МОТИВИ                                                                НОХД 3 /2011год.

                                                                                       23.02.2011год.

 

       С Обвинителен акт на РП-Берковица подсъдимия И.А.И.- роден на ***г***, живущ ***,  българин, бълг.гражданин, неженен, осъждан, безработен , с начално  образование    и  ЕГН **********    за  ВИНОВЕН  в това,че на 27.07.2010год.по ул.”Пиротски път” в гр.Берковица  с посока на движение към ул.”Калето” управлявал лек автомобил марка „Фиат Темпра” с ДК №М73-41ВА,собственост на Елена Христова Кирова от гр.Берковица,без да притежава свидетелство за правоуправление и в едногодишен срок от наказанието му за същото по административен ред с НП №2692/09.06.2010год. на Началника на Сектор ПП към ОД на МВР-Монтана,влязло в законна сила на 18.06.2010год.,. –престъпление по чл.343в,ал.2 от НК .

       Прокурорът поддържа обвинението така ,както е предявено като навежда доводи,че деянието е безспорно доказано и моли съда за осъдителна присъда,като наказанието да се определи предвид  разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК и чл.58А от НК предвид обстоятелството,че деянието е извършено след последното изменение в НПК,както и да се приведе в изпълнение присъдата,с която подсъдимия е осъден на 1 година лишаване от свобода и изпълнението е отложено за срок от три години на основание чл.66 от НК. Намира,че не са налице условията на чл.55 от НК,а именно изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелство,предвид осъжданията на подсъдимия и обстоятелството,че е извършил деянието в изпитателния срок на предходното си осъждане.    

       В  съдебно заседание подсъдимият  се явява лично и с назначения му служебен  защитник –адв.Д.С. ***.Признава се за  виновен.Производството се разви при условията и по реда на глава 27,чл.370 и следващите от НПК по служебно взето от съда решение.

      При условията на чл.371 т.2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.Защитникът на подс.И. пледира за приложение на чл.58А от НК и след определяне на наказанието същото да бъде намалено с 1/3.

          Доказателствата по делото са писмени и гласни.На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът прие,прочете и огласи,без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.

          Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство,както и във връзка с доводите и съображенията на страните,приема за установено следното:

      Подсъдимият И. ***. Осъждан е за извършено престъпление от общ характер – с   присъда по НОХД №217/2007год.   на РС-гр.Белоградчик на  лишаване от свобода,изпълнението на което е отложено за срок от три години  при условията на чл.66,ал.1 от НК .

        Подсъдимият към момента на деянието не е правоспособен водач на МПС .Той е притежавал СУ на МПС,но същото е със статус „Отнето”,тъй като било издадено въз основа на документ с невярно съдържание.СУ е отнето със ЗППАМ №244/28.01.2010год. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Монтана.Наказван е по административен ред за управление без СУ на МПС с НП № 2692 / 09.06.2010год.   на Началника на ОД на МВР -гр.Монтана ,връчено   и  влязло в законна сила .

     На 27.07.2010год. при управление на лек автомобил Фиат Темпра” с ДК № М 73-41 ВА в гр.Берковица по ул.”Пиротски път” подс.И. е спрян от служители при РУ”П”-Берковица – Борислав Борисов и Сергей Митов за извършване на рутинна проверка.При проверката подсъдимият не представил свидетелство за управление на МПС.След направена справка  е установено,че същият не е правоспособен водач и е наказван за същото деяние по административен ред  с  НП № 2692 / 09.06.2010год.   на Началника на ОД на МВР -гр.Монтана,връчено   и  влязло в законна сила на 18.06.2010год..

     Именно в едногодишен срок от наказването му по административен ред подс.И.  е извършил деянието. Съставен е и АУАН .

    Гореизложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Борислав Борисов и Сергей Митов . Фактическата обстановка се потвърждава от събраните по делото  писмени  доказателства .

          При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата ,изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

          При така установената фактическа обстановка и при този разбор на доказателствата  съдът намира, че с деянието си подс.И. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на  чл.343в,ал.2 от НК.

        Причините за извършване на престъплението-пренебрежително отношение към установения правов ред и в частност към правилата за движение ,  трайно установени престъпни навици и извършване на едно и също престъпление.

          Предвид гореизложеното съдът призна подс.И.А.И.   за ВИНОВЕН по предявеното му обвинение. При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация.

    За извършеното от подсъдимия И. престъпление визирано по-горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказаниеШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл. 343В, ал. 2 от НК , като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така наложените наказания с една трета, а именно с  ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и определя наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва да се изтърпи от подсъдимия ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК, намалявайки го с една трета съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК. Наказанието беше определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – признание на вината и ниския интелект. Съдът намери, че не са налице условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК не извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба. Съдът не бе длъжен при условията на чл. 2, ал. 2 от НК да прилага разпоредбата на чл. 58а НК / в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010 г. /, респ. да налага наказанието задължително при условията на чл. 55 НК и без да са налице условия за това, защото деянието е извършено след влизане в сила на изменението – 27.07.2010г. Разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК последно във времето е изменяна с ДВ, бр. 27/09 г., ЗИДНПК публикуван в ДВ бр. 32/10 г. в сила от 28.05.2010 г. без да засяга тази разпоредба. Освен това нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК е процесуална, а известно е, че само материално правна норма може да се прилага при условията на чл. 2, ал. 2 НК.

          При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното деяние и степента обществена опасност на подс.И.. Съдът намира наложеното наказание и за съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.

         С така наложеното по вид и размер наказание съдът счита,че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, наказанието да въздейства поправително, възпитателно и предупредително по отношение на този подсъдим,както и по отношение на останалите граждани.

       В настоящия казус са налице материално-правните предпоставки на чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като с влязла в законна сила на 27.12.2007 година присъда по НОХД №217/2007 г. на РС гр. Белоградчик, подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б ал.2 и чл.343в,ал.2 от НК, за което му е било наложено общо наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с  изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66 ал. 1 от НК, считано от влизане в законна сила на присъдата, а именно на 27.12.2007 г. Именно в този изпитателен срок подсъдимият е извършил настоящото деяние.Предвид на това съдът приведе в изпълнение посочената по-горе присъда.

    

 

       Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: