Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 13.01.2011 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на единадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:                               

                                                                                               

Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 693 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по обективно съединени искове за заплащане на цената на продаден бетон, фибран и ползване на бетон-помпа по сключен неформален договор за търговска продажба и услуга с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД и лихва за забава по чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът "Крис" ЕООД, гр.Берковица, твърди, че има основен предмет на дейност търговия със строителни материали, изготвяне на готов бетон и извършване на услуги с бетон-помпа за строителни обекти. Поддържа, че на 26.06.2009г. е доставил на ответното дружество „Плевен Инженеринг” АД, гр.Плевен, бетон, който ведно с превоза и използване на бетон-помпа, е на стойност 8 624,28 лева с ДДС видно от фактура с № 553/26.06.2009г. Също така твърди, че няколкократно е доставял на ответника бетон с използване на бетон-помпа, което е отразено във фактура № 556/28.07.2009г. на стойност 10 354,31 лева с ДДС, фактура № 572/05.08.2009г. (с доставен фибран) на стойност 4383,61 лева с ДДС и фактура № 573/07.08.2009г. на стойност 488,02 лева с ДДС, или общата стойност на извършените доставки на бетон и фибран и използването на бетон-­помпа на ответното дружество възлизат на 19 883,51 лева без ДДС или 23 860,22 лева с включен ДДС. Поддържа, че още при първата доставка ответника извършил частично плащане на услугите със сумата 4 000 лава с ДДС. Впоследствие след отправена от него Нотариална покана № 164, т.I, рег. № 3507/22.10.2009г. на Нотариус Иван И. ***, получена на 26.10.2009г. от изпълнителният директор на ответното дружество, сключили споразумение за изплащане на останалата сума в размер 19 860,22 лева с ДДС на определени вноски. До 01.06.2010г. ответното дружество изплатило общо суми в размер 11 890,22 лева с ДДС, но от тогава и до предявяване на иска останалата дължима сума в размер 7 970,00 лева с ДДС, ответното дружество не му е изплатило. Моли съда, след като се убеди в изложените обстоятелства да постанови решение, с което да осъди "Плевен Инженеринг" АД със седалище гр.Плевен и адрес на управление ул."Дойран" № 148, представлявано от Г.И.П. - изпълнителен директор, да им заплати сумата 9 500,00 лева с ДДС, от които: 7 970 лева главница по сключен договор за доставка на бетон, фибран и ползване на бетон-помпа и 1 530 лева мораторна лихва, считано от 07.08.2009г. - датата на последната доставка на бетон от тях - до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът „Плевен Инженеринг” АД, гр.Плевен, редовно известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива. Редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:

Видно е от представените по делото четири броя фактури, че ищците "Крис" ЕООД, гр.Берковица са били в търговски взаимоотношения с ответника „Плевен Инженеринг” АД, гр.Плевен и са продали и доставили на последния бетон и извършили услуги с бетон-помпа, както следва: 1. по Фактура № 553/26.06.2009г. са продали на ответното дружество бетон, който ведно с превоза и използване на бетон-помпа, е на стойност 8 634,28 лева с включено ДДС; 2. по Фактура № 566 от 28.07.2009 год. са продали и доставили на ответното дружество бетон, който ведно с превоза и използване на бетон-помпа, е на стойност 10 354,31 лева с включено ДДС; 3. по Фактура № 572 от 05.08.2009 год. са продали и доставили на ответното дружество бетон и фибран, който ведно с превоза и използване на бетон-помпа, е на стойност 4 383, 61 лева с включено ДДС и 4. по Фактура № 573 от 07.08.2009 год. са продали и доставили на ответното дружество бетон, който заедно с превоза, е на стойност 488, 02 лева с включено ДДС, или общата стойност на продадените стоки и извършените услуги е 23 860, 22 лева с ДДС. Установи се също, от признанията на ищците в исковата молба, че по тези фактури ответникът е извършил частично плащане в размер 15 890, 22 лева и е останал да дължи на ищците сумата 7 970 лева с ДДС. За заплащане на посочената сума по делото не са представени никакви доказателства от ответното дружество.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, което съда приема изцяло като обективно, професионално и пълно, се установи, че размера на обезщетението за забавено изпълнение за периода от датата на падежа на последната доставка – 07.08.2009г., до предявяване на исковата молба, е 1 020, 76 лв.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

Между страните-търговци е сключен смесен неформален договор за търговска продажба (чл.318, ал.1 във връзка с чл. 286, ал. 1 ТЗ) и услуга, по силата на който ищецът-продавач е продал и доставил на ответника-купувач стоки и е извършил услуги с бетон-помпа. Като вид договор за продажба, търговската продажба се характеризира с родовите признаци на продажбата: тя е вид транслативен, двустранен, консенсуален, неформален, възмезден и комутативен договор. По силата на този договор продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на вещ или стока срещу цена, която купувачът са задължава да му заплати (чл.183 ЗЗД). Наред с това продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а купувача е длъжен да получи вещта.

Установи се по делото, от представените писмени доказателства и не се оспорва от ответната страна, че ищците, в качеството на продавач са изпълнили задълженията си по чл.183 и чл.187 от ЗЗД - да прехвърлят правото на собственост върху купените стоки на купувача и да ги предадат на последния. В съответствие с изискванията на чл. 321 ТЗ за извършената продажба са съставени фактури, в които е материализирано задължението за плащане на цената от страна на ответното дружество. С оглед изпълнението на задълженията от продавача-ищец купувачът-ответник дължи насрещната престация - заплащане на продажната цена на доставените стоки и извършените услуги, съгласно уговореното в договора и чл. 327, ал. 1 ТЗ. Дължимостта на сумите по фактурите не се оспори от ответника и се установява от събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното съдът приема, че е налице неизпълнение на сключения договор за търговска продажба и услуга, което следва да се вмени във вина на ответника по делото. В конкретния случай неизпълнението на договора е във формата на частично неизпълнение - непрестиране на сумата 7 970 лева, представляваща покупната цена на доставения от ищците бетон и фибран и извършените услуги с бетон-помпа, в уговорения срок. Така установеното виновно неизпълнение следва да ангажира договорната отговорност на купувача–ответник, поради което същия следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума, представляваща цената на продадената стока и извършените услуги.

Предявеният иск е доказан за претендираната сума от 7 970 лв. и следва да бъде уважен като основателен.

Основателността на главния иск определя и основателността на акцесорния такъв по чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което искът за обезщетение за забавено изпълнение също следва да се уважи в размера, определен в заключението на вещото лице от 1 020, 76 лв., а над този размер до претендирания от 1 530 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищците поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявения иск с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД – с определението от 30.11.2010г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД, макар и да са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, то от събраните по делото доказателства се установява, че е основателен, но не в претендирания с исковата молба размер, и с оглед обстоятелството, че същият не е уважен изцяло, съдът намира, че следва да се даде възможност на страните да обжалват постановеното по този иск решение.

Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищците направените по делото разноски за държавна такса в размер 381 лева, за възнаграждение на вещото лице 40 лева и за адвокатско възнаграждение 400 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „Плевен Инженеринг” АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. ”Дойран”, № 148, представлявано от изпълнителния директор Г.И.П., да ЗАПЛАТИ на "Крис" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Берковица, ул."Здравченица" № 1, бл.”Здравец”, ет.2, представлявано от собственика и управителя Олег Борисов Цветков СУМАТА 7 970 лева по Фактури с № 553/26.06.2009г., № 566 от 28.07.2009 год., № 572 от 05.08.2009 год. и № 573 от 07.08.2009 год., представляваща стойността на продадени и доставени стоки (бетон и фибран) и извършени услуги с бетон-помпа по неформален договор за търговска продажба и услуга, сумата 1 020, 76 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от падежа на последното вземане – 07.08.2009г. до завеждане на иска, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер 381 лева, за възнаграждение на вещото лице 40 лева и за адвокатско възнаграждение 400 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД в размера над уважения до предявения от 1 530 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението по иска с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД не подлежи на обжалване.

Решението по иска по чл.86 от ЗЗД може да се обжалва чрез Районен съд - Берковица пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: