Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 15.07.2011г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                          Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря С. П., като разгледа докладваното от съдия Тодоров АН дело № 314 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУП-Берковица и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 108 от 24.01.2011г. Началникът на РУП-Берковица е наложил административно наказание глоба 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, съгласно чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.4, ал.1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007г. на МВР е отнел 12 к.т. на Й.Я.И. *** за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП.

Недоволен от наложеното наказание е наказаният Й.Я.И., който обжалва Наказателното постановление в срок. В жалбата оспорва изцяло констатациите в акта, като поддържа, че не е извършил описаното в обстоятелствената част на акта и постановлението нарушение, тъй като скоростта, отразена в същите не е била на неговия автомобил, а на друг такъв, който се е движил значително по-бързо. Моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

Редовно призован за участие в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - РУП-Берковица, в съпроводителното писмо предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, като не изпраща свой представител в съдебното заседание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Безспорно се установи, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 15.01.2011г. в 11,51 часа по път ІІ-81 на разклона за с.Балювица на 87+144 км. с посока на движение от гр.София към гр.Монтана Й.Я.И. *** управлявал лек автомобил “Мерцедес” ЦЛ65АМГс рег. № СА 4141 НС, със скорост 114 км/час при ограничение на скоростта 60 км/час, означено с пътен знак В-26. Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана от служителите на РУП-Берковица П.П.П. и Г.Л.В. с радарен скоростомер ТR-4Д с фаб. № 258 и показанията на апарата – скорост, дата и час, били показани на водача. В резултат на констатираното нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата полицай П.П.П. на място съставил акт на нарушителя в негово присъствие и в присъствието на свидетеля Г.Л.В.. Въз основа на акта Началникът на РУП-Берковица издал обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на тези констатации, съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителните факти и обстоятелства относно нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят в жалбата оспорва констатациите в акта, но не ангажира никакви доказателства в подкрепа на оспорването, поради което в процеса не се обори доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение. От показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Г.В., които съдът цени като обективни и непротиворечиви, се потвърдиха фактите и обстоятелствата, отразени в акта за нарушение. Ето защо настоящият състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, което обуславя налагане на административна санкция на жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено въз основа на визирания по-горе акт от компетентен орган, при което наказващия орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон, същото е обосновано и е постановено при пълнота на доказателствата.

Жалбоподателят е адресат на нормата, сочена за нарушена в акта и постановлението. Като цяло нормата на чл. 21 от ЗДвП въвежда забрана за превишаване на определена скорост, посочена в ал. 1, а тъй като в конкретния случай стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 - 90 км/ч, и това е сигнализирано с пътен знак В-26, спрямо нарушителя е приложима ал. 2 на същия текст. Нарушението на жалбоподателя намира правното си основание в чл.21, ал.2 от ЗДвП и ясно е описано в акта и постановлението -  управление на лек автомобил със скорост 114 км/час при ограничение на скоростта 60 км/час, означено с пътен знак В-26, т.е. жалбоподателя е нарушил забраната за превишаване на означената с пътен знак скорост.

Доводите на жалбоподателя, че показаната му от проверяващите скорост, отчетена от техническото средство не е на неговия автомобил, са неоснователни. От показанията на свидетеля В. се установи, че автомобила на жалбоподателя е бил сам на пътното платно, пред него не е имало друг автомобил и същия не е бил изпреварван и че техническото средство е засекло точно автомобила на жалбоподателя, когато той се е движил в зоната на действие на пътен знак В-26, поради което водача е спрян за проверка от контролните органи.

От приложената по делото разпечатка от техническо средство рег. № 108 от 07.06.2011г. е видно, че радарен скоростомер ТR-4Д с фаб. № 258/01 е в списъка с индентификационните номера на преминалите успешно последваща проверка – ПП и със срок на валидност една година, т.е. до 04.2011г. В разпечатката са отразени точната дата и час на засичането и скоростта.

На следващо място, във всички случаи на измерване на скорост операторът /служителят на РПУ/ визуално контролира движението на МПС и следи за автомобилите, за които радара отчита скорост, по-висока от разрешената с пътния знак.

При налагане на наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движение по пътищата (в редакцията до изм. и доп., ДВ бр. 10 от 1.02.2011 г.), в която законодателят е определил точно вида и размера на санкцията. В постановлението точно е посочено основанието за налагане на наказанието – чл.182, ал.2, т.6 от ЗДП, която норма предвижда при превишаване на разрешената скорост извън населено място с над 51 km/h наказание глоба 250 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Не е налице и маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административни нарушения.

Към момента на постановяване на решението разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е изменена с ДВ бр. 10 от 1.02.2011 г., като за превишаване на разрешената скорост с над 50 km/h е предвидена глоба 350 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

В случая намира приложение нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, а именно: ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. По-благоприятна за жалбоподателя е нормата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП в редакцията преди изменението й с ДВ бр. 10 от 1.02.2011 г., поради което наказателното постановление следва да бъде оставено в сила.

Предвид горното, съдът прецени, че правилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р        Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 108 от 24.01.2011г. на Началника на РУП-Берковица, с което за виновно нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата на Й.Я.И. ***, е наложено административно наказание глоба 200 (двеста) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, съгласно чл.182, ал.2, т.6 от ЗДП и на основание чл.4, ал.1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007г. на МВР е отнел 12 к.т., като законосъобразно.

 

Решението може да се обжалва пред АСМ в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: