Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 11.07.2011г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на шести юли през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 330 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУП-Берковица и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 331 от 25.02.2011г. Началникът на РУП-Берковица е наложил административни наказания глоба 150 лв., съгласно чл.179, ал.2 от Закона за движението по пътищата и отнемане на 4 к.т. на основание чл.4, ал.1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007г.; глоба 150 лева на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на Н.В.Г. ***, за нарушения съответно на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б. „а” от ЗДП.

Недоволен от наложените наказания е жалбоподателят Н.В.Г., който обжалва Наказателното постановление в срок. В жалбата оспорва изцяло констатациите в акта, а в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява, че не ги оспорва. Признава вината си и навежда доводи, че изцяло е съдействал на контролните органи за разкриване на обстоятелствата по случая и че е възстановил на пострадалия И.А. нанесената щета със свои средства. Твърди, че изкарва прехраната си като шофьор на тежко товарен автомобил. Счита, че наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца е завишено и че налагането на наказание лишаване от правоуправление за срок от 1 м. ще окаже своето въздействие. Моли съда да постанови решение, с което измени наказателното постановление в частта относно наложеното наказание лишаване от правоуправление, като намали същото към минимума, предвиден в закона.

Въззиваемата страна - РУП-Берковица, в съпроводителното писмо предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, като не изпраща свой представител в съдебното заседание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 12.02.2011г. около 20,30 часа в с. Гаганица, общ.Берковица по улица „Георги Димитров” с посока на движение от центъра на селото към ул.”Главна” Н.В.Г. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген джета” с рег. № М 4285 АК. При извършване на маневра завой наляво не се е съобразил с плана и профила на пътя, движил се с несъобразена скорост и е изгубил контрол над управлявания автомобил, вследствие на което се блъснал в каменна ограда, надстроена с циментови колове и метална мрежа, собственост на И.А., живущ ***. В резултат на удара са счупени оградата и 4 кола. Водачът не уведомил собственика на оградата и службата на МВР и сам си прибрал автомобила у дома. На 13.02.2011т. около 7.30 ч. собственика на оградата И.А. установил, че половината от същата е съборена и уведомил за това органите на МВР. По получения сигнал в РПУ-Берковица на мястото на произшествието в с.Гаганица пристигнали полицаите Т.Г. и Т.Г., които констатирали извършеното нарушение на Закона за движението по пътищата и разпитали на място И.А.. Полицаите направили обиколка на близките улици и в един двор видели автомобил завит с одеяло. Извикали собственика на автомобила Н.В.Г. и той им признал, че предната вечер е реализирал ПТП, но не се е обадил на собственика на оградата и на органите на полицията. Нарушителя съдействал на полицаите и признал всичко. Същият обещал, че ще възстанови щетите по оградата. Полицаите проверили всички документи на водача на автомобила и установили, че няма пропуски. За извършеното нарушение полицай Т.Г. съставил акт на нарушителя в негово присъствие и в присъствието на свидетеля Т.Г.. Водачът написал декларация към акта и му бил издаден протокол за ПТП. Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление. Към датата на съдебното заседание оградата е възстановена и собственика й няма никакви претенции към нарушителя.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели полицаите Т.Г. и Т.Г. и собственика на оградата И.А., както и от приетите по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра изцяло на събраните по делото гласни доказателства, тъй като свидетелските показания са обективни, логични и кореспондиращи си, без противоречия помежду им.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителните факти и обстоятелства относно нарушения на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б. „а” от Закона за движението по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение. Напротив, изложената фактическа обстановка се потвърди по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и не се оспорва от жалбоподателя. В хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с действията си жалбоподателя е осъществил от субективна и обективна страна състава на административното нарушение по чл. 20, ал.2 от Закона за движението по пътищата, задължаващ водача на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Доказа се също и осъществяването на състава на нарушенията, визирани в чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б. „а” от ЗДП, вменяващи задължения на водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Поради изложеното настоящият състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на цитираните разпоредби, което обуславя налагане на административна санкция на жалбоподателя.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на визирания по-горе акт от компетентен орган, при което наказващия орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон, същото е обосновано и е постановено при пълнота на доказателствата. При определяне размера на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП обаче, административнонаказващият орган не се е съобразил с разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, с оглед обществената опасност на деянието и дееца, тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, в резултат на което е завишил размера на санкцията. Жалбоподателят работи по трудов договор на длъжност „шофьор” и лишаването му от правоуправление за срок от 4 месеца значително би затруднило упражняването на професията му. Ето защо, съда намира, че следва да се измени обжалваното постановление в тази част, като определеният от административно наказващия орган размер на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП следва да се намали до минимума от един месец.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р        Е       Ш      И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 331 от 25.02.2011г. на Началника на РУП, гр.Берковица, в ЧАСТТА, в която за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б. „а” от ЗДП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП е наложено наказание глоба 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на Н.В.Г. ***, като НАМАЛЯВА срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС на 1 (един) месец.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд Монтана в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: