Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 15.07.2011г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                          Председател: Калин Т.

***, като разгледа докладваното от съдия Т. АН дело № 262 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление на Началника на РУП-Берковица и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

С Наказателно постановление № 320 от 27.03.2009г. Началникът на РУП-Берковица е наложил административно наказание глоба 100 лв., съгласно чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.4, ал.1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007г. на МВР е отнел 3 к.т. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП на Ц.Т.Л. ***.

Недоволен от наложеното наказание е наказаният Ц.Т.Л., който обжалва Наказателното постановление в срок. В жалбата оспорва констатациите в акта и постановлението и навежда доводи, че не е доказано по несъмнен начин авторството на деянието, тъй като се е движил в колона от няколко автомобила и е бил изпреварен от друг автомобил, който полицаите искали да спрат, но същият не спрял и полицаите спрели него. Моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

Редовно призован за участие в съдебно заседание, при условията на 61, ал.2 от ЗАНН, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - РУП-Берковица, в съпроводителното писмо предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, като не изпраща свой представител в съдебното заседание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Безспорно се установи, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 18.03.2009г. в 19,32 часа в гр.Берковица по ул.”Хаджи П. Хаджиилиев” с посока на движение от ж.п. прелез към бензиностанция ОМВ Ц.Т.Л. *** управлявал лек автомобил “Ауди-А8” с рег. № С 3233ХХ, собственост на Стефан Стефанов Кръстев, със скорост 76 км/час при ограничение на скоростта на движение на ППС 50 км/час в населено място. Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана от служителите на РУП-Берковица Б.С.Б. и П.А.Д. с радарен скоростомер ТR-4Д с фаб. № 228, тариран и годен за работа, и показанията на апарата – скорост, дата и час, били показани на водача. В резултат на констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата полицай Б.С.Б. на място съставил акт на водача в негово присъствие и в присъствието на свидетеля П.А.Д.. Въз основа на акта Началникът на РУП-Берковица издал обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на тези констатации, съдът намира, че в съставения акт за установяване на административно нарушение са отразени действителните факти и обстоятелства относно нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят в жалбата оспорва констатациите в акта, но не ангажира никакви доказателства в подкрепа на оспорването, поради което в процеса не се обори доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение. От показанията на разпитания в съдебното заседание актосъставител, които съдът цени като обективни и непротиворечиви, се потвърдиха фактите и обстоятелствата, отразени в акта за нарушение. Ето защо настоящият състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, което обуславя налагане на административна санкция на жалбоподателя.

Наказателното постановление е издадено въз основа на визирания по-горе акт от компетентен орган, при което наказващия орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон, същото е обосновано и е постановено при пълнота на доказателствата.

Жалбоподателят е адресат на нормата, сочена за нарушена в акта и постановлението. Нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава определени стойности на скоростта, като за пътните превозни средства от категория В, каквото е управлявал жалбоподателят, тази скорост в населено място е 50 km/h. Нарушението на жалбоподателя намира правното си основание в тази норма от ЗДвП и ясно е описано в акта и постановлението -  управление на лек автомобил със скорост 76 км/час при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, т.е. жалбоподателят е нарушил забраната за превишаване на определената в чл. 21, ал.1 от ЗДвП скорост.

Доводите на жалбоподателя, че нарушението, визирано в наказателното постановление, не е извършено от него, са неоснователни. От показанията на свидетеля Б.Б. и от представената по делото разпечатка от „TR 4Д” с фаб. № 228/01 се установи, че на 18.03.2009 г. в 19.32 ч. именно автомобила на жалбоподателя “Ауди-А8” с рег. № С 3233ХХ, управляван от него, се е движил по ул. „Хаджи П. *** с превишена скорост 76 км/ч., поради което е спрян за проверка. Свидетелят установи също, че в момента на засичането на скоростта на автомобила на жалбоподателя в зоната на действие на техническото средство не е имало други автомобили. Практика на контролните органи е във всички случаи на измерване на скорост да следят визуално дали в зоната на действие на радара се движи един автомобил или колона от автомобили и засичат скоростта само когато установяват, че се движи един автомобил.

При налагане на наказанието глоба наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата, в която законодателят е определил точно вида и размера на санкцията. Нормата предвижда при превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 km/h наказание глоба 100 лв. Не е налице и маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административни нарушения.

Предвид горното, съдът прецени, че правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р        Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 320 от 27.03.2009г. на Началника на РУП-Берковица, с което за виновно нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата на Ц.Т.Л. ***, е наложено административно наказание глоба 100 (сто) лв., съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДП и на основание чл.4, ал.1 от Наредба № Із-1959 от 27.12.2007г. на МВР са отнети 3 к.т., като законосъобразно.

 

Решението може да се обжалва пред АСМ в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: