Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 03.06.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 04 май………………………………………… през две хиляди и единадесета година………………...………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 67 по описа за 2011г…………..…………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.837  по описа на БРС за 2010 година.

Ищците “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, град София  твърдят, че на 04.07.2008 година са сключили с ответника договор за потребителски кредит за сумата от 1000 лева. Сумата е преведена по лична сметка на кредитополучателя. Общият размер на задължението, ведно с уговорената възнаградителна лихва бил 1 568.50 лева. Тази сума длъжникът следвало да изплати на 36 месечни вноски – 35 вноски по 43.57 лева и една вноска от 43.55 лева. Ответницата платила първите 19 вноски по кредита и направила частично плащане на 20та вноска. Поддържат, че погасила общо 867.26 лева от задължението. Към задължението й била начислена и лихва за забава в погасяването на 5та, 8ма, 10та, 12та, 14, 16та и 17та вноски. Остатъкът от задължението към ищеца възлиза на сумата от 725.19 лева. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение било начислено и обезщетение за забава в размер на 19.50 лева.  Претендират установяване на направените в заповедното производство  разноски, като претендират осъждане за разноските в настоящото производство. Предвид подаденото от ответната страна възражение, ищецът моли съда в настоящото производство, да постанови решение, с което признае за установено вземането му в посочения размер.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата И.Г.Я.  е изпратила писмо, в което твърди, че по ч.гр.д.800/2010 година е превела 195 лева, но поради здравословното си състояние, не може да представи касова бележка. Не се явява и не изпраща и представител в насроченото открито съдебно заседание, макар да са й указани всички последици от това.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е  заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. Приложено е и ч.гр.д.800/2010 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл.410 ГПК. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

Не се спори между страните, че между тях е било налице облигационно отношение, по силата на което ищците са предоставили на ответницата в заем сумата от 1000.00 лева, като са я превели по личната й сметка. Страните се договорили, че целият размер на дълга е 1568.50 лева с погасителен план 35 равни месечни вноски, всяка от които по 43.57 лева и една изравнителна в размер на 43.55 лв., с краен срок на издължаване 15.07.2011 година. Поради неплащане ищецът е предявил претенция към ответника в заповедно производство по чл.410 ГПК за сумата от 725.19 лева. На 22.11.2010 година по ч.гр.800/2010 година е издадена заповед за изпълнение за посочената сума, 19.50 лева обезщетение за забава за периода 05.03.2010 – 08.11.2010 година, както и 125 лева – разноски в заповедното производство. От заключението на вещото лице се установява, че задължението на ищцата към момента на издаване на заповедта за изпълнение е 715.68 лева, а обезщетението за забава върху това задължение към 11.10.2010 година е 8.62 лева. В срока по чл.414 ГПК ответницата е подала възражение, в което твърди, че не дължи посочената сума, тъй като предоговорила отношенията си с ищеца. Това дало повод на последния да предяви иск за установяване на вземането си в настоящото производство. Този иск съдът намира, че е основателен за сумата от 715.68 лева – главница по договор за кредит и 8.62 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане. Основателен е и иска за установяване размера на разноските, направени в заповедното производство, предвид съдържащите се в ч.гр.д.800/2010 година  доказателства. Над тези суми до претендираните, за които е издадена заповед за изпълнение, предявеният иск е неоснователен, поради което и след влизане в сила на настоящото решение издадената в полза на ищеца заповед ще се счита влязла в сила само до установения размер.  

 

При този изход на делото ответницата  дължи на ищеца заплащане на направените от последния в настоящото производството разноски.

 

По горните съображения съдът

 

          

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от  Валентин Ангелов Гълъбов срещу И.Г.Я. с ЕГН ********** *** за сумата от 715.68 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2010 година до окончателното й изплащане, произтичаща от договор за потребителски кредит 7401612681; 8.62 лв. обезщетение за забава за периода 05.03.2010 г. – 11.10.2010 г., 125.00 лева, представляващи разноски, за които е издадена заповед за изпълнение от 22.11.2010 година по ч.гр.д. № 800 по описа на БРС за 2010 година, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА  И.Г.Я.  ДА ЗАПЛАТИ на  „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, представлявано от  Валентин Ангелов Гълъбов с ЕГН ********** *** сумата от 205.00 лв. направени в настоящото производство разноски.

        

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр.800/2010 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :