контакти между него и детето Л. Росенова Атанасова, установен с решението на Районен съд-Берковица по гр. д. № 76/2007 г., като вместо установения режим, съдът постанови в бъдеще да осъществяват личните си контакти всяка първа и трета събота и неделя на календарния месец, от 10.30 до 17.30 часа, без възможност детето да преспива при бащата, като контактите да бъдат осъществявани в присъствието на представител на Отдел "Закрила на детето" при съответната ДСП, който да бъде психолог или с друга подходяща квалификация, и в отсъствие на майката.

С отговора на насрещния иск ответницата по този иск Г.Г. оспорва същия като неоснователен, като навежда доводи, че режима на лични контакти следва да се осъществява по местожителството на детето – в с.Слатина в присъствието на майката, като се намали времетраенето на срещите, поради опасността от увреждане на психичното здраве на детето от срещите му с бащата. Твърди, че ангажирането социален работник при срещите на детето с бащата ще създаде организационни затруднения на Дирекция „СП” с оглед осигуряването на такъв специалист през почивните дни и заплащане на разходите, свързани с ангажирането му.

В заседанието по същество и в писмена защита по делото ищцата Г.Г. моли съда да се произнесе с решение, с което да постанови личните контакти между бащата и детето да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца по местоживеене ***, в присъствието на неутрален професионалист-психолог, определен от съда от състава на Дома за медико-социални грижи към Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Монтана, от 10,30 часа до 17,00 часа в съботния ден и от 10,30 часа до 17,00 часа в неделния ден.

В писмена защита по делото ответникът Р.А. моли съда да се произнесе с решение, с което да постанови личните контакти между бащата и детето да се осъществяват, считано от 9.06.2011 г., всяка първа и трета събота и неделя на календарния месец от 10.30 до 17.30 часа, без възможност детето да преспива при бащата, на територията на град Берковица на място, избрано от бащата, в присъствието на специалист-психолог от Отдел „Закрила на детето" при ДСП-град Берковица, а при невъзможност - от друг такъв специалист, осигурен от бащата, като в случай, че за конкретна среща психологът от град Берковица е възпрепятстван, да се ангажира психолог от град Монтана със заповед, издадена от Директора на ДСП-Монтана. Счита също, че при осъществяване на контактите детето не следва да има възможност да осъществява с майката или нейни роднини визуален, слухов или друг вид контакт и че за осъществяване на контактите с бащата майката е длъжна да подготви за срещата предварително детето с разговори или по друг начин и да го предаде на бащата като му съдейства за спокойното начало на тези контакти.

Дирекция “Социално подпомагане”, Отдел “Закрила на детето”,  гр.Берковица в социален доклад по делото, изготвен съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, считат, че съдът следва да постанови решение, с което да защити и гарантира интересите на детето. В доклад за оценка на родителския капацитет на ответника Р.А. Отдел "Закрила на детето" при Д”СП”- гр. Монтана счита, че в интерес на детето Л. Атанасова е то да контактува и с двамата си родители, въпреки лошите междуличностни взаимоотношения помежду им.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, намери за установено от фактическа и правна страна, следното:

Страните Г.В.Г. и Р.В.А. са имали фактическо съжителство, от което на 6.07.2004г. се е родило детето Л. Росенова Атанасова. В резултат на влошаване на отношенията им родителите се разделили през м. септември 2004г. и оттогава не живеят заедно, като ищцата живее с детето в жилището на своите родители в с. Слатина, общ.Берковица.

По предявен от Р.А. иск с правно основание чл.71, ал.2 СК /отм./, с решение от 11.05.2007г. по гр.д. № 76/2007г. Берковският районен съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на Г.Г., а на бащата е определил режим на лични контакти с детето. По жалби и на двете страни в това производство с решение от 06.11.2007г., постановено по В.гр.д. № 244/2007 г. Окръжен съд - град Монтана, е оставил в сила решението на Берковския районен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения на Р.А. с малолетната му дъщеря Л. Росенова Атанасова, всяка първа и трета събота и неделя от месеца и е отменил решението в частта, с която е постановено бащата да осъществява лични контакти с детето в присъствието на майката от 10.30 ч. в събота до 17.30 ч. в неделя, вместо което е постановил Р.А. да взема малолетната си дъщеря Л. от дома, където живее, в 10.30 ч. и да я връща отново там в 17.30 ч. С решение № 808 от 23.10.2009г., постановено по гр. дело № 2138/2008 г., Върховният касационен съд, IV г.о. е оставил в сила въззивното решение на Монтанския окръжен съд.

От събраните по делото доказателства, включително и от тези по приложените към него дела за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето и определяне на режима на лични контакти на бащата с детето, се установи, че по една или друга причина ответникът не е имал пълноценни контакти с детето – негова дъщеря. Епизодичните срещи на детето с бащата са протичали в дома на родителите на майката и са белязани с много напрежение и вербални конфликти между възрастните, на които е присъствало и в които е въвлечено детето с всички неблагоприятни последствия от това.

Въпреки определения с посочените по-горе съдебни решения режим на лични отношения между бащата Р.А. и малолетната му дъщеря Л. Атанасова, към момента бащата не е реализирал контакти и пълноценни срещи за общуване с детето. Въз основа на посочените решения ответникът Р.А. се е снабдил с изпълнителен лист и на 21 и 22.11.2009 год. посетил дома на ищцата в с.Слатина, където същата живее с детето и родителите си, за да осъществи правото си на личен контакт с дъщеря си. За начина, по който са протекли тези две срещи, свидетелстват показанията на разпитаните по делото свидетели - Л.Г. и В.Г., съответно майка и баща на ищцата, и Н.П. и Н.И., съответно майка и леля на ответника. С оглед конкретния предмет на настоящото дело – промяна на режима на лични отношения между бащата и детето, съдът счита, че по-голяма част от изложените от свидетелите факти и обстоятелства са ирелевантни за решаване на спора. От анализа на показанията на всички свидетели се установява фактът на поведението на детето спрямо бащата - същото е плачело, крещяло, дърпало се е, треперело, гушило се в майката, търсело помощ от нея и не е искало да отиде при баща си, като реакцията на малолетното дете сочи на извод, че то изпада в състояние на стрес и изпитва ужас да остане само с баща си и то в присъствието на непознати лица. След тези конфликтни срещи бащата не е посещавал дъщеря си и не е осъществявал никакъв контакт с нея. Свидетелите Н.П. и Н.И. установиха, че през 2007 г. ответника Р.А. е сключил граждански брак с Ива Атанасова и двамата имат дете Валерия Атанасова на 3 г. и 2 м., което е много привързано към него, а Р. е грижовен баща.

Въз основа на случилото се на 21 и 22.11.2009 г. по молба на Г.Г. за защита от домашно насилие в Районен съд - град Берковица е образувано гр.дело № 604 по описа за 2009 г. Въз основа на събраните по това дело доказателства, включително заключението по назначената комбинира съдебно-психиатрична и психологична експертиза, съдът е приел, че в резултат на случилото се на тези две срещи детето е получило психотравма и развило посттравматично стресово разстройство, разстройство на адаптацията със засягане на емоциите и поведението. Съдът е приел също, че от страна на бащата е налице неправилен подход при осъществяване на контакт с детето, което е оказало негативно влияние върху емоционалното му и психично състояние, квалифицирано от психиатрите и психолозите като психотравма, а от Закона за защита от домашното насилие като психическо насилие. С решение от 16.03.2010г. съдът е забранил на Р.А. да приближава детето Л. Атанасова, жилището, което обитава в село Слатина и детската градина в град Берковица за срок от една година, считано от влизане в сила на съдебното решение. На 16.03.2010 г., на основание постановеното решение по гр. дело № 604/2009 г., Районен съд - град Берковица е издал заповед за защита. С решение от 09.06.2010г., постановено по В.гр.д. № 123/2010 г. Окръжен съд - град Монтана е потвърдил решението на Берковския районен съд, постановено по гр. дело № 604/2009 г., с което е допусната защита от домашно насилие.

За нуждите на настоящото производство ДСП, отдел “Закрила на детето”, гр.Монтана е изготвил доклад за оценка на родителския капацитет на бащата Р.А.. Според доклада Р.А. ***, в което за детето Л. е предназначена детска стая, в която има достатъчно лично пространство, необходими вещи и играчки. Жилището е разположено в централната част на гр. Монтана в близост до детска ясла, целодневна детска градина, детски площадки, СОУ, МБАЛ и МЦ. Съпругата на ответника и неговите родителите желаят Л. да посещава семейното им жилище и да изгради емоционална връзка със сестричката си Валерия. Според експертите от отдела не съществува риск за здравето и живота на детето. Бащата има родителски капацитет и умения за справяне с отглеждането и възпитанието на детето по време на определения им режим на лични отношения.

С оглед данните за наличие на родителско отчуждение по делото е назначена комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза за освидетелстване на детето Л. Атанасова, по която е извършено психологично и психиатрично изследване в УМБАЛ - Александровска. От заключението на вещите лица д-р А.А. – експерт – детски психиатър и З.Б.М. – експерт – клиничен психолог, изготвено въз основа на доказателствата по настоящото дело и по приложените към него дела, и въз основа на резултатите от психологичното и психиатрично изследване на детето, което съда приема изцяло като обективно, професионално и пълно, се установи, че е налице пълната картина, характерна за синдрома на родителско отчуждаване у детето и то в тежка степен, което застрашава бъдещото му емоционално, личностно и социално развитие и функциониране. Според вещите лица невъзможността на детето да изгради адекватни и относително балансирани отношения с двамата родители, поради липсата на възможност да опознае и изгради връзка с бащата е психотравмен фактор, който оказва негативно влияние върху емоционалния живот на детето, върху формирането на личността, и нейното когнитивно и социално функциониране. Вещите лица не са установили пряка връзка с възможен травматизъм, произтичащ от реалния опит на детето с бащата и считат, че детето има известен капацитет да преодолее заявената непоносимост и страх от бащата. Според заключението е необходимо да се създадат условия детето постепенно да изгради нова връзка с бащата чрез придобиване и натрупване на собствени впечатления и отношения с него, за което е изключително важно срещите помежду им да протичат без присъствието на майката и в присъствието на неутрален професионалист. Изслушани в съдебно заседание експертите поддържат, че отчуждението на детето от бащата е резултат от цялостното развитие на отношенията между родителите, техните близки и детето. Според експертите присъствието на социален работник – професионалист на срещите на бащата с детето е изключително важно, същият трябва да е неутрално лице и да действа като посредник, който да улеснява срещите.

Въз основа на така приетите от съда констатации, от правна страна, настоящият състав счита за обосновани следните правни изводи:

Поддържането на лични отношения е жизнено необходимо не само за родителя, но и за детето. От една страна, личният контакт дава възможност на родителя да задоволява своето естествено родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва в неговото възпитание. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства естествена потребност да общува със своите родители. Чрез личните отношения се избягва отчуждаването между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; осуетява се опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този родител, запазват се добрите чувства на детето към последния. Личните отношения приближават създадената обстановка до нормалната. Това позволява детето да изживее по-безболезнено разрива между родителите и липсата на единия от тях. Развитието на детето се извършва при условия, наподобяващи обикновените: при грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Всичко това е особено съществено за развитието на детето. Затова мерките за лични отношения трябва да обезпечават възможния най-широк контакт между родителя и детето.

Когато родители, които не живеят заедно, не постигнат споразумение относно личните отношения на родителя, комуто не е предоставено упражняване на родителските права, с детето, спорът се решава от съда (чл.127, ал.1 и ал.2 от Семейния кодекс), като при изменение на обстоятелствата, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки за лични отношения и да определи нови (арг. от чл.59, ал.9 от СК). При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението като осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице и осъществяване на личните отношения на определено място (чл.127, ал.4 във връзка с чл.59, ал.8, т.l и 2 от СК).

Съгласно закона и трайната практика на съдилищата, обобщена и в Постановление № 1 от 1974г. по гр. д. № 3/74г. на Пленума на ВС на РБ, което макар и прието при действието на СК от 1968г. /отм./ не е загубило своята сила, личните отношения между родителите и децата трябва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържането на тези отношения, а не да стават те допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Първоначално определените мерки могат и следва да бъдат променяни, само ако обстоятелствата се изменят, като промяната се отнася не само до съществуващите обстоятелства, но и до настъпването на нови такива, които променят обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила предходно съдебно решение.

Безспорно е по делото и се установява от събраните доказателства, че обстоятелствата, при които са постановени решенията от 11.05.2007г. по гр.д. № 76/2007г. на БРС и от 06.11.2007г. по В.гр.д. № 244/2007 г. на МОС, с които е определен режим на лични контакти на бащата Р.А. с малолетното дете Л. Атанасова, са се изменили - детето има сериозен психичен проблем, който прави невъзможно осъществяването на режима на личните контакти с бащата, по начина, определен с предходното решение. И двамата родители считат, че в интерес на детето е режима на личните му контакти с бащата да бъде изменен.

Интересите на малолетното дете и неговото емоционално и психическо състояние налагат да продължи определеният с предходното съдебно решение по-ограничен режим на лични контакти с бащата - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.30 до 17.30 часа, без възможност детето да преспива при бащата. Така ще се създаде възможност постепенно да се нормализират отношенията, детето да възприеме фигурата на втория родител, да го опознае и да свикне да контактува с него без да бъде откъсвано за дълго от майката, към която е привързано. Макар и стеснен, този режим на лични отношения дава възможност на бащата да опознае навиците на дъщеря си, да я предразположи, за да се преодолее натрупания у детето страх от бащата и да се възстанови нормалната емоционална връзка родител-дете. Определените часове, в които двамата ще осъществяват лични контакти, са съобразени с възрастта на детето и по никакъв начин не са пречка за спазване на дневния му режим, който ще се съблюдава от бащата.

Спорът по делото е относно начина и мястото на осъществяване на личните контакти на бащата с детето – дали същите да се осъществяват в присъствието на майката или да се осъществяват без нейното присъствие, като в последния случай спорът е дали тези срещи да се осъществяват в присъствието на неутрален професионалист-психолог, определен от съда от състава на Дома за медико-социални грижи към Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Монтана или от психолог служител в Дирекция „Социално подпомагане”, както и дали срещите да се осъществяват по местоживеене *** или в гр.Берковица.

При решаването на тези спорни въпроси съдът се ръководи единствено от интересите на детето – неговото нормално физическо, емоционално и психическо развитие, преодоляване на родителското отчуждаване от родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и възстановяване на нормалната връзка между детето и този родител. В тази насока от събраните по делото доказателства е определящо мнението на експертите специалисти, дадено в назначената съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, изготвена въз основа както на приложените от ищцата по делото медицински документи, удостоверяващи психичното здраве на детето, така и въз основа на резултатите от извършеното психологично и психиатрично изследване на детето.

Макар и позициите на двамата родители по въпроса за присъствието на майката на срещите на бащата с детето да са различни в началото на процеса, то в заседанието по същество същите съвпадат по между си и със заключението по съдебно психологическата и психиатрична експертиза - срещите да протичат без присъствието на майката. Нетърпимостта между двамата родители не е преодоляна и на настоящия етап на взаимоотношенията им, поради което присъствието на майката на тези срещи може да задълбочи стреса у детето, като се намеси и конфликта на лоялност към воюващите родители. Общуването с бащата трябва да протича в спокойна обстановка без детето да се чувства раздвоено между двамата родители. В заключението по назначената експертиза вещите лица подчертават, че с оглед състоянието на детето и изградените към момента отношения, както и с оглед механизмите на възникване и поддържане на синдрома на родителското отчуждение, е подходящо да се създадат условия за това детето постепенно да изгради нова връзка с бащата чрез придобиване и натрупване на собствени впечатления и отношения с него. Именно поради това, че синдрома на родителското отчуждение се формира чрез копиране и "присвояване" от детето на негативното отношение на отчуждаващия родител към отчуждения, е изключително важно срещите да протичат без присъствието на майката и в присъствието на неутрален професионалист.

С оглед искането на ответника в писмената защита с решението си съдът да постанови при осъществяване на контактите с бащата детето да няма възможност да осъществява с майката или нейни роднини визуален, слухов или друг вид контакт, следва само да се отбележи, че изискването срещите да се осъществяват без присъствие на майката по подразбиране включва отсъствие на всякакъв такъв контакт между майката и детето, поради което не е необходимо включване на текст в този смисъл в диспозитива на решението.

За постигане на крайната цел - възстановяване на нормалната връзка между Л. и Р.А. и отглеждане на детето в спокойна среда, в която усеща любовта и отговорността и на двамата родители, следва да съдействат преди всичко самите те, като изискват подобно отношение и от своите родители, роднини и близки. Майката може и трябва да помогне на детето си за по-леко преодоляване на стреса от срещите с бащата, който за нея на практика е непознат и по-скоро страховит, като предварително подготвя за срещите детето с разговори или по друг начин и го предава на бащата, като му съдейства за спокойното начало на тези контакти. Това задължение произтича от отговорността на майката за отглеждането и възпитанието на детето и за промяна на образа на другия родител в съзнанието на Л. и утвърждаване на неговия авторитет.

Следващият спорен между страните въпрос е свързан с професионалиста-психолог, в чието присъствие следва да се осъществяват контактите между бащата и детето. С оглед разпоредбите на чл. 21 от Закона за закрила на детето, регламентиращи функциите на дирекция "Социално подпомагане" и тези, определящи териториалната компетентност на тази дирекция, такъв специалист може и следва да се осигури от Отдел „Закрила на детето" при Д”СП” - град Берковица, тъй като постоянния и настоящия адрес на детето е в Община Берковица и желанието и на двамата родители е срещите на бащата с детето да се осъществяват на територията на тази община. Следва да се отбележи също, че експертите от Отдел „Закрила на детето" при Д”СП” - град Берковица са в течение на проблема с малолетното дете и във всички съдебни спорове между родителите му са изразявали становище и представяли социален доклад по делата.

Искането на майката-ищца в писмената защита по делото за осъществяване на срещите между детето и бащата в присъствието на неутрален професионалист-психолог, определен от съда от състава на Дома за медико-социални грижи към Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Монтана е необосновано и неоснователно, както поради липса на териториална компетентност на специалистите от тази дирекция спрямо отношения между родители и дете, които се осъществяват на територията на друга дирекция, така и поради невъзможността съдът предварително да определи в съдебното решение конкретен психолог, тъй като в случай на ангажираност този специалист ще бъде в невъзможност да присъства на контактите с детето и така тези контакти ще бъдат осуетени за конкретни дати. Ангажирането на психолог от Д”СП” - Монтана за присъствие на срещите между бащата и детето е допустимо само в случаите, при които не е възможно да присъства психолог от Д”СП” - град Берковица. Във всички тези случаи специалиста-психолог, който ще присъства на срещите, следва да бъде определен със заповед на Директора на съответната Дирекция „Социално подпомагане”.

В интерес на детето следва да се реши и спорния между родителите въпрос за мястото на осъществяване на контактите между бащата и детето. Основна цел при определяне на мястото на срещите е да се осигури спокойна и нормална обстановка при осъществяване на контактите на детето с родителя, която да създаде възможност за детето, общувайки с бащата, да развива своите чувства на привързаност и доверие. Предложението на ответника-баща срещите да се осъществяват в град Берковица в по-голяма степен съответства на интересите на детето, поради което напълно се споделя от настоящия състав на съда. В град Берковица детето няма да усеща нито зависимостта на средата в с.Слатина, където живее майка му с родителите си, нито несигурността на средата в град Монтана, където живее баща му с новото си семейство. Градът не е непознат за детето и неговата среда не е нова за него, тъй като то всеки ден посещава детска градина там, така че откъсването му от дома в с.Слатина няма да представлява за него някакво неудобство и да се налага адаптиране към непозната среда. Не на последно място градът е по-подходящата среда за срещи, отколкото с.Слатина, тъй като предлага много повече възможности за пълноценни контакти между родител и дете.

Доводите на ищцата Г., че детето е в подготвителна група на целодневна детска градина в гр.Берковица и е ангажирано до 18,00 часа на всеки работен ден от седмицата и че през учебната 2011/2012 година същото ще бъде ученичка в първи клас, не обосновават тезата й срещите на детето с бащата да се осъществяват в с.Слатина, а по-скоро потвърждават становището на ответника, че през по-голяма част от седмицата детето пребивава в град Берковица и този град е подходящ за осъществяване на тези срещи. Некоректно ищцата се позовава на т.ІV, 3 от Постановление на пленума на Върховния съд № 1 от 12.11.1974 г. по гр.дело № 3/1974 г., тъй като в него поддържането на личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, в неговото местожителство или местопребиваване не е поставено като императив, а като правило, от което може да има изключения, когато интересите на детето налагат това, какъвто е настоящия случай.

Тази честота и начин на контакти между бащата и детето съответства на настоящия етап от развитието на техните взаимоотношения. След възстановяване на психоемоционална връзка между тях, може да се разширява времетраенето и начина на срещите, което може да стане и по взаимно съгласие между родителите, без намесата на съда.

При този разбор на доказателствата се налага изводът, че обстоятелствата, при които са постановени решенията от 11.05.2007г. по гр.д. № 76/2007г. на БРС и от 06.11.2007г. по В.гр.д. № 244/2007 г. на МОС, са се изменили и определеният с тези решения режим на лични контакти на бащата Р.А. с малолетното дете Л. Атанасова, следва да бъде изменен, като бъде постановено срещите помежду им да се осъществяват, считано от 9.06.2011 г., всяка първа и трета събота и неделя на календарния месец от 10.30 до 17.30 часа в съботния ден и от 10.30 до 17.30 часа в неделния ден, без присъствието на майката, в град Берковица, в присъствието на специалист-психолог от Отдел „Закрила на детето" при Д ”СП” - град Берковица, определен със заповед, издадена от Директора на Д ”СП” –Берковица, а при невъзможност - в присъствието на специалист-психолог от град Монтана, определен със заповед, издадена от Директора на Д ”СП”-Монтана.

Относно разноските съдът намира, че те следва да останат в тежест на страните, както са направени, тъй като и първоначалният и насрещният иск са основателни в основанието си – наличие на предпоставките за изменение на постановените по-рано мерки относно личните отношения между родител и дете и изменение на същите.

Водим от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ИЗМЕНЯ постановения с решение от 11.05.2007г. по гр.д. № 76/2007г. на Берковския районен съд, решение от 06.11.2007г. по В.гр.д. № 244/2007 г. на Окръжен съд - град Монтана и решение № 808 от 23.10.2009г. по гр. дело № 2138/2008 г. на ВКС, IV г.о. режим на лични контакти между детето Л. Росенова Атанасова и бащата Р.В.А., като постановява:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между малолетната Л. Росенова Атанасова с ЕГН **********,*** и бащата Р.В.А. с ЕГН ********** ***, както следва: считано от 9.06.2011 г., всяка първа и трета събота и неделя на календарния месец от 10.30 до 17.30 часа в съботния ден и от 10.30 до 17.30 часа в неделния ден, в град Берковица, без присъствието на майката, в присъствието на специалист-психолог от Отдел „Закрила на детето" при Д ”СП” - град Берковица, определен със заповед, издадена от Директора на Д ”СП” –Берковица, а при невъзможност - в присъствието на специалист-психолог от град Монтана, определен със заповед, издадена от Директора на Д ”СП” – град Монтана.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: