МОТИВИ ПО НОХД № 325/11 г. ПО ОПИСА НА РС – Берковица
28.07.2011год.
С Обвинителен
акт на РП-Берковица подсъдимият В.А.А. -
роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, средно
образование, безработен с ЕГН ********** е обвинен в т о
в а , че на 07.03.2011 година, в с. Лесковец като действал в условията на
предварителен сговор с подсъдимия Й.Н.Г.,***, при условията на повторност, като
случаят не е маловажен, отнел от владението на С.Ф.П. ***, следните вещи: един
електромотор, 2 бр. пръскачки, едно медно котле,
Със същия Обвинителен акт подсъдимия
Й.Н.Г. -роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин с основно
образование, безработен, не е осъждан, ЕГН ********** е обвинен в т о
в а, ч е на 07.03.2011 година, в с. Лесковец като действал в условията на
предварителен сговор с подсъдимия В.А. ***, отнел от владението на С.Ф.П.,***
следните вещи: един електромотор, 2 бр. пръскачки, едно медно котле,
Прокурорът поддържа
обвинението във вида в който е предявено и пледира наказанието и на двамата
подсъдими да се определи при условията на чл.54 от НК тъй като смята,че не са
налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства при които и
най-лекото определено наказание ще се окаже несъразмерно тежко.С оглед
обстоятелството,че производството е по реда на глава 27-чл.370 и сл. От НПК
,предлага определеното наказание на основание чл.58А от НК да се намали с
1/3.Следва да се приложи и разпоредбата на чл.66 от НК и за двамата подсъдими изпълнението
на наказанието да се отложи за срок от три години.
Двамата подсъдими се
признават за виновни, заявяват, че съжаляват за извършеното и че то няма да се
повтаря. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите признаха изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадоха съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Защитника на подсъдимия Г.-адв.К.
,назначена за служебен защитник в съдебното производство
изрази съгласие по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК. Пледира за определяне на минимално
наказание спрямо подсъдимия Г..
Защитника
на подс. А.-адв.А.Христов,упълномощен лично от него дава съгласие по смисъла на
чл.371,т2 от НПК и намира,че са налице условията за приложение на чл.66,ал.1 от
НК и определеното на подсъдимия наказание да се отложи за изпитателен срок от
три години.
Производството се разви при условията и реда
на чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие,
предшествано от предварително изслушване на страните, по направено искане от
подсъдимите и техния защитник.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият А. е роден на *** ***, живее в гр. Берковица.
Осъждан е за престъпление от общ характер с една присъда, НОХД № 30113/2010 г.
на РС-Монтана, за престъпление по чл. 195 от НК и му е наложено наказание
"пробация".
Подсъдимият Г., е роден на *** ***. Живее в с. Слатина.
Осъждан и реабилитиран по право.
На 07.03.2011 година двамата подсъдими се срещнали в
село Лесковец и решили да извършат кражба от необитаеми къщи с цел намиране и предаване
отпадъци на вторични суровини.
В същото село имал къща св. С.Ф.П.. Къщата била
празна, защото собственикът живее в друго село. Двамата подсъдими знаели това и
решили да влязат вътре. В изпълнение на намерението проникнали в имота и от там
взели следните вещи: един електромотор, 2бр. пръскачки, едно медно котле, 100м.
телефонен кабел. На следващия ден подсъдимите предали вещите в пункт за
отпадъци на фирма "Метбол 2000" OOД, гр. Монтана /видно от
приложената на лист 12 от делото изплащателна сметка/.
От заключението по
назначената съдебно – оценъчна експертиза, е видно, че стойността на отнетите вещи
възлиза на 444 лева.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава
на направеното самопризнание от подсъдимите и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин.
Съдът прие,че подс.Й.Н.Г. е осъществил от
субективна и обективна страна състава на престъпление по смисъла на чл.195, ал.
1, т.5 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК .
Подс.В.А.А. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал.1 ,т. 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 28 , ал.1
от НК.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – двамата подсъдими са съзнавали
обществено опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на
обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са
неправилното отношение към чуждата собственост, желание за престъпно
облагодетелстване, с цел набавяне на средства за препитание.
За
извършените от подсъдимите престъпления визирани по - горе съдът ги призна за
ВИНОВНИ.
При обсъждане на въпросите по чл.301 НПК съдът
констатира, че по отношение на подс.Г. не са налице условията на чл.55 от НК,а
именно изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства и определи на същия за извършеното от него
престъпление по чл. чл.195, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК наказание при
условията на чл.54,ал.1 и 2 от НК в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК /в
редакция след изменението с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. / до ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
прецени,че не са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и
отложи изпълнението на така определеното наказание за изпитателен срок от три
години.
За
извършеното от подс.А. престъпление по чл. 195, ал.1 ,т.
5 и 7 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 28 , ал.1, т.1 от НК ,
съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК /в
редакция след изменението с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. / до ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА/ осем
месеца/.
Съдът
прецени,че не са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и
отложи изпълнението на така определеното наказание за изпитателен срок от три
години.
При определяне видът и размерът на
наказанието на двамата подсъдими за
извършеното от тях престъпление , съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи
при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК, намалявайки го с една трета
съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК. Наказанието бе определено при условията на чл.
54, ал. 1 и ал. 2 от НК – при следните смекчаващи отговорността обстоятелства –
признание на вината, изразено съжаление за извършеното и при отегчаващите
такива – висока степен на обществена опасност на подсъдимите и на деянието им,
която очевидно във времето е нараснала лавинообразно имайки предвид предходните
осъждания и липсата на ефект от тях вземайки предвид наложените до настоящия
момент наказания , стойността на
причинените щети и факта,че отнетите вещи не са възстановени. Съдът намери, че
не са налице условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК
не извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба.
Съдът прецени,че не са налице законни
пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК в процесния случай-размерът на
наложеното наказание е осем месеца лишаване от свобода и съдът намира,че за
постигане на целите ,визирани в чл.36 от НК и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия се налага
същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание по отношение на двамата
подсъдими, съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК при отчитане
разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК и степента на обществена опасност
на извършеното деяние и степента на обществена опасност на подсъдимите.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:
ОСЪДИ двамата подсъдими да заплатят солидарно по сметка
на ВСС сумите – 30 / тридесет/ лева деловодни разноски – изплатено
възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :